Ad Config - Website header

 

Article_top

Кои са най-належащите проблеми на обществения ред в столицата? Това се очакваше да научим днес от обществения дебат по новото предложение за ключовата Наредба №1 на Столична община. Притеснението бе, че общинските съветници искат да забранят пиенето на бира в парковете и да премахнат клекшоповете. Това обаче се оказаха сравнително маловажни въпроси за повечето посетители.

Проектът на новата наредба ще бъде подложен на две серии публични обсъждания - днешното - през деня, и второ следващия четвъртък - 26 октомври, което ще бъде "след работно време" - от 16,30 ч, както поясни в самото начало на дискусията общинарят на ГЕРБ Иван Илиев. Той допълни, че ще се вземат под внимание всички забележки, идеи и предложения на гражданите, които бъдат изказани в двете дискусии.

Още от първото изказване - на гражданката Пенка Генчева, стана видно, че жителите на София имат проблем най-вече с шума. Генчена разказа как й се налага да звъни многократно, защото на първия етаж на кооперацията, в която живее, "има музиканти, които не се интересуват дали е сутрин, вечер или между 2 и 4 следобяд" - и в старата, и в новата наредба това е време, в което не трябва да се вдига шум. Тя подчерта, че е звъняла на общината, но нищо не се променя.

Друга гражданка, протестирала против виетнамските общежития в кв. "Красна поляна", описа "безброй други нарушения на обществения ред" - не само шум по неподходящо време, но и палене на гуми, отпадъци и други.

Илиев нямаше какво да каже, тъй като наредбата на общинския съвет само определя правилата, а за контрола по спазването отговарят други институции.

"Специално на тази наредба не й е целта да променя работата на контролните органи", отбеляза той.

Гражданката попита и кога ще се забранят каруците в столицата, на което й отговори Симеон Славчев, един от председателите на Политическа група 5 (Глас Народен, Зелените, Движение 21) в общинския съвет. Той разясни, че в момента има работна група, която работи по проблема и ще се постарае да го реши до края на годината - т.е. до европредседателството ни.

"Имаме политически консенсус по темата, ще има решение до края на годината, но категорично ще бъде забранено карането на каруци", подчерта той.

На обсъждането присъстваха и браншови представители, като Атанас Димитров от Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите. Той искаше уточнение по чл. чл. 2, ал. 2, т. 2, който забранява в жилищни сгради да работят заведения след 22 ч, като обеща да прати на общинарите официалното възразение на текста на закона в момента. Илиев му благодари и продължи темата.

Въпрос имаше и театралният режисьор Пламен Радев, който заяви, че се бори за създаване на правила за изнасяне на представления на необичайни места и счита за проблемен чл. 6 от наредбата, който предвижда уличните артисти, певци и "други самодейци" да искат разрешение за изпълненията си, когато са на общинска територия.

"Слага се някакъв тип професионален статут в тази наредба. Така използван изразът, нареждайки всички на улицата по някакъв начин, означава, че тази наредба не важи за професионалистите или професионалисти са само тези, които изпълняват в официалните театри", заяви той.

Тук се включи съветникът Венцислав Мицов от "Глас народен", който заяви, че се готви работна група, която да разработи правила за уличните артисти.

"Редно е в нея да има хора на изкуството, от музикалната гилдия и други", заяви той.

Мицов се възползва от взимането на думата, за да коментира уж най-наболелия въпрос - чл. 3, т. 5 - забраната за употреба на алкохолни напитки по улици, тротоари, площади, градинки и прочие, "водеща до нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите". Той подчерта, че по негово мнение тази точка НЕ забранява пиенето в парковете, а всъщност е насочена срещу определен тип действия:

"Безредици могат да извършат и хора, пили минерална вода, употребявали наркотици... Правя предложение да отпадне употребата на алкохолни напитки, и да напишем всяко нарушение срещу обществения ред."

След дебата Илиев призна, че общинският съвет е трябвало да балансира от една страна факта, че проблем наистина не са само алкохолните напитки, от друга страна исканията на граждани, които не искат децата да виждат подобно поведение на обществено място.

Друг гражданин повдигна въпроса за останалите точки на чл. 3 - за изтупване и изтръскване на боклуци през прозореца, включването на прахосмукачки и шума от домашните любимци.

"Ако някой си изтупа каренцето от холната маса, ще го глобят 100 лева, така ли?", попита той. "Това е абсурдно."

Според него забраната на "прахосмукачка" в наредбата (придружено и от "циклещи и други" машини") е твърде широко понятие.

"Има малки прахосмукачки, които се ползват за чистенето на сополи на децата. И тях ли ще забраните?", попита той.

