Ad Config - Website header

 

Article_top

Филмовият свят претърпява драматични трансформации. Комерсиалното мейнстрийм кино смело е поело по пътя на окончателното си креативно обезличаване. Това, разбира се, се случва в богат контекст, който включва агресивните атаки на стрийминг платформите срещу самата идея да се ходи на кино, регресиращия масов вкус и възхода на престижните телевизионни сериали.

Изправена пред тези предизвикателства, киноиндустрията мутира в едно масивно пространство за създаване и разпространяване на франчайзи – множество различни студийни структури от свързани помежду си филми, които разчитат на по-силна разпознаваемост и повторяемост. Едни и същи теми, сюжети, визуални решения, персонажи, завръзки, развръзки и маркетингови кампании. Филмите все повече и все по-често стават копия един на друг.

Смазване на различното

Разраства се индустриалният фетиш за продуцирането и промотирането на обединени и сплотени филмови вселени, които се конкурират, но не предлагат нищо ново и смазват всичко различно, което не може да се превърне в лукративен и сакрален франчайз.

„Бързи и яростни“, 2017 г.

Да направим една обиколка из съвременния мейнстрийм филмов пейзаж. Какви заглавия доминират разпространението, рекламния дял, боксофиса? Почти всички важни филми не са самостоятелни, автономни произведения, а представляват само части от все по-големи поредици. Тези поредици поглъщат всичко наоколо и смучат целия креативен кислород в Холивуд, а оттам орязват рязко избора на публиката в глобализираните киносалони.

„Войната за планетата на маймуните“, 2017 г.

Най-успешните продукции през последните няколко години се числят към няколко франчайза: супергеройските филми на „Марвел“, супергеройските филми на ДиСи, новите епизоди и свързаните с тях допълнителни заглавия към подновената сага „Междузвездни войни“, автомобилната сапунка „Бързи и яростни“, ‚Х-мен“, „Стар Трек“, ‚Карибски пирати“, „Джурасик свят“, свързаните филми за чудовища на „Леджендъри“, а отскоро и свързаните филми за чудовища на „Юнивърсъл“, „Планетата на маймуните“, както и няколко анимационни франчайза като „Колите“ и „Аз, проклетникът“.

Всяко голямо филмово студио желае да има поне един успешен и продължителен франчайз в портфолиото си. Колкото са повече, толкова по-добре. Никой вече не мисли за самостоятелни автономни филми, които не са част от по-голяма търговска стратегия. Всичко трябва да има потенциал за продължения под някаква форма – било то директни или като нови заглавия за някои от поддържащите персонажи.

Комиксът потопи всичко живо

„Марвел“ и ДиСи имат намерение да наситят пазара още повече с продукти от богатите си комиксови портфолиа. Преди вълната от комиксови екранизации да потопи всичко живо, беше нормално на година да излиза по един голям такъв филм. Днес се забелязва шесткратно увеличение и на всеки два месеца в кината акостира по нещо от франчайзите на „Марвел“, ДиСи или друга компания с права върху някакви комиксови спергерои.

„Междузвездни войни“ също не се задоволи да пуска по един нов епизод на две години. От „Дисни“ решиха да правят странични, но прикрепени към митологията заглавия. Такъв беше огромният хит Rogue One, такива ще са самостоятелните филми за Хан Соло и други образи от основната поредица.

„Междузвездни войни 8: последните джедаи“, 2017 г.

Това е манията за създаване на „споделена филмова вселена“. Един общ пейзаж на свързани филми, в които най-важно е количеството информация, а не качеството на киното. Холивуд прави нещо като повторение на модела на комиксите и телевизионните сериали, но с грандиозния мащаб на големите киносъбития, където всяка отделна част от франчайза и споделената вселена струва между 100 и 200 милиона долара за изработване и още толкова за рекламиране.

Вкусът на масовата публика също е очевидно ориентиран към поглъщането на максимално количество информация, а не към филтрирането на качествени културни продукти.

Публиката се интересува дали еди-кой (си) техен любим персонаж ще си има самостоятелен филм, дали този филм ще съдържа определени елементи от комикса, играта или фентъзи книгата, по която е направен. Феновете се замерят с тривиални детайли, спорят за количествените измерения на отделните франчайзи. Отмира разговорът за идеи.

