„Това е домакинска тема. Обърнете внимание, като бършете прах вкъщи.“ Репликата е на предприемача Стефан Димитров, който е един от създателите на независимата гражданска мрежа за измерване на чистотата на въздуха. Николай Лучев е другият. Дъщеря му използва инхалатор за дишане: „Това става стандартно оборудване за всяка млада майка. Това не е нормално.“ Няма начин да се срещнете с тях и да не чуете още на втората минута за опасността от фините прахови частици. „Те са най-опасни, защото са най-малки. Те минават през клетките, попадат в кръвта, трупат се и чао.“

Стефан Димитров и Николай Лучев отдавна се интересуват от темата за чистотата на въздуха. Запознават се в един специализиран форум преди по-малко от половин година.

Не, това не е просто някаква фиксация. Само за 2013 година 13 700 българи са починали преждевременно заради концентрация на фини прахови частици. Данните са от Доклада за България за изпълнението на политиките на Европейския съюз в областта на околната среда, публикуван през февруари.

„Качеството на въздуха в България продължава да буди сериозна загриженост“, пише в същия документ, а това е бюрократичният език, който ни казва, че въздухът е мръсен.

И докато през последните 25 години България има сериозен успех в намаляването на замърсяването на въздуха със серни и азотни оксиди или амоняк, то проблемът със запрашаването си е тук.

Става дума за праха в атмосферата, който се измерва чрез т.нар. фини прахови частици (ФПЧ) – тези с диаметър до 10 микрона (една стотна от милиметъра) се означават с ФПЧ10, а тези под 2,5 микрона са ФПЧ2,5. Тези незабележими прашинки не се преработват и проникват до белите дробове и кръвоносните съдове. А натрупат ли се там, нещата не са добре. Фините прахови частици се причиняват основно от дима от битово отопление, автомобили, строителство, опесъчаване на пътищата през зимата, промишлеността. В някои региони атмосферните условия допълнително „захлупват“ градовете и прахът си остава ниско при хората.

Какво прави България?

Нищо. Поне така пише в решението на Съда на Европейския съюз от 5 април тази година, който уважи иска на Европейската комисия срещу България и констатира, че държавата не е спазвала европейското законодателство относно чистотата на атмосферния въздух и специално за допустимите нива на фини прахови частици. Така е било от момента на присъединяване към ЕС до ден днешен. Сега България има две години, в които трябва да се съобрази с нормите на ЕС, иначе следва глоба.

В същото време всички европейски изисквания са част от българското законодателство. Има закони, наредби, планове и програми. Но само на хартия. И когато държавата не се захваща сериозно с този проблем, засегнатите започват сами да търсят решение. Стефан Димитров и Николай Лучев отдавна се интересуват от темата, пътуват често в други страни в Европа, четат международни медии. Запознават се в един специализиран форум преди по-малко от половин година. Към този момент и двамата вече са убедени, че най-важна е информацията – хората имат право да знаят какво е качеството на въздуха и кога замърсяването е над допустимите за здравето норми. Доста често, оказва се.

Концентрацията на ФПЧ10 не трябва да е над 50 микрограма на кубичен метър, а при ФПЧ2,5 не трябва да надвишава 25. Данни от измервателните станции могат да бъдат открити на сайта на Изпълнителната агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите, но те не са в реално време, не са окончателни, не са и от достатъчно на брой точки от страната. Затова Стефан и Николай решават да проверят колко е прашно и започват да търсят информация как сами да измерват качеството на въздуха. Разпределили се всеки да използва езика, който владее по-добре, и единият започва да преглежда англоезичните сайтове, а другият – немските.

„На 15-ата минута открихме каквото ни трябваше. Не мога да си представя, че толкова много хора от общините и от неправителствените организации, които официално се занимават с темата, не са стигнали до тази информация. До тази глупава тръба! Много се съмнявам“, казва Стефан.

„Глупавата тръба“ е наистина пластмасова тръба, в която една тръбичка вкарва въздух, вътре има сензор за измерване на запрашеността, към него е свързан контролер с wi-fi връзка, един адаптор за електрическото захранване, още няколко жички и готово – това е измервателна станция за чистотата на въздуха, която изпраща данните в реално време.

Пластмасова тръба, в която една тръбичка вкарва въздух, вътре има сензор за измерване на запрашеността, към него е свързан контролер с wi-fi връзка, един адаптор за електрическото захранване, още няколко жички и готово – това е измервателната станция за чистотата на въздуха.

Откриват устройството на сайта Luftdaten.info – група ентусиасти в Германия малко по-рано са се сетили да организират гражданска мрежа за измерване на праха. Следват няколко електронни писма, няколко телефонни разговора и „глупавата тръба“ заработва на българска територия. Първите две независими измервателни станции са на балконите на Стефан и Николай. Запалват още 15-ина приятели и първата стъпка за изграждане на мрежата е извървяна.

„Гражданска наука“

„Вярвам, че някой ден Никол Станкулова ще започне да показва и нашата карта. И трябва да я показва, защото ако дъждът те навали, не е на живот и смърт. Докато запрашаването е на живот и смърт“, казва Стефан.

Мрежата разчита на ентусиазма на всеки от участниците. Всеки сам сглобява „тръбата“ и сам плаща за частите – около 80 лева общо. После сам свързва станцията към мрежата и започва да подава данни в реално време. Решават да обявят публично дейността си точно в деня, когато идва новината за решението на Съда на Европейския съюз. В следващите месеци желаещите да се включат са десетки. Целта им е да достигнат мрежа от поне 500 частни станции, които да измерват чистотата на въздуха.  