Въпросът за домашните любимци обаче предизвика Мая Раева, която живее в с. Лозен, община Панчарево, да сподели "ужасяващ проблем":

"Положението е безобразно, във всеки двор има 1, 2, 3, 4, понякога и 8 кучета. Лаят постоянно, не може да се живее, почива, спи. Не мога да намеря наредба, в която е специфициран шумът от продължителен кучешки лай", заяви тя.

И разказа, че е платила сама за изследване на шума от сертифицирана лаборатория, която е засякла, че през деня кучешкият лай достига 50 децибела. Става дума за измерване при затворени прозорци и действаща вентилационна система - навън шумът минавал 80 децибела, достигал дори 100, което е звукът от преминаващ на няколко метра от слушателя влак. Нормата е 35 децибела. Тя изтъкна и че както сегашният, така и новият текст на наредбата не върши работа в този случай:

"Този текст не защитава нито правата на хората, нито на кучетата. Едно куче за да лае 5 часа, нещо не е наред - не е обгрижено от стопаните", изтъкна тя, и заяви, че в стари наредби е имало задължение стопаните да се грижат за кучетата си, но то е било отменено.

В дискусията се включиха и трима полицаи. Инспектор Владимир Янев изказа критика към чл. 3, т. 14, който дава право на районните кметове да дадат разрешение за извършване на строителни и монтажни работи в извънредно време или през уикенда. Според него кметовете нямат такъв капацитет и това е даване на нови правомощия.

Особено остра обаче бе позицията на полицаите срещу текста, който позволява хора да рисуват и драскат по пътя, ако имат разрешение от общината.

"По пешеходните пътеки на "Раковска" имаше пъпеши и тикви и разни такива, които са в разрез с всички норми, нарушават видимостта, недопустимо е да има инсталации и на пешеходна пътека. По съоръженията може, но по пътната маркировка е недопустимо. Става въпрос за човешки въпроси. В Закона за движение по пътищата е описано как изглежда пътната маркировка", подчерта пазителят на реда.

Луиза Душкова се представи като директор на първата Българска компания за съвременно цирково изкуство и пламенно защити артистите, които "подаряват усмивки", изпълнявайки номера на кръстовища.

"Защо искаме да забраним спонтанните усмивки на неочаквани места? Съгласна съм да махнем просяците и наркоманите, говоря за младите циркови артисти. Като общество не сме направили нищо да има такова пространство. Артистите в Европа правят такива представления на улици и площади. Ако искаме да отидем да подарим усмивки на 3 светофара, какво толкова?. Подарила съм хиляди усмивки на хората. Аз излизам за 30 секунди, когато знам, че светофара е 1 минута", обясни тя.

Илиев се опита да каже, че това не е в обсега на настоящата наредба и че винаги може да се поиска позволение. Но, подкрепен и от полицаите в залата, изтъкна, че конкретният пример на светофара е забранен и от Закона за движение по пътищата. Душкова се оплака, че цирковите артисти не са специално упоменати в наредбата - "липсваме като цял жанр". Илиев обаче отсече, че е казано "артисти" и в това влизат всякакъв вид.

"Присъствал съм на шоу на ваши колеги, тръгват да напускат светофара, едно дете пресреща вашия колега, за да пипне топката, която върти той - и е на пътя на колите. Не е мястото на вашия артистизъм на платната", сподели мнение главния инспектор Стефанов.

Душкова го контрира, като отбеляза, че цирковото изкуство носи позитивни емоции, а "позитивните хора не извършват престъпления". Тя защити и "украсените" пешеходни пътеки в столицата.

"Вие виждали ли сте с каква скорост карат мотористите?", попита един от полицаите.

Друг гражданин от тълпата се включи:

"Вашата работа е да ги спирате. Мотористите, не артистите."

Дискусията отново отиде в посока спазване на нощната тишина, като друг гражданин отбеляза, че колкото и да викат полиция, когато има работещо заведение с много хора, особено през лятото, нормите просто не се спазват. Емил Марков, работещ в организация събираща сигнали от граждани, пък даде добавки към новите точки, които забраняват капещите климатици, като заяви, че е добре да се добави текст за вземане на мерки за избора, монтажа и подръжката на климатиците. Даде и друг пример - сигнал от възрастна дама от Младост 2, под чиято кооперация баничарница ползвала голям и изключително шумен хладилен агрегат, който не надминава нормите, но продължава по цял ден, цяла нощ и дори и през уикенда.

"Става дума за виещ звук, като прахосмукачка, всеки ден и събота и неделя. Хората са подложени на постоянен стрес и дискомфорт", заяви той.