Залезът предстои

През 1972 година „Кръстникът“ става най-гледаният и печеливш филм за времето си. Това е колосално качествена близо тричасова драма за пораснали с много диалози, психологическа дълбочина и бавно загръщане на историята.

„Кръстникът 1", 1972 г.

Днес е буквално невъзможно толкова сериозен и солиден филм да постигне такъв масивен финансов успех. Културният климат е екстремно изменен, и то към много по-лошо. Днес колективното зрителско въображение не би се вълнувало от Шекспировите измерения на трагедията на Майкъл Корлеоне, а по-скоро се интересува от това дали Човека Паяк ще се появи в новия филм за Железния човек като гостуващ супергерой и колко планети ще има в новия „Аватар“.

Положението със сигурност е зле, но на хоризонта се задават очертанията на надеждата за промяна. В индустрията все повече се говори за очевидното пренасищане с поредици и свързани, обединени от фетиша към информация, филми и за така нареченото франчайз изморяване.

През 2017-а станахме свидетели на множество провали на продължаващи и потенциални поредици. Високобюджетните предложения „Мумията“ с Том Круз и „Трансформърс 5“ на Майкъл Бей откровено разочароваха финансово. Това вдъхнови написването на няколко анализа за предстоящия залез на франчайз модела.

Скорошните провали сякаш възвестиха колективна въздишка на отегчение в средите на потребителите на масови филмови продукти. От друга страна, някои анализатори припомнят, че най-гледаните филми все още са предимно комиксови екранизации или продължения и това, че някои от тях се провалят, няма как да сгромоляса целия модел. Или поне не скоро. На едно място предвиждаха, че специално манията по супергеройски филми ще започне да линее след първото десетилетие от нейното започване, както се е случвало с определени жанрови трендове през годините. Официално сегашната епоха на комиксова обсесия стартира през 2008-а с „Железния човек“. Оттогава само филмите на „Марвел“ са донесли на 12 милиарда долара от продажба на билети, да не говорим за мърчандайзинга. Но скоро действително може да се усети чувствително охладняване на зрителската маса към продължаващите предложения от разширяващите се споделени филмови вселени.

„Лигата на справедливостта“, 2017 г.

Засега обаче фактите са на страната на решението на Холивуд да продължава да инвестира в поредици и да се опитва да екранизира всякакви вече съществуващи – в литературата, в компютърните игри или в други медиуми – идеи, които да могат да дадат начало на нови и нови сериализирани филми. Тази експанзия ще продължи поне до края на десетилетието. Календарът на филмовата индустрия е изпъстрен с обявени франчайз заглавия. От всевъзможните супергерои през нови епизоди и свързани филми от „Междузвездни войни“ до поредните „Бързи и яростни“.

Потъващ остров

В дебелата сянка на обединените корпоративно-филмови вселени остават наистина интересните самостоятелни предложения. Те от своя страна стават все по-малко. Продуценти, сценаристи, режисьори, актьори – критична част от хората в този бизнес вече са се ориентирали към модела и желаят имената им да бъдат прикрепени към някакъв успешен франчайз. Това означава няколко години на сигурни високи доходи и медийно внимание.

Пространството за не-франчайз филми се смалява като потъващ остров, заобиколен от прииждащи океански води. Това нямаше да е чак толкова голям проблем, ако доминиращите поредици съдържаха интересно и вълнуващо кино. Те обаче са банални и изморителни. Нещо като културния еквивалент на джънк храната, но с огромни средства, инвестирани в тях.

Киното не може да бъде просперираща форма на художествено изразяване, ако се сгъсти до редица конкуриращи се филмови поредици.

Ценителите може да се надяват, че франчайз умората действително ще настъпи в пълна степен и индустрията ще ограничи производството на свързани филми за сметка на автономни и оригинални заглавия.

Провалът на поредиците ще бъде успех за киното.

----

* Този материал е публикуван в списание "Клуб Z" през август т.г. Поради непреходната му стойност ви го предлагаме днес и тук. Още текстове от същия автор можете да прочетете, като проследите този ЛИНК.

