Новият роман на Салман Рушди „Златният дом“ описва епохата на президентството на Барак Обама и пътя към властта на Доналд Тръмп. Основният герой има много общо с настоящия американски президент. Само че според Рушди „Златният дом“ е не толкова за Тръмп, колкото за проблемите на съвременното американско общество, съобщава Би Би Си.

Романът излезе на английски език в началото на септември. Разказът в него е за семейството на милиардера Нерон Голдън, което се премества в Ню Йорк от неназован град. По-късно става ясно, че семейството е мюсюлманско и е избягало от Мумбай след някои трагични събития (самият Рушди се е родил в мюсюлманско семейство в Мумбай).

Действието се случва в днешна Америка – започва с първия президентски мандат на Барак Обама и стига до идването на власт на Доналд Тръмп. По думите на автора той е поставил историята в тази времеви рамки, „за да излезе книгата точно в този момент, който описва“.

„Социалният контекст на романа е пътешествието от надеждата към безизходицата. Историята започва с инагурацията на Обама и продължава до днешния ден“, обяснява Ружди в интервю за Би Би Си.

„Америка става все по-наранена и разединена –  и различията в нея се увеличават всеки ден. Преди осем години и половина изпитахме момент на обща надежда. Хората като мен вярваха, че всичко ще се оправи. Вместо това откатът ни отхвърли още по-назад“, споделя писателят.

Някои критици вече нарекоха книгата на Рушди „история за Доналд Тръмп“. В персонажа на Нерон Голдън наистина могат да се открият някои черти на днешния американски президент. Нерон е мултимилиардер с доста нееднозначна репутация. Част от състоянието си той е спечелил в строителния бизнес. Нерон е женен за рускиня, в романа си боядисва косата и използва грим. Но Рушди не е съгласен, че неговият роман е книга само за Тръмп.

„Образът на Доналд Тръмп се появява в романа наред с много други неща. Това не е история за него, а за странен милиардер, който пристига от Индия в САЩ. Това е просто сюжет. Но романът наистина е доста реалистичен“, отбелязва писателят.

Действието на предишната книга на Рушди, „Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи“, също протича в Ню Йорк. Но историята е приказна, с отпратки към арабския сборник „1001 нощи“. Рушди разказва, че веднага след като завършил работата си над нея, решил, че следващата му история трябва да бъде абсолютно противоположна по дух. За да се подготви, той четял произведения на писатели реалисти – Едит Уортън, Джеймс Болдуин и Чарлс Дикенс.

„Харесва ми как Дикенс описва социалната ситуация абсолютно точно с всичките й детайли. И в тези обстоятелства той поставя много живи, реалистични герои. Искаше ми се да направя нещо подобно“, обяснява Рушди.

Според писателя след 19 години живот в САЩ той вече разбира добре живота в американското общество. За да отрази вярно „духа на времето“, той повдига проблема за личната идентичност.

„Идеята за идентичността е много важна в съвременния свят, но се разбира навсякъде различно – казва Рушди. – В Индия религиозната идентичност е най-важна заради проблемите между индусите и мюсюлманите. Ако говорим за проблема с идентичността в Съединените щати, най-често се има предвид въпросът за расата или пола. За тези въпроси исках да пиша.“

При пристигането си в Съединените щати всички членове на семейството променят имената си и се приспособяват към новите условия. Темата за търсенето на нова идентичност възниква няколко пъти. Например един от синовете на Нерон се опитва да се справи със собствената си сексуалност, чувствайки се като жена в мъжко тяло.

„Идеята да създадеш себе си наново е ключова в американската литература. Книгата е също и за „повторното изобретяване“ на собственото „аз“ – обяснява Рушди, като отбелязва, че „Златният дом“ вече е сравняван с „Великият Гетсби“ на Фицджералд. – Джей Гетсби отначало не се нарича Джей Гетсби. Нерон Голдън отначало също не е бил Нерон Голдън. Тези хора са измислили сами себе си. В случая с Гетсби – заради любовта, в случая с Голдън – заради желанието да се избави от миналото. В основата са различни причини – любов и страх, но темата е една и тя е класическа за американската литература.“

Критиците за книгата

„Романът „Златният дом“ не е „Завръщане в Брайдсхед“, нито е „Великият Гетсби“, но е доста наситен и провокационен. По-скоро това е новият „Кладата на суетата“ на Том Улф. Ню Йорк е показан отвътре и отвън. Това може да бъде направено само от писател, който както и Рушди има множество същности – индиец, британец, сега и нюйоркчанин.“
Амината Форна, „Гардиън“

„Рушди винаги разполага с много истории за читателя. И в тази книга е така. Романът е пренаситен със сюжети, подтекстове, отпратки към политиката, литературата и попкултурата. Майсторството на автора е, че чрез страшната история за миналото на Голдън събира всичко това заедно.“
Арифа Акбар, „Файненшъл таймс“

„Вероятно това е отражение на съвременния живот, в който „съществуват няколко реалности“ и моралните нагласи на един човек стават зло за друг. Това не е романът, за който сме мечтали, но със сигурност е книгата, която заслужаваме.“
Моника Али, „Ню Йорк таймс“

"Площад Славейков"