Друг гражданин допълни за проблемите от т.нар. бял звук, който по негови думи влияе на съзнанието и се ползва срещу затворници. И разказа как негов познат, спокоен човек, професор, влязъл в "ръкопашен бой" след месеци излагане на звука в квартала от шумните климатици. Една от машините в неговия квартал била простреляна с бойно оръжие, а друга - отрязана с флекс...

"Постоянният звук не трябва да бъде третиран само по силата, а по постоянството и влиянието върху човека", заяви той.

Може би най-радикални мерки за борбата срещу шум предложи гражданина Цоньо Буров.

"Да се забранят всякакви концерти на открито", отсече той.

Това предизвика бурни реакции в залата, но той продължи:

"Да се забранят и озвучителните тела в заведенията!"

"Говорите глупости", извика Венци Мицов, пригласяха му още граждани.

Според него места като барът "Маймунарника" в Борисовата градина облъчват хората постоянно със силна музика, която и от "културна гледна точка" не била подходяща и не се харесвала. Поиска и звукова карта на София, която да бъде постоянно обновявана, отправи и важна забележка - че е редно общината да се сертифицира и да може да прави звукови измервания, а не да се налага хората да си плащат отделно за това.

Едно от последните изказвания дойде от гражданина Тома Пеев, който първо отбеляза, че е малко странно да се регламентира работата на артистите, но да няма нито дума за просяците, например, а после бе много критичен и към друг важен текст от наредбата, който говори за "разрешение" при провеждане на протест.

"В тази наредба има норми, които нарушават Конституцията. Как така въвеждате разрешение? Колко човека са работили по този проект?", запита той.

Проблемът идва от чл. 10, който казва, че разрешение за провеждане на масови мероприятия на открити общински имоти дават кмета на Столична община или опълномощено от него лице. Според Пеев това противоречи на основното право на мирно събиране, описано в чл. 43 от върховния закон. Иначе в останалите случаи в наредбата е разписан стария ред - за манифестации е нужно само уведомление.

Дискусията приключи малко след уговореното време в сравнително добър тон, но видно впечатление направи колко много хора се оплакваха не от съдържанието на наредбата, а от неприлагането й. Илиев благодари на всички за идеите и заяви, че засега няма да взима отношение към тях, като законосъобразността им ще бъде преценена от експерти.

 

Кои са най-належащите проблеми на обществения ред в столицата? Това се очакваше да научим днес от обществения дебат по новото предложение за ключовата Наредба №1 на Столична община. Притеснението бе, че общинските съветници искат да забранят пиенето на бира в парковете и да премахнат клекшоповете. Това обаче се оказаха сравнително маловажни въпроси за повечето посетители.

Проектът на новата наредба ще бъде подложен на две серии публични обсъждания - днешното - през деня, и второ следващия четвъртък - 26 октомври, което ще бъде "след работно време" - от 16,30 ч, както поясни в самото начало на дискусията общинарят на ГЕРБ Иван Илиев. Той допълни, че ще се вземат под внимание всички забележки, идеи и предложения на гражданите, които бъдат изказани в двете дискусии.

Още от първото изказване - на гражданката Пенка Генчева, стана видно, че жителите на София имат проблем най-вече с шума. Генчена разказа как й се налага да звъни многократно, защото на първия етаж на кооперацията, в която живее, "има музиканти, които не се интересуват дали е сутрин, вечер или между 2 и 4 следобяд" - и в старата, и в новата наредба това е време, в което не трябва да се вдига шум. Тя подчерта, че е звъняла на общината, но нищо не се променя.

Друга гражданка, протестирала против виетнамските общежития в кв. "Красна поляна", описа "безброй други нарушения на обществения ред" - не само шум по неподходящо време, но и палене на гуми, отпадъци и други.

Илиев нямаше какво да каже, тъй като наредбата на общинския съвет само определя правилата, а за контрола по спазването отговарят други институции.

"Специално на тази наредба не й е целта да променя работата на контролните органи", отбеляза той.

Гражданката попита и кога ще се забранят каруците в столицата, на което й отговори Симеон Славчев, един от председателите на Политическа група 5 (Глас Народен, Зелените, Движение 21) в общинския съвет. Той разясни, че в момента има работна група, която работи по проблема и ще се постарае да го реши до края на годината - т.е. до европредседателството ни.

"Имаме политически консенсус по темата, ще има решение до края на годината, но категорично ще бъде забранено карането на каруци", подчерта той.

