Изследване на „Евробарометър”, поръчано от Европейския парламент, показва, че 57% от европейските граждани вярват, че членството в ЕС е нещо добро за държавата им. Това равнище почти се връща до стойностите от 2007 г., преди финансовата и икономическа криза.

В България подкрепата за членството в ЕС е 55 на сто, малко по-ниска от средното за ЕС, но също така с шест процентни пункта по-висока в сравнение с 2016 г.

Миграцията не е най-важният проблем за европейските граждани. Много по-големи са страховете им днес от тероризма, безработицата и бедността.

47% от европейците смятат, че гласът им се зачита в Съюза.

Това са някои от основните изводи от проучването„Парламетър“ 2017 на Евробарометър, което е проведено сред 27 881 граждани в 28-те държави-членки на ЕС.

Делът на европейските граждани, които вярват, че страната им има полза от членството си в ЕС, е 64%, което представлява увеличение с четири процентни пункта спрямо 2016 г.

Проучването потвърждава все по-благоприятното отношение на гражданите към Съюза - тенденция, наблюдавана в проучванията от 2016 г. насам. Общата нагласа е валидна и за българите. Като еврооптимистите у нас са нараснали с 2% спрямо март 2017 г. и сега са 55 на сто.

Две трети от европейските граждани имат положителна нагласа към Европейския парламент, което е с 8 пункта повече от резултатите през 2016 г.

За България делът на одобрение е 49%, като увеличението е с 11 пункта, а това е вторият най-добър резултат в ЕС след Ирландия. Европейският парламент има неутрален имидж сред 42% от европейците (два процентни пункта по-ниско спрямо предишното проучване), а негативният имидж е спаднал със 7 пункта до 21%. За България резултатите са съответно 30% (–4 процентни пункта) и 12% (–9 процентни пункта). Повече от половината анкетирани (55%) заявяват интереса си към Европейските избори през 2019 г., а 47% считат, че Парламентът трябва да играе по-голяма роля в бъдеще.

Предишното проучване, проведено през март 2017 г., вече показа, че гражданите все повече осъзнават, че ЕС действа от тяхно име в области, които считат за важни, коментират авторите на изследването. Европейските граждани очакват, че ЕС ще ги защитава от определени заплахи. Основните рискове, при които е важна намесата на ЕС, са тероризъм (58%), безработица (43%), бедност и социално изключване (42%) и неконтролирана миграция (35%).

По-малко от една четвърт от хората посочват изменението на климата (23%), религиозния радикализъм (23%), организираната престъпност (22%), въоръжените конфликти (21%), политическия екстремизъм (20%), разпространението на инфекциозни заболявания (10%), кибератаките, социалния дъмпинг и заплахите за неприкосновеността на личните данни (по 9%).

Основните приоритетни области, в които българите искат повече действия от страна на ЕС, са борбата с тероризма (61%), бедността и социалното изключване (40%) и неконтролирана миграция (38%). След тях идват проблемът с безработица (33%), религиозният радикализъм (26%), организираната престъпност (24%), въоръжените конфликти (23%), социалният дъмпинг (21%).

Най-малко намеса от ЕС българите желаят при защитата от кибератаки (11%), разпространението на инфекциозни заболявания (10%), заплахите за неприкосновеността на личните данни (8% всяка).

Европейските граждани очакват ЕС да осигури защита на основните им права (44%), правото на свободно придвижване, работа и образование в ЕС (36%), на труд (34%), на адекватни пенсии (34%) и на стабилна икономика (33%). В частност, те очакват ЕС да защитава човешките права (56%), свободата на словото (34%) и равноправието между мъже и жени (32%).