Ad Config - Website header

 

Article_top

Шефката на регионалната политика на Европейския съюз се обяви днес против това той да обвързва отпускането на финансова помощ от своя бюджет със спазването на върховенството на закона в държавите получателки.

"Ако трябва да бъде установена такава връзка, моята лична гледна точка е, че тя трябва да  засяга целия европейски бюджет, не само кохезионната политика", каза еврокомисарката по регионалното развите Корина Крецу на пресконференция в Брюксел. "Не мисля, че гражданите трбява да бъдат наказвани заради поведението на техните правителства".

Точно за обратното се обяви обаче през юли т.г. чешката еврокомисарка Вера Йоурова, която отговаря за правосъдието. Тя каза, че "трябва да има някакъв общ принцип за върховенството на закона при разпределянето на еврофондовете".

Кохезионната политика се захранва от три основни европейски фонда - за регионално развитие, социален и кохезионен. Тя отговаря на над една трета от разходите от европейския бюджет, докато държавите членки и страните в процеса на разширяванне получават от него средства и по други линии като например земеделски субсидии, предприсъединителни фондове и помощ при бедствия и аварии.

Крецу и председателят на Комитета на регионите Карл-Хайнц Ламберц представиха пред журналисти днес седмия Доклад за сближаването, който разглежда състоянието на регионите в ЕС и ефекта от неговата политика за социалноикономическо сближаване, известна като кохезионна политика.

Призиви за реформиране на тази политика и поставянето на еврофинансирането в зависимост от спазването на законността и придържането към базисните принципи и ценности на ЕС зачестиха, след като миграционната криза противопостави източни на западни държави членки и стана ясно, че ЕС ще загуби над 10 на сто от приходите в бюджета си с напускането на Великобритания.

Европейската комисия ще представи през май 2018 г. пред държавите членки и Европейския парламент своя проект за следващ многогодишен бюджет на съюза и реформи в кохезионната му политика след 2020 г. , съобщи Комисията.

Това означава, че тази традиционно трудни дискусии и преговори ще съвпаднат с последния месец на българското председателство на Съвета на ЕС. 

"След 2020 г. кохезионната политика трява да остане най-солидният инвестиционен инструмент за всички държави членки и региони, тъй като никой не е имунизиран срещу бъдещи шокове от глобализацията, технологичните промени и икономическите кризи", каза Крецу. "Мисля , че трябва да преосмислим начина, по който се разпределят финансовите ресурси между страните и регионите, така че най-добре да отразим предизвикателствата, с които искаме да се справим".

Тя отбеляза, е се води широка дискусия за това кой индикатор освен брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението дава най-добрия критерий за разпределяне на ресурсите. Тя каза, че в бъдеще кохезионната политика трябва да се насочи към подпомагане на индустриалния преход, образованието и иновациите.

Ламберц заяви, че кохезионната политика "може да бъде обсъждана на нивото на прилагането, но не на нивото на съществуването й". 

"Виждаме, че макар положението да е по-добро отколкото в миналото, то не е по-добро по един и същи начин навсякъде", каза той. "Този въпрос и здрава оснава да искаме силна кохезионна политика за в бъдеще".

Той я нарече "важен елемент на ДНК-то на Европа.

"Европа без кохезионна политика е невъобразима за нас", каза той. "В бъдеще трябва да променим някои неща (в нея), защото светят се променя".

Последният от докладите за сближаването, които Еврокомисията публикува всеки три години, отчита, че растежът и заетостта се връщат в европейските икономики, но с различни темпове в различните региони.

Публичните инвестиции остават ниски, особено в местата засегнати най-тежко от кризата. Естественият прираст на населението в ЕС за първи път е отрицателен от 2015 г. насам, което увеличава ролята на миграцията. Бедните региони се обезлюдяват, а големите градове се задъхват от приток на население, образуват се анклави на бедност и социално изключване,  дори  в по-богатите градове и региони.

Докладът говори за "консенсус", че в "стабилната рамка" на кохезионната политика трябва за в бъдеще да има повече "гъвкавост" заради променилите се обстоятелства. Посочва се необходивостта от единни правила за кохезионната политика и другите финансови инструменти на ЕС.