На обсъждането присъстваха и браншови представители, като Атанас Димитров от Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите. Той искаше уточнение по чл. чл. 2, ал. 2, т. 2, който забранява в жилищни сгради да работят заведения след 22 ч, като обеща да прати на общинарите официалното възразение на текста на закона в момента. Илиев му благодари и продължи темата.

Въпрос имаше и театралният режисьор Пламен Радев, който заяви, че се бори за създаване на правила за изнасяне на представления на необичайни места и счита за проблемен чл. 6 от наредбата, който предвижда уличните артисти, певци и "други самодейци" да искат разрешение за изпълненията си, когато са на общинска територия.

"Слага се някакъв тип професионален статут в тази наредба. Така използван изразът, нареждайки всички на улицата по някакъв начин, означава, че тази наредба не важи за професионалистите или професионалисти са само тези, които изпълняват в официалните театри", заяви той.

Тук се включи съветникът Венцислав Мицов от "Глас народен", който заяви, че се готви работна група, която да разработи правила за уличните артисти.

"Редно е в нея да има хора на изкуството, от музикалната гилдия и други", заяви той.

Мицов се възползва от взимането на думата, за да коментира уж най-наболелия въпрос - чл. 3, т. 5 - забраната за употреба на алкохолни напитки по улици, тротоари, площади, градинки и прочие, "водеща до нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите". Той подчерта, че по негово мнение тази точка НЕ забранява пиенето в парковете, а всъщност е насочена срещу определен тип действия:

"Безредици могат да извършат и хора, пили минерална вода, употребявали наркотици... Правя предложение да отпадне употребата на алкохолни напитки, и да напишем всяко нарушение срещу обществения ред."

След дебата Илиев призна, че общинският съвет е трябвало да балансира от една страна факта, че проблем наистина не са само алкохолните напитки, от друга страна исканията на граждани, които не искат децата да виждат подобно поведение на обществено място.

Друг гражданин повдигна въпроса за останалите точки на чл. 3 - за изтупване и изтръскване на боклуци през прозореца, включването на прахосмукачки и шума от домашните любимци.

"Ако някой си изтупа каренцето от холната маса, ще го глобят 100 лева, така ли?", попита той. "Това е абсурдно."

Според него забраната на "прахосмукачка" в наредбата (придружено и от "циклещи и други" машини") е твърде широко понятие.

"Има малки прахосмукачки, които се ползват за чистенето на сополи на децата. И тях ли ще забраните?", попита той.

Въпросът за домашните любимци обаче предизвика Мая Раева, която живее в с. Лозен, община Панчарево, да сподели "ужасяващ проблем":

"Положението е безобразно, във всеки двор има 1, 2, 3, 4, понякога и 8 кучета. Лаят постоянно, не може да се живее, почива, спи. Не мога да намеря наредба, в която е специфициран шумът от продължителен кучешки лай", заяви тя.

И разказа, че е платила сама за изследване на шума от сертифицирана лаборатория, която е засякла, че през деня кучешкият лай достига 50 децибела. Става дума за измерване при затворени прозорци и действаща вентилационна система - навън шумът минавал 80 децибела, достигал дори 100, което е звукът от преминаващ на няколко метра от слушателя влак. Нормата е 35 децибела. Тя изтъкна и че както сегашният, така и новият текст на наредбата не върши работа в този случай:

"Този текст не защитава нито правата на хората, нито на кучетата. Едно куче за да лае 5 часа, нещо не е наред - не е обгрижено от стопаните", изтъкна тя, и заяви, че в стари наредби е имало задължение стопаните да се грижат за кучетата си, но то е било отменено.

В дискусията се включиха и трима полицаи. Инспектор Владимир Янев изказа критика към чл. 3, т. 14, който дава право на районните кметове да дадат разрешение за извършване на строителни и монтажни работи в извънредно време или през уикенда. Според него кметовете нямат такъв капацитет и това е даване на нови правомощия.

Особено остра обаче бе позицията на полицаите срещу текста, който позволява хора да рисуват и драскат по пътя, ако имат разрешение от общината.

"По пешеходните пътеки на "Раковска" имаше пъпеши и тикви и разни такива, които са в разрез с всички норми, нарушават видимостта, недопустимо е да има инсталации и на пешеходна пътека. По съоръженията може, но по пътната маркировка е недопустимо. Става въпрос за човешки въпроси. В Закона за движение по пътищата е описано как изглежда пътната маркировка", подчерта пазителят на реда.

Луиза Душкова се представи като директор на първата Българска компания за съвременно цирково изкуство и пламенно защити артистите, които "подаряват усмивки", изпълнявайки номера на кръстовища.

