Шефката на регионалната политика на Европейския съюз се обяви днес против това той да обвързва отпускането на финансова помощ от своя бюджет със спазването на върховенството на закона в държавите получателки.

"Ако трябва да бъде установена такава връзка, моята лична гледна точка е, че тя трябва да  засяга целия европейски бюджет, не само кохезионната политика", каза еврокомисарката по регионалното развите Корина Крецу на пресконференция в Брюксел. "Не мисля, че гражданите трбява да бъдат наказвани заради поведението на техните правителства".

Точно за обратното се обяви обаче през юли т.г. чешката еврокомисарка Вера Йоурова, която отговаря за правосъдието. Тя каза, че "трябва да има някакъв общ принцип за върховенството на закона при разпределянето на еврофондовете".

Кохезионната политика се захранва от три основни европейски фонда - за регионално развитие, социален и кохезионен. Тя отговаря на над една трета от разходите от европейския бюджет, докато държавите членки и страните в процеса на разширяванне получават от него средства и по други линии като например земеделски субсидии, предприсъединителни фондове и помощ при бедствия и аварии.

Крецу и председателят на Комитета на регионите Карл-Хайнц Ламберц представиха пред журналисти днес седмия Доклад за сближаването, който разглежда състоянието на регионите в ЕС и ефекта от неговата политика за социалноикономическо сближаване, известна като кохезионна политика.

Призиви за реформиране на тази политика и поставянето на еврофинансирането в зависимост от спазването на законността и придържането към базисните принципи и ценности на ЕС зачестиха, след като миграционната криза противопостави източни на западни държави членки и стана ясно, че ЕС ще загуби над 10 на сто от приходите в бюджета си с напускането на Великобритания.

Европейската комисия ще представи през май 2018 г. пред държавите членки и Европейския парламент своя проект за следващ многогодишен бюджет на съюза и реформи в кохезионната му политика след 2020 г. , съобщи Комисията.

Това означава, че тази традиционно трудни дискусии и преговори ще съвпаднат с последния месец на българското председателство на Съвета на ЕС. 

"След 2020 г. кохезионната политика трява да остане най-солидният инвестиционен инструмент за всички държави членки и региони, тъй като никой не е имунизиран срещу бъдещи шокове от глобализацията, технологичните промени и икономическите кризи", каза Крецу. "Мисля , че трябва да преосмислим начина, по който се разпределят финансовите ресурси между страните и регионите, така че най-добре да отразим предизвикателствата, с които искаме да се справим".

Тя отбеляза, е се води широка дискусия за това кой индикатор освен брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението дава най-добрия критерий за разпределяне на ресурсите. Тя каза, че в бъдеще кохезионната политика трябва да се насочи към подпомагане на индустриалния преход, образованието и иновациите.

Ламберц заяви, че кохезионната политика "може да бъде обсъждана на нивото на прилагането, но не на нивото на съществуването й". 

"Виждаме, че макар положението да е по-добро отколкото в миналото, то не е по-добро по един и същи начин навсякъде", каза той. "Този въпрос и здрава оснава да искаме силна кохезионна политика за в бъдеще".

Той я нарече "важен елемент на ДНК-то на Европа.

"Европа без кохезионна политика е невъобразима за нас", каза той. "В бъдеще трябва да променим някои неща (в нея), защото светят се променя".

Последният от докладите за сближаването, които Еврокомисията публикува всеки три години, отчита, че растежът и заетостта се връщат в европейските икономики, но с различни темпове в различните региони.

Публичните инвестиции остават ниски, особено в местата засегнати най-тежко от кризата. Естественият прираст на населението в ЕС за първи път е отрицателен от 2015 г. насам, което увеличава ролята на миграцията. Бедните региони се обезлюдяват, а големите градове се задъхват от приток на население, образуват се анклави на бедност и социално изключване,  дори  в по-богатите градове и региони.

Докладът говори за "консенсус", че в "стабилната рамка" на кохезионната политика трябва за в бъдеще да има повече "гъвкавост" заради променилите се обстоятелства. Посочва се необходивостта от единни правила за кохезионната политика и другите финансови инструменти на ЕС.

Важно за т.нар. "нови" държави членки е, че се изтъква необходимостта от ревизия на критериите за получаване на европейски фондове. Засега то се базира на богатството на глава от населението, т.е. колкото си по-беден, толкова повече получаваш от бюджета на ЕС. 

Сега на масата е идеята този критерий да бъде коригиран с "по-широки европейски предизвикателства", свързани с миграцията, демографските и климатичните промени, безработицата.

Очертава се безвъзмездната европейска финансова помощ постепенно да отстъпва на кредитиране при по-изгодни от пазарните условия по механизмите на Европейския инвестиционнен план, както и делът на националното съфинансиране да се увеличи.

Освен това ЕС трябва да заделя част от многогодишния си бюджет (който сега обхваща седем години) за посрещане на изнънредни ситуации и кризи, се посочва в доклада.

"За много страни (кохезионната политика) остава единственият стабилен и дългосрочен източник на инвестиции", каза Крецу.

Тази политика осигурява средно над 8 на сто от публичните инвестиции в ЕС. Този дял се увеличава до 40 на сто средно за 13-те най-скоро присъединили се страни и над 50 на сто за най-бедните от тях, включително България.

В тези страни ЕС финансира повече от половината от широколентовия интернет, ремонтите на училища и пътната инфраструктура.