На 30 август западният латвийски регион Курземе внезапно остана без мобилни връзки за 7 часа - нещо необичайно за балтийската държава, където технологиите са доста развити.

Макар латвийското правителство още да не е съобщило какво причини срива, разузнавателните служби на страната обявиха през миналата седмица, че разследват дали необичайното прекъсване на услугите не е заради руска електронна атака. Имаше съобщения за руски кораб с електронно оборудване по същото време край бреговете.

Не е само това. Норвежките служби съобщиха през миналата седмица, че страната им е била обект на електронна атака през септември, която според тях е от Русия, като GPS сигнали за полети в Северна Норвегия са били разстроени точно в момента, когато Москва е провеждала масовите учения "Запад" в съседство.

Безпокойството на Латвия отразява нарастващата тревога от военния арсенал на Русия - от използването на дезинформация и пропаганда с цел всяването на вътрешни раздори в една страна до съсипващите кибератаки в старомоден военен стил. Тези похвати бяха шлифовани през последните години в руските кампании в Украйна и Сирия. Но балтийските страни Естония, Латвия и Литва и съседите им от Северна Европа постепенно се превърнаха в опитно поле.

Литва заяви, че е обект на кибератаки срещу нейното правителство от 2014 г., докато руски самолети редовно нарушават въздушното пространство над Балтика. Естония твърди, че Русия е отвлякла офицер от нейното разузнаване през септември 2014 г. при инцидент, при който са използвани димки на митнически пункт край границата. Той е пуснат по-късно при размяна на затворници. Финландия също бе залята с поток от фалшива информация за войната в Украйна, с фалшиви истории за насилие срещу етнически руснаци във Финландия и за истински заплахи от руския президент Владимир Путин, че Москва ще бъде принудена да вземе контрамерки, ако страната влезе в НАТО.

Традиционният отговор е разполагане на танкове и обучение на военнослужещи. По-рано през тази година НАТО разположи бойни групи с числеността на 4 батальона в Полша, Естония, Латвия и Литва, за да възпрат руската армия. Но на фона на повишеното напрежение официални представители в региона казват, че бързат да се адаптират към новото поколение руски военни сили в зараждащата се военна доктрина, която все повече разчита на инвестиции в интелектуалната сила, като влага и в огневата мощ.

"Това, което трябва да променим, е нашето поведение и да видим, че не става дума само за Русия. Става дума за нас - казва Янис Гарисонс от Министерството на отбраната на Латвия в интервю за "Форин полиси". - Русия се възползва от нашата слабост."

Тези слабости включват обичайните заподозрени - от уязвимите далекопроводи до пропускливата киберзащита. Но те включват също уязвимостта на обществото към информационната война. Направляваната от Русия дезинформация използва фалшиви истории, манипулирани снимки и пропаганда, за да обърка и смути гражданите политическите стратези. В Латвия тези истории са съсредоточени върху подкопаването на членството на страната в ЕС и НАТО, но също така сякаш все повече създават и разширяват разделението в обществото по въпроси като правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация или на етническото руско население на Латвия.

"Сун Дзъ е казал, че най-добрата победа е победа, спечелена без оръжия", каза Гарисонс, цитирайки древния китайски стратег, и "това е, което се случва".

"Нашата цел е да изградим общества, които са устойчиви на такива заплахи", заяви той.

Понастоящем латвийските министерства на отбраната и образованието проучват как да засилят обучението в страната така, че да подобри грамотността по отношение на медиите и критичните умения на най-ниско равнище, за да предпазят бъдещите граждани от дезинформация. По-нататък това ще бъде допълнено от елементи на военно обучение с напредването на възрастта на студентите. Целта според Гарисонс е да бъде повишена информираността за целия спектър от заплахи срещу цялото население на Латвия.

"Това е новата нормалност и трябва да се пригодим", заяви Гарисонс.

Същевременно Латвия все още има да отблъсква непосредствени заплахи - най-вече кибер и електронни атаки, чиито извършители са все по-трудно разкриваеми и срещу които се изискват години планиране и инвестиции.

В случая с мистериозното излизане от строя на мобилните телефони през август латвийските служби продължават да разследват дали това не е резултат от умишлена руска атака. Но Латвия може дори да не е била главната цел. Официални представители подозират, че западният регион на Латвия може да е пострадал в резултат от странична щета при по-голямо разстройване на връзките, насочено срещу шведския остров Йоланд - стратегически пункт за командване на централния балтийски регион и входа на Ботнийския залив. Швеция, която не е член на НАТО, бе домакин на големи военни учения с алианса през септември. (Говорител на шведските въоръжени сили заяви пред "Форин полиси", че те нямат информация за такъв инцидент, която да предоставят.)

От другата страна на Балтийско море Финландия също бърза да се укрепи срещу старите и новите заплахи. Хелзинки харчи много пари за отбрана, подържа голяма армия от 280 000 наборници и там постоянно се увеличават инициативите за гражданска отбрана. Но Хелзинки използва ресурси и извън казармите, като стартира програма за публична дипломация за обучение на правителствени служители на това какво е дезинфомацията и как фалшивите новини стават заразителни. Тази северна страна иска да зазрави и без това вече близките си връзки с НАТО, като отвори свързан с ЕС и НАТО център в Хелзинки в началото на октомври, занимаващ се  изследване способността на правителствата да противостоят в информационната война.

Гореща война е малко вероятна - "това ще означава трета световна война", каза през миналата седмица пред журналисти финландският президент Саули Нинистьо. Но вече се води тиха война. В допълнение към потока от фалшиви новини, сред които истории, целящи да разпалят етническо напрежение, проруски активисти взеха на мушка и тормозиха финландски журналист, разследващ гнездата на троловете във Финландия. (Руските интернет тролове редовно разпространяват дезинформация и задълбочават социалното разделение както в Европа, така и в САЩ.)

Обучаването на добре информирани граждани става толкова важно, колкото и обучението на наборна армия, която да може да даде отпор на нашествениците, отбелязват финландски представители.

---------

* Авторът е помощник-редактор в изданието „Форин полиси“, където е публикувана статията. Той пише за Русия, Украйна и Централна Азия. Живял е във Финландия, Казахстан, Киргизстан и Украйна, където е покривал всичко - от Санта Клаус до трафика на наркотици.