Композиторът Александър Кипров е на път да се откаже от българското си гражданство, омерзен от пенсията, която му е отредила властта. В своя публикация във фейсбук авторът на песни като „Развод ми дай“ и „Последен валс“ съобщава, че след „60 години обиди, унижения, борба“ и след като цял живот е бил „перфектен платец към държавата“, сега ще получава с 30 лева под минималната пенсия.

Композиторът описва днешната българска действителност като „истински кошмар и нонсенс“ и заявява, че според него приносът към културата на страната „би трябвало да се оцени малко по-адекватно“.

Кипров уточнява, че не желае да прави „панаир“ или да търси „сензация“. Заявява обаче намерение да допринесе към българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., като изпрати паспорта си в Брюксел „с мотивирани логични, кратки доводи и факти“.

„Ще го направя в името на моя род – деди, баща, син – пише Кипров. – Не хленча и не търся милостиня. Просто ще направя един малък подарък, изпратен от София на Брюксел.“

Композиторът завършва обръщението си с българска поговорка, като многозначително обръща смисъла ѝ:

„Преклонена главица сабята я отсича…“

Роден е в София на 11 декември 1950 г., Александър Кипров е композирал за Лили Иванова, Георги Христов, Васил Петров, Георги Минчев, Чочо Владовски, дует „Ритон“, Богдана Карадочева, Тони Димитрова, Деси Добрева и други изпълнители, включително от по-младото поколение.

Предлагаме ви пълния текст на Александър Кипров.

„На път съм да се откажа от българско гражданство. След 60 години обиди, унижения, борба… Бил съм перфектен платец към държавата, нямам никакво провинение. Много хора ме познават – ако не лично, то поне по име. След близо половин век честен труд се чувствам омерзен. Дори и през ум не са ми минавали такива мисли, когато съм писал музиката на „Развод ми дай“ и „Последен валс“… Отредената ми пенсия е с 30 лева под минималната за тази най-бедна държава в Европа. След плащане на всички сметки – ток вода и т.н. ми остават 20 евро, за да се храня, заедно със съпругата ми цял месец…

Според мен е истински кошмар и нонсенс днешната българска действителност. Мисля, че приносът ми в полето на културата на тази страна би трябвало да се оцени малко по-адекватно. Не искам да правя панаир от това свое решение, няма да кажа и една дума, ако бъда запитан от медии или който и да било с цел сензация. Просто ще изпратя на Брюксел моя паспорт – така че да стигне и стане достояние на определени лица – с мотивирани логични, кратки доводи и факти, като принос от моя страна за предстоящото българско поемане на европредседатеслството.

Никой не може да ми повлияе, не съм малолетен или олигофрен. Ще го направя в името на моя род – деди, баща, син. Не хленча и не търся милостиня. Просто ще направя един малък подарък, изпратен от София на Брюксел. Това смятам да сторя като знак на благодарност към България, а символичният повод е предстоящият ми рожден ден… И още веднъж – не целя да направя впечатление на никого. Просто това решение е плод на дългогодишен горчив опит…

Преклонена главица сабята я отсича…“

"Площад Славейков"