Едва ли не като внезапен завой надясно, победата на консервативна и крайнодясна партия на изборите в Австрия в неделя бе още едно отражение на новото състояние на Европа, където антиимиграционният популизъм и национализмът се изправят срещу ангажимента на ЕС към отворените граници за търговията и имиграцията.

Близо 58 процента от гласувалите австрийци, пуснали бюлетини, са десноцентристките или крайнодесните партии, като крайнодясната Партия на свободата дишаше във врата за второто място с левоцентристите на елита. Но темата на изборите бе идентичността - антиимиграцията и антиислямизацията - и едва 31-годишният харизматичен победител Себастиан Курц убедително абсорбира дневния ред на крайната десница за трансформиране на някогашната елитна консервативна Народна партия.

Сега Курц трябва да реши дали да формира коалиция с крайнодясната Партия на свободата, или да поднови коалицията с левоцентристките социалдемократи, което ще облекчи европейските притеснения в известна степен относно поредната популистка партия в едно правителство. Но посланието е ясно - популизмът в демократична Европа е жизнен, най-вече в източните й предели.

Иван Кръстев - политически анализатор, работещ във Виена и в София, България, вижда миграционната криза, на която едва бе сложен край, като главна заплаха за ЕС.

"Съпротивата на либералите срещу признаването на каквито и да било отрицателни ефекти от имиграцията предизвика реакцията срещу елита (и особено на настроените срещу елита медии), която разтърси политическия живот", пише той в последната си книга "След Европа".

Кръстев вижда най-острите разделения заради миграцията между страните от Западна Европа като Германия и тези на изток като Полша, Унгария и Чехия, които разглеждат "много космополитните ценности, върху които е изграден ЕС, като заплаха". Популисткият бунт не е просто срещу елитните партии, изтъква той, а срещу меритократичните елити, които определено са изгубили допира с техните корени.

В Австрия, която обича да мисли за себе си като за мост между западните и източните страни в Европа, Курц е изправен пред сериозен избор - да се опита да изолира една популярна популистка партия като в Швеция или да я вкара в правителството и да се опита да я опитоми като в Норвегия. Но след като националистически популистки партии вече са част от няколко европейски правителства и са на власт в Унгария и Полша, ЕС няма голям апетит да налага санкции или други наказания.

Колкото и успешен да бе Курц в съживяването на собствената си партия - дори чрез промяна на цветовете й от черен на тюркоазен, той не можа да спре гласовете за Партията на свободата, която спечели точно същите проценти, както и при предишния си възход през 1999 г. по времето на Йорг Хайдер, когато корените й в провинциалния национализъм и неонацизма бяха по-очевидни.

Още тогава консерваторът Волфганг Шюсел наруши табуто, като вкара Партията на свободата в правителството, а европейците реагираха ужасени. Без да чакат новото правителство да направи каквото и да било, европейските правителства наложиха дипломатически санкции срещу Австрия.

Но бившият австрийски дипломат Щефан Лене твърди, че те се организираха, без да използват институциите на ЕС от опасение, че открито противопоставяне само ще даде повече силата на крайнодесни партии като Националния фронт във Франция или "Флаамс Беланг" в Белгия - националистическа фламандска партия.

"Това бе направено просто чрез телефонни обаждания на един премиер към друг - каза Лене. - И бе напълно контрапродуктивно и доведе до противодействие сред австрийците, които го сметнаха за неоправдано."

Опитът бе изоставен няколко месеца по-късно.

"Ходът предизвика противодействие и опитът от него спря по-нататъшните действия", заяви Роза Балфур - старши асистент в брюкселския клон на "Джърман Маршал фонд".

Тя посочи неуспеха на блока да наложи някакви ефективни санкции на Унгария и премиера й Виктор Орбан, който се бори за "либерална демокрация" и демонстрира възхищението си от руския президент Владимир Путин.

Опитът в управлението взе своето от Партията на свободата, която падна до 5 на сто на изборите и се разпадна. Хайдер загина в катастрофа през 2008 г., като лиши партията от най-харизматичната й фигура. Оттогава насам партията бе съживена въз основа на платформата за етническата идентичност, антиислямизацията и антиимиграцията, но с малко по-благо лице, като потисна неонацисткото си минало и прегърна ЕС.

Партията достигна 20,5 на сто на изборите преди 4 години и почти спечели президентските избори през миналата година. Този път й помогна разпускането на подобна и съперничеща крайнодясна партия, основана и наречена на името на австро-канадския бизнесмен Франк Щронах.

Австрия обикновено гласува за десноцентристките и десните партии и закъсня да проучи историята си при нацистите. Тя предпочете да гледа на себе си като на "първата жертва" на родения в Австрия Хитлер, вместо като на доброволен помощник на Третия райх и неговата расистка, антисемитска политика.

Дори в средата на 80-те години на ХХ век, когато стана ясно, че Курт Валдхайм е излъгал за службата си като офицер от разузнаването в нацистката армия, австрийците въпреки това го избраха. За 6-годишния си мандат той бе дамгосан от много страни, включително от САЩ.

За ЕС потенциалното предизвикателство на Австрия е подобно на това на Полша и Унгария, които приветстваха победата на Курц. Коалиция между Курц и Партията на свободата ще създаде правителство, по-близо до тези две страни и по-далече от тези в Германия или Франция, но все пак Курц е проевропейски настроен, а Партията на свободата доста се отърси от своя евроскептицизъм, след като загуби миналогодишните президентски избори, когато избирателите дадоха ясно да се разбере, че "те не я искат", каза Лене.

Курц отказа да каже каква коалиция предпочита, но предвид факта, че Австрия ще оглави ЕС през втората половина на следващата година, се очаква той да остане "твърде близо до елита", смята Лене.

"Очаквайте ограничителни действия към миграцията с ограничения в социалните облаги за работниците от ЕС в Австрия - каза Лене. - Но това днес са главните партии", допълни той.

За ЕС няма голям избор освен конструктивно ангажиране - начинът, по който Брюксел действа с Анджей Дуда, за да ограничи това, което смята за най-деструктивното от политиката на полското правителство, стремящо се да наложи ограничения на медиите и правосъдието.

"ЕС може без желание да работи с такива правителства, но може да причини неприятности в някои сфери на политиката, най-вече миграцията", заяви Фабиан Цулеег, изпълнителен директор на Центъра за европейска политика - изследователска организация в Брюксел.

Но налагането на санкции по силата на Лисабонския договор ще изисква ясни нарушения на демократичните ценности и конституционните правила. Този праг е висок, изтъква Цулеег, което е видно в случаите с Полша и Унгария, където много такива предизвикателства оставаха ненаказани.

"Това ще стане само в случай на явни посегателства и ще трябва време, след като правителството е направило нещо очевидно срещу принципите на ЕС", изтъкна той.

Дори т. нар. ядрен вариант - отнемането на право на глас на държава членка - никога не е било използвано и има малки изгледи това да се случи предвид растящата непопулярност на ЕС в много части от 28-членния блок.

-------------

* Статията е публикувана във в. "Ню Йорк таймс". Авторите са кореспонденти по въпросите на ЕС, базирани в Брюксел.