Понеделникът идва с три европейски въпроса: (а) Каква правителствена коалиция ще има в Австрия - досегашната "голяма" или "дясно-крайнодясна"? (б) Ще успее ли Тереза Мей да склони ЕС да започне преговори със страната ѝ по бъдещите им отношения? (в) Ще отнеме ли Мадрид автономията на Каталуня? Няма да скучаем. Времената продължават да са интересни.

Австрия

Себастиан Курц. Снимки ЕПА / БГНЕС

Австрия ще има най-младия шеф на правителство в Европа - това е 31-годишният Себастиан Курц, чиято Народна партия излезе първа на изборите вчера с 31 на сто от вота. Следват я социалдемократите с 27 на сто и крайнодясната Народна партия с 26 на сто. Курц трябва да избира - дали да продължи досегашната голяма коалиция със социалдемократите на отиващия си канцлер Кристиан Керн, отношенията му с които са обтегнати, или да протегне ръка на крайната десница, водена от Хайнц-Кристиан Щрахе.

В поздравително писмо до Курц днес председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер му пожела да сформира "стабилно проевропейско правителство" и му припомни, че Австрия поема председателството на ЕС през втората половина на 2018 г., когато той ще бъде във фаза на важни реформи.

Анализаторите посочват, че, ако продължи с досегашната коалиция, Курц ще измени на обещанието си към избирателите за промяна. Те посочват, че в кампанията той е заложил на вътрешната промяна на консерваторите, които са във властта от 30 години, и на "изземване" на част от реториката на популистите - особено що се отнася до миграцията и исляма. Той съвпада с тях и в обещанието си за по-ниски данъци върху доходите и заплатите. "Файненшъл таймс" посочва, че перспективата на австрийската крайна десница да влезе във властта идва по-малко от месец след като нейната германска сестринска партия "Алтернатива за Германия" за първи път влезе в Бундестага с непривичните за Германия 13 на сто от гласовете.

Според изданието е рано да се говори за залез на крайнодясното в Европа. Нещо повече, Партията на свободата бележи изборен успех, след като кандидатът ѝ Норберт Хофер загуби президентските избори от зеления Александер ван дер Белен само преди месеци.

Испания

Карлес Пучдемон.

Лидерът на Каталуня имаше срок до 11 часа българско време днес да изясни дали областта му е обявила независимост или не. От отговора му зависеше дали централното правителства в Мадрид ще задейства за първи път член 155 от конституцията и ще отнеме автономията, на която в момента се радва най-богатият испански регион. Вместо отговор обаче Пучдемон изпрати свой ултиматум до испанския премиер Мариано Рахой. Той е двумесечен и в него се настоява за среща и преговори с централното правителство в Мадрид.

"Брекзит"

Тереза Мей.

Британската министър-председателка Тереза Мей пристига днес в Брюксел с най-близките си сътрудници по преговорите за "Брекзит" - Дейвид Дейвис и Оли Робинс. Тя ще има работен обяд с председателя на Евопейската комисия Жан-Клод Юнкер, шефа на кабинета му Мартин Зелмайр и главния преговарящ от страна на ЕС Мишел Барние. Дни преди насрочената четвъртък и петък среща на върха на ЕС Мей ще направи последен опит да склони 27-те да започнат преговори за бъдещите си отношения с Великобритания, докато още няма достатъчен напредък в преговорите за излизането ЕС. Подобен работен обяд преди месеци на Даунинг стрийт 10 в Лондон завърши с пълен провал.

Франция

Едуар Филип (вдясно) и Жан-Клод Юнкер гледат закачливо към журналистите преди днешната си пресконференция в Брюксел. Снимка ЕПА / БГНЕС

Франция ще продължи усилията си за ревизия на директивата за командированите работници, която тя смята, че подбива пазара на работната сила в по-богатите страни на ЕС. Това заяви днес  министър-председателят на страта Едуар Филип на съвместна пресконференция с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в Брюксел. Филип каза, че има подкрепа и от други столици в Европа за промяна на законодателството, което урежда режима за работници от една страна на ЕС да работят временно в друга, бидейки командировани от своето предприятие у дома. Франция настоява командированите задължително да получават заплащане и социални права по правилата на приемащата държава. Единадесет държави от Централна и Източна Европа блокираха опит на Комисията да промени директивата с аргумента, че така тя би ограничила свободата на движение на работната сила. Филип каза, че ревизията, която Париж иска, означава "повече защита и по-добра защита на работниците" и че "много от нашите европейски партньори признават необходимостта да се действа". "Във вида си, в който е днес, директивата позволява ... социален дъмпинг", каза Юнкер, визирайки по-ниско заплащане и по-малки социални права на командированите източно и централноевропейски работници. Говорейки по отделна тема, Филип каза, че правителството му подготвя план за действие за прилагане на споразумението за свобдна търговия с Канада (СЕТА), който цели да засили неговите аспекти, свързани с опазването на околната среда. Филип подчерта, планът, който трябва да се появи до края на този месец, се основава на доклад на Комисията за прилагането на СЕТА и че не поставя под съмнение самото споразумение. Филип и Юнкер обсъдиха бюджетните мерки на френското правителство да извади страната си от процедурата за извънмерен дефицит. Юнкер прогнозира, че това ще стане догодина.