„Ние си налагаме едно темпо, което ни докарва до ръба на силите. Следваме си устрема от бизнеса“, смее се Николай. „Ние събираме информация, която може да бъде използвана от учените“, допълва Стефан.

Нарича се „гражданска наука“.

Всеки може да следи състоянието на въздуха в реално време на airbg.info. Скоро ще бъдат готови и с мобилното приложение, което ще локализира потребителя и ще му показва данните от най-близките станции около него. Така всеки ще знае, че когато точките светят в оранжево или червено, прозорците трябва да се затварят. И чак когато всичко светне в зелено, значи живеем в по-качествена среда.

В момента данните от повечето станции са в нормата, но често отделни места светват в оранжево със стойности дори в пъти по-високи от допустимите. На пръв поглед е странно, но най-лошите показатели са в квартали, които минават за луксозни – в полите на Витоша просто много повече къщи се отопляват с твърдо гориво, а това е основен причинител на замърсяването. Случва се съвсем изненадващо някоя по принцип „зелена“ станция да светне в „оранжево“. Така се случва, когато стопанинът запали барбекю на терасата си например.

А пътят към изцяло „зелени“ карти е открит отдавна. Екологично отопление, по-чисти автомобили, повече пешеходни зони, по-малко задръствания, миене на улиците след зимните месеци. Разбира се, че всеки сам решава как да живее, но значимата промяна се случва само след решителни мерки от страна на общини и правителства. 

Стефан Димитров има транспортен бизнес и се сблъсква още преди 10 години с едно от възможните решения.

„През 2007 година тогавашният кмет на Лондон Борис Джонсън прие драконовски мерки. Той каза така: „Ако си със сертификат Евро3 и нагоре, можеш да влезеш в центъра на града. Ако си с по-стар камион, плащаш по 200 паунда на ден.“ Тези пари ги вземат, за да правят евтин градски транспорт, здравеопазване и болници. Беше страшен вой, намесиха се лобисти, но това нещо не бе пробито. След толкова много рев чисто и просто всички си купиха по-нови камиони. Намериха начин да включат това в цената си, намериха по-изгодни дългосрочни кредити. Клиентите в края на краищата го платиха, но от другата страна в един Лондон имаме поне 1000 човешки живота спасени“, разказва Стефан.

„В началото такива практики се приемат на нож, но после хората ги приемат“, казва Николай. Неговият разказ е от словенската столица Любляна:

„Кметът забрани достъп на всякакъв транспорт до центъра. Включително градският транспорт. Ти си принуден да вървиш пеша. И в началото е било страхотен скандал. Целият народ излязъл на улицата. Но лека-полека хората се убедили, че тяхното качество на живот значително се е подобрява от тези мерки.“

Наред е София

На 18 май тази година Столичният общински съвет прие Програма за управление на качеството на атмосферния въздух в София до 2020 година. Основна цел е намаляване на фините прахови частици във въздуха. Всички чухме за намерението градският транспорт да бъде безплатен в дните, когато замърсяването е по-високо. Целта е хората да бъдат стимулирани да оставят автомобилите си вкъщи. За целта обаче трябва да има ранна система за известяване – т.е. общината планира да похарчи пари, за да изгради нещо като вече съществуващата мрежа за наблюдение на чистотата на въздуха. Електрическите и хибридните автомобили ще продължат да паркират безплатно в синята и зелената зона, както е досега. Идеята е човек да преценява и този фактор, когато решава каква кола да си купи. Обещано е също въвеждането на „успокоени зони“, където движението да е само с 30 км/ч.

В програмата са предвидени дейности, които общината и без това прави. Изграждането на кръстовища, кръгови, буферни паркове, подобряване и обновяване на автопарка на столичния градски транспорт. Затягане на контрола върху техническите пунктове, за да е сигурно, че автомобилите притежават необходимите съоръжения за пречистване на отработените газове. Ако се питате обаче какво точно се кани да прави Столичната община – с повече конкретика, дати, срокове, параметри, няма как да научите отговора. Програмата не е публикувана все още, въпреки че бе гласувана от почти всички общински съветници.

„И ние не можем да я намерим. По-големият проблем е, че общинските съветници са гласували нещо, което не са виждали“, чуди се Николай.

Двамата със Стефан са в центъра на една все по-разрастваща се общност от ентусиасти, които не само мерят чистотата на въздуха, но и се опитват да дават личен пример. Избират електрически автомобили вместо дизелови, променят отоплението в домовете си, качват се на велосипеди.

„Ние сме си от центъра на София. Ники е израснал на „Любен Каравелов“, аз съм израснал на „Дунав“ до катедралата. На нас не ни се мести някъде в покрайнините на града заради чистия въздух“, обяснява Стефан.

Предоставят цялата събирана от гражданската мрежа информация безплатно на всеки, който проявява интерес. Надеждата им, разбира се, е държавните и общинските власти също да използват данните, за да подобрят качеството на въздуха.

„В много градове в Германия общинските служби приемат информацията от гражданските мрежи за достатъчно достоверна. Съобразяват се с тях и ги използват при набелязването на мерките“, твърди Николай.

Скоро ги питали какви са техните политически амбиции. Смеят се, докато разказват това.

„Ние сме мечтатели, не сме политици. Ние знаем, че там някъде има друг начин на живот, в който въздухът е чист, а булевардът не е препълнен“, отговаря Стефан, а Николай не го оставя да довърши: „И този начин на живот не е толкова далече.“

----

* Този материал е публикуван в списание Клуб Z през юни 2017 г. Поради непреходната му стойност ви го предлагаме днес и тук. Още текстове от същия автор можете да прочетете, като проследите този ЛИНК.