 

Филмовият свят претърпява драматични трансформации. Комерсиалното мейнстрийм кино смело е поело по пътя на окончателното си креативно обезличаване. Това, разбира се, се случва в богат контекст, който включва агресивните атаки на стрийминг платформите срещу самата идея да се ходи на кино, регресиращия масов вкус и възхода на престижните телевизионни сериали.

Изправена пред тези предизвикателства, киноиндустрията мутира в едно масивно пространство за създаване и разпространяване на франчайзи – множество различни студийни структури от свързани помежду си филми, които разчитат на по-силна разпознаваемост и повторяемост. Едни и същи теми, сюжети, визуални решения, персонажи, завръзки, развръзки и маркетингови кампании. Филмите все повече и все по-често стават копия един на друг.

Смазване на различното

Разраства се индустриалният фетиш за продуцирането и промотирането на обединени и сплотени филмови вселени, които се конкурират, но не предлагат нищо ново и смазват всичко различно, което не може да се превърне в лукративен и сакрален франчайз.

„Бързи и яростни“, 2017 г.

Да направим една обиколка из съвременния мейнстрийм филмов пейзаж. Какви заглавия доминират разпространението, рекламния дял, боксофиса? Почти всички важни филми не са самостоятелни, автономни произведения, а представляват само части от все по-големи поредици. Тези поредици поглъщат всичко наоколо и смучат целия креативен кислород в Холивуд, а оттам орязват рязко избора на публиката в глобализираните киносалони.

„Войната за планетата на маймуните“, 2017 г.

Най-успешните продукции през последните няколко години се числят към няколко франчайза: супергеройските филми на „Марвел“, супергеройските филми на ДиСи, новите епизоди и свързаните с тях допълнителни заглавия към подновената сага „Междузвездни войни“, автомобилната сапунка „Бързи и яростни“, ‚Х-мен“, „Стар Трек“, ‚Карибски пирати“, „Джурасик свят“, свързаните филми за чудовища на „Леджендъри“, а отскоро и свързаните филми за чудовища на „Юнивърсъл“, „Планетата на маймуните“, както и няколко анимационни франчайза като „Колите“ и „Аз, проклетникът“.

Всяко голямо филмово студио желае да има поне един успешен и продължителен франчайз в портфолиото си. Колкото са повече, толкова по-добре. Никой вече не мисли за самостоятелни автономни филми, които не са част от по-голяма търговска стратегия. Всичко трябва да има потенциал за продължения под някаква форма – било то директни или като нови заглавия за някои от поддържащите персонажи.

Комиксът потопи всичко живо

„Марвел“ и ДиСи имат намерение да наситят пазара още повече с продукти от богатите си комиксови портфолиа. Преди вълната от комиксови екранизации да потопи всичко живо, беше нормално на година да излиза по един голям такъв филм. Днес се забелязва шесткратно увеличение и на всеки два месеца в кината акостира по нещо от франчайзите на „Марвел“, ДиСи или друга компания с права върху някакви комиксови спергерои.

„Междузвездни войни“ също не се задоволи да пуска по един нов епизод на две години. От „Дисни“ решиха да правят странични, но прикрепени към митологията заглавия. Такъв беше огромният хит Rogue One, такива ще са самостоятелните филми за Хан Соло и други образи от основната поредица.

„Междузвездни войни 8: последните джедаи“, 2017 г.

Това е манията за създаване на „споделена филмова вселена“. Един общ пейзаж на свързани филми, в които най-важно е количеството информация, а не качеството на киното. Холивуд прави нещо като повторение на модела на комиксите и телевизионните сериали, но с грандиозния мащаб на големите киносъбития, където всяка отделна част от франчайза и споделената вселена струва между 100 и 200 милиона долара за изработване и още толкова за рекламиране.

Вкусът на масовата публика също е очевидно ориентиран към поглъщането на максимално количество информация, а не към филтрирането на качествени културни продукти.

Публиката се интересува дали еди-кой (си) техен любим персонаж ще си има самостоятелен филм, дали този филм ще съдържа определени елементи от комикса, играта или фентъзи книгата, по която е направен. Феновете се замерят с тривиални детайли, спорят за количествените измерения на отделните франчайзи. Отмира разговорът за идеи.

