Ad Config - Website header

 

Article_top

"Буквално преди 6-7 часа кацнах в България. Вместо да видя зелената Витоша, видях заснежената Витоша - от един сняг на друг. Но ще го преживея."

Това каза в ефира на Нова телевизия алпинистът Боян Петров, изкачил 10-ия си осемхиляден връх, поредна стъпка в проекта му "Българин на 14 по 8 хиляди" - всички без кислород.

"Ставаш в полунощ, цяла нощ катериш, мръзнеш. За пръв път обух пухен панталон. -30 градуса е като има вятър. Цяла нощ катериш на светлината на челника си. Посрещаш слънцето, имаш прекрасна буря отдолу - защото над 5000 м си над облаците", описа той накратко изкачването на последния - връх Даулагири.

Имало и малко улеснение - над 7000 м вятърът издухал пресния сняг и ходенето било малко по-лесно - доколкото може да има улеснение на тази височина, смее се Петров.

Дали ще изкачи всички 14 върха с височина над 8 километра?

"На тази точка съм, десет - психологическа, не върви да ги оставиш... Трябва да се случи."

Петров обясни и проблемите на изкачването без кислород:

"Дишането над 6000 м започва да се проблематизира, ако не си се добре аклиматизирал, да си прекарал достатъчно време там. Слизаш, качваш се, така че организмът да свикне с разредения въздух, да го кажем така. Зависи от физиологията на всеки, оказа се, че моят организъм носи генетично физиологията, която да издържа без въздух. Сега като слязох, ми се струва, че въздухът е толкова гъст, няма нужда да поемам дълбоко."

Има и сериозни опасности - ако прекалено бързо се качваш, започват необратими понякога последици, най-драматичните и смъртоносните са белодробният оток и мозъчният оток, каза още той.

Забележителното е, че преди година Петров оцеля след тежка катастрофа, при която пострада кракът му.

Петров благодари на лекарите си след бързото възстановяване.

"Чувствах си го крака по-вдървен, но пък ставаше за стъпване, нямаше болка. Важното е там да не чувстваш някаква болка", отбеляза той.

Изкачването на върха става едва година след катастрофата в Кресненското дефиле.

Още през март алпинистът се възстановяваше по българските планини като Парамиунската планина в Трънско.

Той разказа и как става аклиматизацията - близо 20 дни качвания и слизания от базовия лагер, всеки ден малко по-високо, докато си готов за "последната атака". През това време е губил по килограм на ден, защото, макар че е имало достатъчно хранителни пакети, не чувстваш толкова глад. А в самата атака проблем е и спането:

"Чисто психологически не можеш да заспиш. Особено часовете преди атаката не е спане… самата атака, 20 и няколко часа, напълно се скапваш, накрая си ходещ труп."

Най-тежка е последната част:

"Проблемът е, че над 7000 метра ти повече от 7-8 крачки не можеш - след това почиваш."

Двама други алпинисти тръгнали с него, но изостанали и той разбрал, че поне този ден няма да го качат заедно с него - накрая е бил напълно сам.

Още катерене предстои догодина:

"През 2018-а, в средата на март, започвам с най-ниския Шишапангма, който е 8027 метра, после - гигантът Еверест. Разликата от 800 метра на 8000 м е огромна разлика, това е още един ден ходене. През 2019 г. мисля да приключа проекта."

 

"Буквално преди 6-7 часа кацнах в България. Вместо да видя зелената Витоша, видях заснежената Витоша - от един сняг на друг. Но ще го преживея."

Това каза в ефира на Нова телевизия алпинистът Боян Петров, изкачил 10-ия си осемхиляден връх, поредна стъпка в проекта му "Българин на 14 по 8 хиляди" - всички без кислород.

"Ставаш в полунощ, цяла нощ катериш, мръзнеш. За пръв път обух пухен панталон. -30 градуса е като има вятър. Цяла нощ катериш на светлината на челника си. Посрещаш слънцето, имаш прекрасна буря отдолу - защото над 5000 м си над облаците", описа той накратко изкачването на последния - връх Даулагири.

Имало и малко улеснение - над 7000 м вятърът издухал пресния сняг и ходенето било малко по-лесно - доколкото може да има улеснение на тази височина, смее се Петров.

Дали ще изкачи всички 14 върха с височина над 8 километра?

"На тази точка съм, десет - психологическа, не върви да ги оставиш... Трябва да се случи."

Петров обясни и проблемите на изкачването без кислород:

"Дишането над 6000 м започва да се проблематизира, ако не си се добре аклиматизирал, да си прекарал достатъчно време там. Слизаш, качваш се, така че организмът да свикне с разредения въздух, да го кажем така. Зависи от физиологията на всеки, оказа се, че моят организъм носи генетично физиологията, която да издържа без въздух. Сега като слязох, ми се струва, че въздухът е толкова гъст, няма нужда да поемам дълбоко."

Има и сериозни опасности - ако прекалено бързо се качваш, започват необратими понякога последици, най-драматичните и смъртоносните са белодробният оток и мозъчният оток, каза още той.

Забележителното е, че преди година Петров оцеля след тежка катастрофа, при която пострада кракът му.

Петров благодари на лекарите си след бързото възстановяване.

"Чувствах си го крака по-вдървен, но пък ставаше за стъпване, нямаше болка. Важното е там да не чувстваш някаква болка", отбеляза той.

Изкачването на върха става едва година след катастрофата в Кресненското дефиле.

Още през март алпинистът се възстановяваше по българските планини като Парамиунската планина в Трънско.

Той разказа и как става аклиматизацията - близо 20 дни качвания и слизания от базовия лагер, всеки ден малко по-високо, докато си готов за "последната атака". През това време е губил по килограм на ден, защото, макар че е имало достатъчно хранителни пакети, не чувстваш толкова глад. А в самата атака проблем е и спането:

"Чисто психологически не можеш да заспиш. Особено часовете преди атаката не е спане… самата атака, 20 и няколко часа, напълно се скапваш, накрая си ходещ труп."

Най-тежка е последната част:

"Проблемът е, че над 7000 метра ти повече от 7-8 крачки не можеш - след това почиваш."

Двама други алпинисти тръгнали с него, но изостанали и той разбрал, че поне този ден няма да го качат заедно с него - накрая е бил напълно сам.

Още катерене предстои догодина:

"През 2018-а, в средата на март, започвам с най-ниския Шишапангма, който е 8027 метра, после - гигантът Еверест. Разликата от 800 метра на 8000 м е огромна разлика, това е още един ден ходене. През 2019 г. мисля да приключа проекта."

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията