Ad Config - Website header

 

Article_top

В света, в който фалшивите новини се превръщат във всекидневие, способността да различаваш истината от неистината в идващата по различни канали информация е все по-важна. 

От "Отворено общество" са изготвили индекс на медийната грамотност, според който класират 33 европейски държави. 

Индикаторите, които участват в индекса, са медийна свобода, образование, доверие, нови форми на участие. 

Въпросът за „постистината“ напоследък стана доста значим като феномен, свързан с редица от днешните политически и социални тенденции. В изследването понятието „медийна грамотност“ се използва, "за да се измери способността за справяне с негативните ефекти от намаляващото обществено доверие, крайно поляризираната политика и фрагментираната медийна среда, които са свързани с феномена „постистина“. В предложения модел са използвани няколко индикатора, чрез които да се идентифицира състоянието на медийна грамотност в европейските страни според нивото на медийна свобода, образование, доверие и нови форми на участие. Основното допускане е, че обществата в страни с по-образовани хора, по-свободни медии и по-високи нива на доверие между гражданите ще могат да постигнат по-високо ниво на медийна грамотност и ще са по-добре подготвени да се справят с негативните ефекти на „постистината“, обосновава се в анализа си Марин Лесенски, програмен директор в "Отворено общество".

Ето и класацията на 33-те държави:

Най-висока е медийната грамотност в страни с добре развито образование, свобода на медиите и развито гражданско общество, показва класацията. Начело са Финландия, Дания, Холандия и Естония.

България е в края по класацията с един от най-ниските индекси и заема 30-ото място. След нея са други балкански държави, които не са членки на ЕС - Черна гора, Албания и Турция.

Класацията показва няколко определени тенденции. Страните, които имат по-добри оценки по всички показатели (медии, образование, доверие, др.), включват страните от Северна и Западна Европа, като Финландия, Холандия и Дания са на първите три позиции. Това съвпада с характеристиката на Финландия, спомената по-горе, като страна, която е много добре подготвена да се справи с такива предизвикателства поради добрата си образователна система и образовано население. Добре е да се отбележи, че Естония е четвърта в класирането, като наред със свободните медии тя има и най-добрите резултати като цяло в Европа по PISA. Страните, които са начело на класацията, като цяло имат и по-високи нива на доверие между хората, което дава възможност на техните общества да се справят по-добре с предизвикателствата. Те имат и по-високи нива на е-участие, като Естония и другите северни страни имат по-ефективно и масово използване на информационни и комуникационни технологии, коментира в своя анализ Марин Лесенски.

От "Отворено общество" са направили и клъстърен анализ, който разделя страните на пет групи с подобни характеристики. Получените клъстъри показват определени географски тенденции. Страните от Северна и Северозападна Европа са начело, следвани от останалите страни от Западна Европа. Има среден преходен клъстър между Италия и Словакия, който обхваща и съседните Унгария и Хърватия. Балканските страни, включително Гърция и Турция, остават в последните два клъстъра с най-нисък брой точки. Най-зле представящите се страни като цяло имат по-контролирана медийна среда, по-ниско ниво на образование и по-високо недоверие между хората. Това са характеристики на по-лоша медийна грамотност и по-голяма склонност на обществата да се влияят от негативните ефекти на т. нар. постистина – постистина в политиката, „алтернативни факти“, конспиративни теории за функционирането на света, фалшиви новини.

 

 
Мнозинството от българите не вярва в независимостта на медиите в страната. Снимка Клуб Z

В света, в който фалшивите новини се превръщат във всекидневие, способността да различаваш истината от неистината в идващата по различни канали информация е все по-важна. 

От "Отворено общество" са изготвили индекс на медийната грамотност, според който класират 33 европейски държави. 

Индикаторите, които участват в индекса, са медийна свобода, образование, доверие, нови форми на участие. 

Въпросът за „постистината“ напоследък стана доста значим като феномен, свързан с редица от днешните политически и социални тенденции. В изследването понятието „медийна грамотност“ се използва, "за да се измери способността за справяне с негативните ефекти от намаляващото обществено доверие, крайно поляризираната политика и фрагментираната медийна среда, които са свързани с феномена „постистина“. В предложения модел са използвани няколко индикатора, чрез които да се идентифицира състоянието на медийна грамотност в европейските страни според нивото на медийна свобода, образование, доверие и нови форми на участие. Основното допускане е, че обществата в страни с по-образовани хора, по-свободни медии и по-високи нива на доверие между гражданите ще могат да постигнат по-високо ниво на медийна грамотност и ще са по-добре подготвени да се справят с негативните ефекти на „постистината“, обосновава се в анализа си Марин Лесенски, програмен директор в "Отворено общество".

Ето и класацията на 33-те държави:

Най-висока е медийната грамотност в страни с добре развито образование, свобода на медиите и развито гражданско общество, показва класацията. Начело са Финландия, Дания, Холандия и Естония.