Важно за т.нар. "нови" държави членки е, че се изтъква необходимостта от ревизия на критериите за получаване на европейски фондове. Засега то се базира на богатството на глава от населението, т.е. колкото си по-беден, толкова повече получаваш от бюджета на ЕС. 

Сега на масата е идеята този критерий да бъде коригиран с "по-широки европейски предизвикателства", свързани с миграцията, демографските и климатичните промени, безработицата.

Очертава се безвъзмездната европейска финансова помощ постепенно да отстъпва на кредитиране при по-изгодни от пазарните условия по механизмите на Европейския инвестиционнен план, както и делът на националното съфинансиране да се увеличи.

Освен това ЕС трябва да заделя част от многогодишния си бюджет (който сега обхваща седем години) за посрещане на изнънредни ситуации и кризи, се посочва в доклада.

"За много страни (кохезионната политика) остава единственият стабилен и дългосрочен източник на инвестиции", каза Крецу.

Тази политика осигурява средно над 8 на сто от публичните инвестиции в ЕС. Този дял се увеличава до 40 на сто средно за 13-те най-скоро присъединили се страни и над 50 на сто за най-бедните от тях, включително България.

В тези страни ЕС финансира повече от половината от широколентовия интернет, ремонтите на училища и пътната инфраструктура.

 

Шефката на регионалната политика на Европейския съюз се обяви днес против това той да обвързва отпускането на финансова помощ от своя бюджет със спазването на върховенството на закона в държавите получателки.

"Ако трябва да бъде установена такава връзка, моята лична гледна точка е, че тя трябва да  засяга целия европейски бюджет, не само кохезионната политика", каза еврокомисарката по регионалното развите Корина Крецу на пресконференция в Брюксел. "Не мисля, че гражданите трбява да бъдат наказвани заради поведението на техните правителства".

Точно за обратното се обяви обаче през юли т.г. чешката еврокомисарка Вера Йоурова, която отговаря за правосъдието. Тя каза, че "трябва да има някакъв общ принцип за върховенството на закона при разпределянето на еврофондовете".

Кохезионната политика се захранва от три основни европейски фонда - за регионално развитие, социален и кохезионен. Тя отговаря на над една трета от разходите от европейския бюджет, докато държавите членки и страните в процеса на разширяванне получават от него средства и по други линии като например земеделски субсидии, предприсъединителни фондове и помощ при бедствия и аварии.

Крецу и председателят на Комитета на регионите Карл-Хайнц Ламберц представиха пред журналисти днес седмия Доклад за сближаването, който разглежда състоянието на регионите в ЕС и ефекта от неговата политика за социалноикономическо сближаване, известна като кохезионна политика.

Призиви за реформиране на тази политика и поставянето на еврофинансирането в зависимост от спазването на законността и придържането към базисните принципи и ценности на ЕС зачестиха, след като миграционната криза противопостави източни на западни държави членки и стана ясно, че ЕС ще загуби над 10 на сто от приходите в бюджета си с напускането на Великобритания.

Европейската комисия ще представи през май 2018 г. пред държавите членки и Европейския парламент своя проект за следващ многогодишен бюджет на съюза и реформи в кохезионната му политика след 2020 г. , съобщи Комисията.

Това означава, че тази традиционно трудни дискусии и преговори ще съвпаднат с последния месец на българското председателство на Съвета на ЕС. 

"След 2020 г. кохезионната политика трява да остане най-солидният инвестиционен инструмент за всички държави членки и региони, тъй като никой не е имунизиран срещу бъдещи шокове от глобализацията, технологичните промени и икономическите кризи", каза Крецу. "Мисля , че трябва да преосмислим начина, по който се разпределят финансовите ресурси между страните и регионите, така че най-добре да отразим предизвикателствата, с които искаме да се справим".

Тя отбеляза, е се води широка дискусия за това кой индикатор освен брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението дава най-добрия критерий за разпределяне на ресурсите. Тя каза, че в бъдеще кохезионната политика трябва да се насочи към подпомагане на индустриалния преход, образованието и иновациите.

Ламберц заяви, че кохезионната политика "може да бъде обсъждана на нивото на прилагането, но не на нивото на съществуването й". 

"Виждаме, че макар положението да е по-добро отколкото в миналото, то не е по-добро по един и същи начин навсякъде", каза той. "Този въпрос и здрава оснава да искаме силна кохезионна политика за в бъдеще".