Залезът предстои

През 1972 година „Кръстникът“ става най-гледаният и печеливш филм за времето си. Това е колосално качествена близо тричасова драма за пораснали с много диалози, психологическа дълбочина и бавно загръщане на историята.

„Кръстникът 1", 1972 г.

Днес е буквално невъзможно толкова сериозен и солиден филм да постигне такъв масивен финансов успех. Културният климат е екстремно изменен, и то към много по-лошо. Днес колективното зрителско въображение не би се вълнувало от Шекспировите измерения на трагедията на Майкъл Корлеоне, а по-скоро се интересува от това дали Човека Паяк ще се появи в новия филм за Железния човек като гостуващ супергерой и колко планети ще има в новия „Аватар“.

Положението със сигурност е зле, но на хоризонта се задават очертанията на надеждата за промяна. В индустрията все повече се говори за очевидното пренасищане с поредици и свързани, обединени от фетиша към информация, филми и за така нареченото франчайз изморяване.

През 2017-а станахме свидетели на множество провали на продължаващи и потенциални поредици. Високобюджетните предложения „Мумията“ с Том Круз и „Трансформърс 5“ на Майкъл Бей откровено разочароваха финансово. Това вдъхнови написването на няколко анализа за предстоящия залез на франчайз модела.

Скорошните провали сякаш възвестиха колективна въздишка на отегчение в средите на потребителите на масови филмови продукти. От друга страна, някои анализатори припомнят, че най-гледаните филми все още са предимно комиксови екранизации или продължения и това, че някои от тях се провалят, няма как да сгромоляса целия модел. Или поне не скоро. На едно място предвиждаха, че специално манията по супергеройски филми ще започне да линее след първото десетилетие от нейното започване, както се е случвало с определени жанрови трендове през годините. Официално сегашната епоха на комиксова обсесия стартира през 2008-а с „Железния човек“. Оттогава само филмите на „Марвел“ са донесли на 12 милиарда долара от продажба на билети, да не говорим за мърчандайзинга. Но скоро действително може да се усети чувствително охладняване на зрителската маса към продължаващите предложения от разширяващите се споделени филмови вселени.

„Лигата на справедливостта“, 2017 г.

Засега обаче фактите са на страната на решението на Холивуд да продължава да инвестира в поредици и да се опитва да екранизира всякакви вече съществуващи – в литературата, в компютърните игри или в други медиуми – идеи, които да могат да дадат начало на нови и нови сериализирани филми. Тази експанзия ще продължи поне до края на десетилетието. Календарът на филмовата индустрия е изпъстрен с обявени франчайз заглавия. От всевъзможните супергерои през нови епизоди и свързани филми от „Междузвездни войни“ до поредните „Бързи и яростни“.

Потъващ остров

В дебелата сянка на обединените корпоративно-филмови вселени остават наистина интересните самостоятелни предложения. Те от своя страна стават все по-малко. Продуценти, сценаристи, режисьори, актьори – критична част от хората в този бизнес вече са се ориентирали към модела и желаят имената им да бъдат прикрепени към някакъв успешен франчайз. Това означава няколко години на сигурни високи доходи и медийно внимание.

Пространството за не-франчайз филми се смалява като потъващ остров, заобиколен от прииждащи океански води. Това нямаше да е чак толкова голям проблем, ако доминиращите поредици съдържаха интересно и вълнуващо кино. Те обаче са банални и изморителни. Нещо като културния еквивалент на джънк храната, но с огромни средства, инвестирани в тях.

Киното не може да бъде просперираща форма на художествено изразяване, ако се сгъсти до редица конкуриращи се филмови поредици.

Ценителите може да се надяват, че франчайз умората действително ще настъпи в пълна степен и индустрията ще ограничи производството на свързани филми за сметка на автономни и оригинални заглавия.

Провалът на поредиците ще бъде успех за киното.

----

* Този материал е публикуван в списание "Клуб Z" през август т.г. Поради непреходната му стойност ви го предлагаме днес и тук. Още текстове от същия автор можете да прочетете, като проследите този ЛИНК.

Коментари

Баси и "креатива".

Толкова неграмотно преведен бълвоч от толкова обидно незнаещо български "силно перо" не бях виждал отдавна.

И това недоразумение дава оценки? Пази боже...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?