България е в края по класацията с един от най-ниските индекси и заема 30-ото място. След нея са други балкански държави, които не са членки на ЕС - Черна гора, Албания и Турция.

Класацията показва няколко определени тенденции. Страните, които имат по-добри оценки по всички показатели (медии, образование, доверие, др.), включват страните от Северна и Западна Европа, като Финландия, Холандия и Дания са на първите три позиции. Това съвпада с характеристиката на Финландия, спомената по-горе, като страна, която е много добре подготвена да се справи с такива предизвикателства поради добрата си образователна система и образовано население. Добре е да се отбележи, че Естония е четвърта в класирането, като наред със свободните медии тя има и най-добрите резултати като цяло в Европа по PISA. Страните, които са начело на класацията, като цяло имат и по-високи нива на доверие между хората, което дава възможност на техните общества да се справят по-добре с предизвикателствата. Те имат и по-високи нива на е-участие, като Естония и другите северни страни имат по-ефективно и масово използване на информационни и комуникационни технологии, коментира в своя анализ Марин Лесенски.

От "Отворено общество" са направили и клъстърен анализ, който разделя страните на пет групи с подобни характеристики. Получените клъстъри показват определени географски тенденции. Страните от Северна и Северозападна Европа са начело, следвани от останалите страни от Западна Европа. Има среден преходен клъстър между Италия и Словакия, който обхваща и съседните Унгария и Хърватия. Балканските страни, включително Гърция и Турция, остават в последните два клъстъра с най-нисък брой точки. Най-зле представящите се страни като цяло имат по-контролирана медийна среда, по-ниско ниво на образование и по-високо недоверие между хората. Това са характеристики на по-лоша медийна грамотност и по-голяма склонност на обществата да се влияят от негативните ефекти на т. нар. постистина – постистина в политиката, „алтернативни факти“, конспиративни теории за функционирането на света, фалшиви новини.

 

Коментари

"Отворено общество"

"Отворено общество"

:)

Неграмотността обслужва олигархичната държава. Затова у нас тя бе грижовно отглеждана. От тези, които проведоха престъпния ни „преход“ до приемането ни в ЕС, от тези, които в плана на Ран и Ът вмъкнаха кръговете „Монтерей“ и „Олимп“, от тези, които сътвориха борческите структури да пазят нашите пишман приватизатори от конкуренцията на международни инвеститори…От последните страни бройте къде и каква лустрация е била /не е/ извършена.

...

За мен е ОК, че сме близо по показатели до Гърция и Италия. Другите далеч по-слабо ме интересуват.
Simeon Simeonov's picture
Simeon Simeonov
s.simeonov

Значи обичаш да те лъжат!

Или желаеш медиите да заблуждават обществото?

...

Живеем в информационна епоха, колега. Ако Вие се чувствате лъган, аз не се чувствам така. Да, има още много какво да се направи за качеството на родната журналистика и за просвещението на масите по основните въпроси, които касаят обществото, но и наличната информация е достатъчна за съставяне на критично мислене и позиция - стига човек да съпоставя различни източници.
sokrat41's picture
sokrat41
sokrat41

Словосъчетанието "МЕДИЙНА

Словосъчетанието "МЕДИЙНА ГРАМОТНОСТ" е изцяло произволна измислица, при това ПРЕДнамерена измислица.
Чрез това словосъчетание, пробутвано за семантично реален термин, соросоидите си откриват нова ниша за манипулиране, в която ниша те искат да минат за изначално компетентните познавачи на "ПРОБЛЕМА".
kate pate's picture
kate pate
kate pate4

На Българина никой, най-малко

На Българина никой, най-малко пък журналистите, не може да му дава наклон на вселената. Затова тук не вирее нито фашизъм, нито комунизъм, нито либерастия. За разлика от Германия. Където е достатъчно да напишеш във Дойче веле какво редовия германец трябва да си мисли, какво трябва да прави и какво не трябва да прави.

Щом в Естония, държава, която официално

строи паметници на нацисткия СС, са най-"медийно грамотни", не ми я вейте тая класация.

Дръжте си я и си я ползвайте частно.

А дали я е платила "Отворено общество", Държавният департамент на САЩ или марсианското министерство на външните работи няма никво значение.
Omar Omar's picture
Omar Omar
omarchrist

Колко медийно грамотни са българите (КЛАСАЦИЯ) | Клуб 'Z'

Thanks so much for your blog upload. I found this solved my problem, and <br>
<br>

managed to resolve my issue with your info. Thank you so much!<br>
<br>

I will share on Twitter.<br>
<br>

<br>
<br>

Here is my blog post league of legends (<a href="https://leagueofalegend.jimdo.com/blog/">https://leagueofalegend.jimdo.com/blog</a>)

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията