Ad Config - Website header

 

Article_top

Китай е най-непредвидимият играч в Северна Корея. Външното министерство в Пекин непрекъснато призовава за мирно решение. Това обаче не разкрива истинските интереси и цели на Китай, пише Джейкъб Шапиро от Geopolitical Futures. Китай е пряко засегнат от баланса на силите на Корейския полуостров. Страната не иска режимът на Ким Чен Ун да има ядрено оръжие, но има интерес от поддържане на напрежението между Сеул и Пхенян.

Войната на думи между Северна Корея и САЩ обаче засяга и отношенията на Пекин с Вашингтон, които въпреки развитите икономически отношения се характеризират главно с недоверие и страх.

Малко след като е избран за американски президент, Доналд Тръмп прави нещо нечувано за държавен глава на САЩ, поне през последните 37 години - той говори с президента на Тайван - острова, към който Китай има териториални претенции. Това може да изглежда незначително, но за Пекин е ключово.

От гледна точка на китайската отбрана Тайван е остров на 160 км от континеталната част, който може да бъде завзет и използван за морска блокада и дори за военни действия срещу Пекин. Ако Тайван бъде признат от САЩ, е възможно там дори да бъдат дислоцирани американски военни сили, което е заплаха за съществуването на режима в Пекин.

Друга потенциална заплаха за Китай от администрацията на Тръмп е възможността САЩ да блокират вноса на китайски стоки на американския пазар, към което американският президент многократно призовава. Търговска война би била катастрофална и за двете страни, но Китай ще бъде по-тежко засегнат. Президентът Си Цзинпин не може да си позволи икономическа криза в навечерието на конгреса на Комунистическата партия, който трябва да го преизбере за държавен глава.

Китай се нуждае от разменна монета, от начин да превърне слабостта си в сила, пише Шапиро. Северна Корея е идеална възможност. Пекин трябва да действа внимателно - от една страна, трябва да изглежда, сякаш има достатъчно контрол над Ким Чен Ун, за да може да предотврати ескалация на напрежението. От друга - ако ядреното разоръжаване на Корейския полуостров се провали, Китай не трябва да бъде държан отговорен.

Всъщност Си Цзинпин няма почти никакъв контрол върху действията на Ким Чен Ун. Той обаче не се нуждае от тотален контрол, за да използва режима в Пхенян като инструмент в отношенията си в САЩ, се казва в статията в Geopolitical Futures. Необходимо е само ограничаването на влиянието на САЩ в Източна Азия да продължава да е обща цел за Китай и Северна Корея. А тенденция към обратното не се очертава.

Северна Корея развива ядрената си програма като щит срещу евентуално американско нападение. На Пекин обаче не му се налага. Той вече има ядрен арсенал, и то далеч по-мощен от този, който Пхенян може някога да има. Това позволява на Китай да действа прагматично в отношенията си със САЩ. Но готовността на страната да си сътрудничи със САЩ не променя факта, че, също като КНДР, Китай е подозрителен към американската политика.

Китай има договор за съвместна отбрана със Северна Корея. И въпреки че би предпочел статуквото на Корейския полуостров да се запази, няма непременно да е в губеща позиция, ако САЩ решат да разрешат проблемите си със Северна Корея, като използват сила. Китай не може да победи САЩ по море и не може да си върне Тайван. Но може да победи в Северна Корея.

 
Върховният Маг Ким Чен Ун демонстрира магическите си умения до бреговете на Северна Корея. Снимка БГНЕС

Китай е най-непредвидимият играч в Северна Корея. Външното министерство в Пекин непрекъснато призовава за мирно решение. Това обаче не разкрива истинските интереси и цели на Китай, пише Джейкъб Шапиро от Geopolitical Futures. Китай е пряко засегнат от баланса на силите на Корейския полуостров. Страната не иска режимът на Ким Чен Ун да има ядрено оръжие, но има интерес от поддържане на напрежението между Сеул и Пхенян.

Войната на думи между Северна Корея и САЩ обаче засяга и отношенията на Пекин с Вашингтон, които въпреки развитите икономически отношения се характеризират главно с недоверие и страх.

Малко след като е избран за американски президент, Доналд Тръмп прави нещо нечувано за държавен глава на САЩ, поне през последните 37 години - той говори с президента на Тайван - острова, към който Китай има териториални претенции. Това може да изглежда незначително, но за Пекин е ключово.

От гледна точка на китайската отбрана Тайван е остров на 160 км от континеталната част, който може да бъде завзет и използван за морска блокада и дори за военни действия срещу Пекин. Ако Тайван бъде признат от САЩ, е възможно там дори да бъдат дислоцирани американски военни сили, което е заплаха за съществуването на режима в Пекин.

Друга потенциална заплаха за Китай от администрацията на Тръмп е възможността САЩ да блокират вноса на китайски стоки на американския пазар, към което американският президент многократно призовава. Търговска война би била катастрофална и за двете страни, но Китай ще бъде по-тежко засегнат. Президентът Си Цзинпин не може да си позволи икономическа криза в навечерието на конгреса на Комунистическата партия, който трябва да го преизбере за държавен глава.

Китай се нуждае от разменна монета, от начин да превърне слабостта си в сила, пише Шапиро. Северна Корея е идеална възможност. Пекин трябва да действа внимателно - от една страна, трябва да изглежда, сякаш има достатъчно контрол над Ким Чен Ун, за да може да предотврати ескалация на напрежението. От друга - ако ядреното разоръжаване на Корейския полуостров се провали, Китай не трябва да бъде държан отговорен.

Всъщност Си Цзинпин няма почти никакъв контрол върху действията на Ким Чен Ун. Той обаче не се нуждае от тотален контрол, за да използва режима в Пхенян като инструмент в отношенията си в САЩ, се казва в статията в Geopolitical Futures. Необходимо е само ограничаването на влиянието на САЩ в Източна Азия да продължава да е обща цел за Китай и Северна Корея. А тенденция към обратното не се очертава.

Северна Корея развива ядрената си програма като щит срещу евентуално американско нападение. На Пекин обаче не му се налага. Той вече има ядрен арсенал, и то далеч по-мощен от този, който Пхенян може някога да има. Това позволява на Китай да действа прагматично в отношенията си със САЩ. Но готовността на страната да си сътрудничи със САЩ не променя факта, че, също като КНДР, Китай е подозрителен към американската политика.

Китай има договор за съвместна отбрана със Северна Корея. И въпреки че би предпочел статуквото на Корейския полуостров да се запази, няма непременно да е в губеща позиция, ако САЩ решат да разрешат проблемите си със Северна Корея, като използват сила. Китай не може да победи САЩ по море и не може да си върне Тайван. Но може да победи в Северна Корея.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията