Винаги има как да се заобиколят, избегнат или прескочат корупционните практики и това става с подготовка, смелост и изобретателност. Това заяви днес на семинар д-р Макс Бургер-Шайдлин, изпълнителен директор на Световната търговска палата в Австрия.

"Досега Европейският съюз не вземаше сериозни мерки за корупцията в Източна Европа, но сега на вътрешни срещи кипи. Идва промяна в Европа - не знам кога ще дойде в България, може да е утре, може и да е след 3 години. Вие готови ли сте?", обърна се той към представители на българския бизнес.

Преди да заеме високия пост в най-голямата бизнес организация в света, Бургер-Шайдлин е живял в 9 държави в Близкия изток и Азия и е работил в още 85 от най-корумпираните страни в света. Специалист е по превенция на корупцията, търговски престъпления, измами, пране на пари и други. Изнесъл е десетки лекции за борба с корупцията в Азия и Източна Европа. В България е за Българския антикорупционен семинар на Международната търговска палата, организиран от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Според д-р Бургер-Шайдлин корупцията е в корена на най-тежките конфликти от последните години - войната в Сирия и конфликта в Украйна.

"Сега в Сирия има гражданска война, но всичко започна като голям корупционен скандал", заяви той. "Никой в Източна Украйна нямаше да каже: "О, ура, Путин ни завзема", ако хората не бяха в пъти по-бедни от тези в Русия - заради корупцията."

Според него тези случаи обаче са и пример защо от корупцията не печели никой - олигарсите в Сирия и Украйна имат милиони, но нямат достъп до повечето от тях и са ограничени в това къде да пътуват и с кого да правят бизнес.

"Увеличете печалбите си за целия си живот, не за утре. Трябва да можете да ядете парите си - това означава да можете да ги харчите, да не сте в затвора, да не ви е забранено да пътувате в определени страни, да не сте в черни списъци", обясни той. "Чистият бизнес е по-бавен, но носи повече в дългосрочен план. Убедете тези отгоре да печелят по-бавно."

Австрийският специалист определя корупцията като метод за "временно заобикаляне на закона" - подчертано времено, тъй като този, когото сте подкупили, често е сменян от друг или започва да иска повече пари, или се отварят други нужди от подкупи. 

И сподели няколко анекдота от дългогодишния си опит в различни държави. В Южна Корея му била възложена задача - да измъкне от митницата машина, която стояла там 6 месеца. Когато отишъл на място, веднага му бил поискан солен подкуп - 500 000 долара. Вместо това той заявил искането си и седнал в чакалнята. Там чакал 3 дни, докато накрая на началника не му омръзнало и не подпечатал всички документи.

"Да, загубих три дни, но моята заплата за 3 дни не можеше да се сравни с парите, които компанията спести. Има как да се преборите с корупцията. Бъдете смели, бъдете изобретателни."

Той обаче подчерта, че "битката с корупцията" не е правилната фраза и в общества, в които корупцията е навсякъде, не е ефективна тактика. По-добре е да отидеш при корумпирания и да му обясниш как може да печели повече без корупция.

"Парите са в системата, просто не отиват директно където трябва. Ако няма подкупи, можеш да увеличиш заплатите, когато увеличиш заплатите, няма да има подкупи", каза още той.

Бюргер-Шайдлин подчерта, че корупцията се развива благодарение на голяма бюрокрация, твърде много правила и недостатъчно прости правила и даде пример с Чили. Преди години на местното правителство им се налагало да измислят метод за регулация за един от ключовите сектори - недвижимите имоти. И вместо да създадат огромна агенция, на практика миниминистерство, което да оценява всеки имот, те избрали странната идея - всеки да оценява сам стойността на имота си. Но с уловка - правителството има право да купи къщата ти на 150% от стойността, която си обявил.

Изпълнителният директор на МТП-Австрия посочи и многото рискове, на които се подлага както отделният човек, така и един бизнес, ако се занимава с корупционни практики.

"Един подкуп всъщност не е едно престъпление, а няколко. Откъде има една компания пари за подкупи, които да останат незабелязани? От укриване на данъци например. Често един подкуп налага друг. Така накрая имаш 4 или 5 престъпления и за всяко от тях знаят различни хора. Всеки от тях може да ви изнудва вечно. Имате ли парите?"

На въпрос на Клуб Z дали има надежда за една компания, която реши да не дава подкупи и да работи чисто, Бургер-Шайдлин отговори така:

"Да, вярвам, че има надежда. Ако си такава компания, покажи на останалата част на пазара, че можеш да плащаш по-добре на работниците си, на мениджърите, че така ще имаш най-добрите работници и най-малко рискове."

Попитахме го и за практика на даване на подаръци в България и други страни и къде е границата между това и даване на подкуп.

"Прозрачността дефинира разликата. Подаръкът трябва да е поднесен открито, да е пропорционален на случая и е най-добре да не може да бъде преупотребяван или продаден. Има и по-прост тест - представете си, че това ще излезе утре във всички вестници. Имате ли нещо против? Ако да, значи не го правете."