Да ме прощава председателят Си, но социализмът има най-малко общо с тази работа.

Велика световна сила направи Китай първо Дън Сяопин, който практично посъветва сънародниците си да не гледат дали котката е бяла или черна, а дали лови мишки. Оказа се, че мишки лови капиталистическата котка. В Китай на нея не й разрешиха да скита на воля и да си прави каквото си иска - ограничиха я къде може и къде не може да шава, но въпреки това тя улови мишките, които трябваше. През 1989 г. студенти в Пекин поискаха заедно с капиталистическата котка на воля да бъде пусната и демократичната котка, но бяха разстреляни в упор от същия Дън, който пусна първата котка да лови мишки. Явно старецът прецени, че самият той и другарите му ще паднат в капана и ще бъдат схрускани от демократичната котка, ако я пуснат да шава нагоре надолу. Дън беше вече преживял две революции - завземането на властта от комунистическата партия от 1949 г. и "културната революция" от 1966 г. Трета революция не пожела да допусне. И вместо хунвейбините, пусна глобалните - преди всичко американските инвеститори.

Американските инвеститори са сред най-големите виновници за това, че Китай стана велика световна сила. За горе-долу две десетилетия в Китай бяха наляти инвестиции с главозамайващи размери. На практика огромната част от американската индустрия бе пренесена там - с изключение на най-високотехнологичните отрасли. Цели региони в Америка бяха деиндустриализирани и си спечелиха названието "rust belt"- "ръждив пояс", поради ръждивите остатъци на индустриалните гиганти в Пенсилвания, Западна Вирджиния, Мичиган и Уисконсин. Същите щати 20-30 години по-късно облагодетелстваха не само новата китайска индустриална сила, но и милиардера Доналд Тръмп, избирайки го за 45 президент на САЩ. Освен американските инвеститори, огромни глобални пари от целия Първи свят бяха наляти в Китай, допринасяйки за израстването му до статут на световна сила.

Следващият демиург на Китай като световна сила след американските инвеститори са американските консуматори. През 1992 г. стоях на Golden Gate bridge в Сан Франциско и наблюдавах как под него в залива на Bay Area влизаше по един кораб на 10-12 минути. "Chinese stuff for Wall Mart", ми смигна усмихнат беловлас американец. Няколко седмици по-късно жената на наш съсед от Пакистан в Лос Анджелис бързаше запъхтяна към кварталния Wall Mart. "Продават 100 бели тениски за 17 долара", изстреля тя набързо преминавайки пред вратата. "Е, за какво са ти 100 тениски", засилих се да я питам, но тя беше вече изхвръкнала навън...

Най-големият виновник за превръщането на Китай в световна сила са 1,4 милиарда китайци, които в продължение на десетилетия работиха упорито срещу немислимо малки за останалия свят надници и създадоха продукция с първоначално ниско качество, но евтина и конкурентна на световните пазари. 17 цента тениска - кое й плащаш? Дали труда, дали транспорта, дали самата материя (памук или каквото и друго да е)? Днес вече Китай се премерва в по-висок сектор на качество и се опитва да се пласира и на своя вътрешен пазар. Не съм ходил скоро на Golden Gate и не зная по какъв график вървят сега там корабите под моста.

Иначе приликата между социализма и законната съпруга е, че и двете ще те направят милионер само ако си бил милиардер. Китай стана световна сила под диктата на суровия, примитивен, безмилостен и експлоататорски капитализъм, управляван от Китайската комунистическа партия, която все още се казва така. В Китай не обичат да сменят табелите. Ние пък почти само това обичаме.

...

Коментарът на Огнян Минчев е от фейсбук.