Той я нарече "важен елемент на ДНК-то на Европа.

"Европа без кохезионна политика е невъобразима за нас", каза той. "В бъдеще трябва да променим някои неща (в нея), защото светят се променя".

Последният от докладите за сближаването, които Еврокомисията публикува всеки три години, отчита, че растежът и заетостта се връщат в европейските икономики, но с различни темпове в различните региони.

Публичните инвестиции остават ниски, особено в местата засегнати най-тежко от кризата. Естественият прираст на населението в ЕС за първи път е отрицателен от 2015 г. насам, което увеличава ролята на миграцията. Бедните региони се обезлюдяват, а големите градове се задъхват от приток на население, образуват се анклави на бедност и социално изключване,  дори  в по-богатите градове и региони.

Докладът говори за "консенсус", че в "стабилната рамка" на кохезионната политика трябва за в бъдеще да има повече "гъвкавост" заради променилите се обстоятелства. Посочва се необходивостта от единни правила за кохезионната политика и другите финансови инструменти на ЕС.

Важно за т.нар. "нови" държави членки е, че се изтъква необходимостта от ревизия на критериите за получаване на европейски фондове. Засега то се базира на богатството на глава от населението, т.е. колкото си по-беден, толкова повече получаваш от бюджета на ЕС. 

Сега на масата е идеята този критерий да бъде коригиран с "по-широки европейски предизвикателства", свързани с миграцията, демографските и климатичните промени, безработицата.

Очертава се безвъзмездната европейска финансова помощ постепенно да отстъпва на кредитиране при по-изгодни от пазарните условия по механизмите на Европейския инвестиционнен план, както и делът на националното съфинансиране да се увеличи.

Освен това ЕС трябва да заделя част от многогодишния си бюджет (който сега обхваща седем години) за посрещане на изнънредни ситуации и кризи, се посочва в доклада.

"За много страни (кохезионната политика) остава единственият стабилен и дългосрочен източник на инвестиции", каза Крецу.

Тази политика осигурява средно над 8 на сто от публичните инвестиции в ЕС. Този дял се увеличава до 40 на сто средно за 13-те най-скоро присъединили се страни и над 50 на сто за най-бедните от тях, включително България.

В тези страни ЕС финансира повече от половината от широколентовия интернет, ремонтите на училища и пътната инфраструктура.

Коментари

Гоце Доганов's picture
Гоце Доганов
Гоце Доганов Будов

Инициатива "Правосъдие за

Инициатива "Правосъдие за всеки"
8 октомври в 13:00 ·
Лаура Кьовеши е донесла сила и престиж на румънската Национална дирекция за борба с корупцията. Това е записано в доклада на Съдебния инспекторат към Върховния съвет на магистратурата, който извърши проверка на дейността на ръководената от Кьовеши служба. Антикорупционната дирекция разпространи извадки от заключенията от близо 500 страници. Според доклада Кьовеши ръководи институцията безпристрастно и притежава качествата да продължи да заема поста. С действията си тя е изградила чувство на вяра и уважение към закона, като по този начин е донесла сила и престиж на Дирекцията. Кьовеши е успяла да отговори на очакванията към институцията, идващи извън съдебната система и записани в Националната стратегия за борба с корупцията 2016-2020, и да преодолее ограниченията, свързани с недостатъчните финансови и човешки ресурси, с които разполага. Усилията ѝ са били оценени, както във вътрешен така и в международен план, се посочва още в цитирания документ. Според заключенията Кьовеши е успяла да сформира хомогенен колектив, който под нейно ръководство се е превърнал в ориентиран към резултати екип. Тя е насърчила екипната работа и е успяла да предвиди нуждите на подчинените си. Прокурорът, началник на Дирекцията, е доказала, че притежава необходимите качества, за да упражнява функциите си: когнитивен капацитет, умения за работа с хора, комуникационни умения и мотивация, посочва Инспекторатът, цитиран от Националната информационна агенция Аджерпрес. Националната дирекция за борба с корупцията разпространи факсимиле от части от доклада на Съдебния инспекторат, след като преди това медии на осъдени за корупция лица, публикуваха извадки от същия доклад, съдържащи критики по отношение на дейността на Дирекцията. Докладът в своята пълнота не е бил публикуван.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Лично за вас успешна ли беше 2017 г.?