"Защо искаме да забраним спонтанните усмивки на неочаквани места? Съгласна съм да махнем просяците и наркоманите, говоря за младите циркови артисти. Като общество не сме направили нищо да има такова пространство. Артистите в Европа правят такива представления на улици и площади. Ако искаме да отидем да подарим усмивки на 3 светофара, какво толкова?. Подарила съм хиляди усмивки на хората. Аз излизам за 30 секунди, когато знам, че светофара е 1 минута", обясни тя.

Илиев се опита да каже, че това не е в обсега на настоящата наредба и че винаги може да се поиска позволение. Но, подкрепен и от полицаите в залата, изтъкна, че конкретният пример на светофара е забранен и от Закона за движение по пътищата. Душкова се оплака, че цирковите артисти не са специално упоменати в наредбата - "липсваме като цял жанр". Илиев обаче отсече, че е казано "артисти" и в това влизат всякакъв вид.

"Присъствал съм на шоу на ваши колеги, тръгват да напускат светофара, едно дете пресреща вашия колега, за да пипне топката, която върти той - и е на пътя на колите. Не е мястото на вашия артистизъм на платната", сподели мнение главния инспектор Стефанов.

Душкова го контрира, като отбеляза, че цирковото изкуство носи позитивни емоции, а "позитивните хора не извършват престъпления". Тя защити и "украсените" пешеходни пътеки в столицата.

"Вие виждали ли сте с каква скорост карат мотористите?", попита един от полицаите.

Друг гражданин от тълпата се включи:

"Вашата работа е да ги спирате. Мотористите, не артистите."

Дискусията отново отиде в посока спазване на нощната тишина, като друг гражданин отбеляза, че колкото и да викат полиция, когато има работещо заведение с много хора, особено през лятото, нормите просто не се спазват. Емил Марков, работещ в организация събираща сигнали от граждани, пък даде добавки към новите точки, които забраняват капещите климатици, като заяви, че е добре да се добави текст за вземане на мерки за избора, монтажа и подръжката на климатиците. Даде и друг пример - сигнал от възрастна дама от Младост 2, под чиято кооперация баничарница ползвала голям и изключително шумен хладилен агрегат, който не надминава нормите, но продължава по цял ден, цяла нощ и дори и през уикенда.

"Става дума за виещ звук, като прахосмукачка, всеки ден и събота и неделя. Хората са подложени на постоянен стрес и дискомфорт", заяви той.

Друг гражданин допълни за проблемите от т.нар. бял звук, който по негови думи влияе на съзнанието и се ползва срещу затворници. И разказа как негов познат, спокоен човек, професор, влязъл в "ръкопашен бой" след месеци излагане на звука в квартала от шумните климатици. Една от машините в неговия квартал била простреляна с бойно оръжие, а друга - отрязана с флекс...

"Постоянният звук не трябва да бъде третиран само по силата, а по постоянството и влиянието върху човека", заяви той.

Може би най-радикални мерки за борбата срещу шум предложи гражданина Цоньо Буров.

"Да се забранят всякакви концерти на открито", отсече той.

Това предизвика бурни реакции в залата, но той продължи:

"Да се забранят и озвучителните тела в заведенията!"

"Говорите глупости", извика Венци Мицов, пригласяха му още граждани.

Според него места като барът "Маймунарника" в Борисовата градина облъчват хората постоянно със силна музика, която и от "културна гледна точка" не била подходяща и не се харесвала. Поиска и звукова карта на София, която да бъде постоянно обновявана, отправи и важна забележка - че е редно общината да се сертифицира и да може да прави звукови измервания, а не да се налага хората да си плащат отделно за това.

Едно от последните изказвания дойде от гражданина Тома Пеев, който първо отбеляза, че е малко странно да се регламентира работата на артистите, но да няма нито дума за просяците, например, а после бе много критичен и към друг важен текст от наредбата, който говори за "разрешение" при провеждане на протест.

"В тази наредба има норми, които нарушават Конституцията. Как така въвеждате разрешение? Колко човека са работили по този проект?", запита той.

Проблемът идва от чл. 10, който казва, че разрешение за провеждане на масови мероприятия на открити общински имоти дават кмета на Столична община или опълномощено от него лице. Според Пеев това противоречи на основното право на мирно събиране, описано в чл. 43 от върховния закон. Иначе в останалите случаи в наредбата е разписан стария ред - за манифестации е нужно само уведомление.

Дискусията приключи малко след уговореното време в сравнително добър тон, но видно впечатление направи колко много хора се оплакваха не от съдържанието на наредбата, а от неприлагането й. Илиев благодари на всички за идеите и заяви, че засега няма да взима отношение към тях, като законосъобразността им ще бъде преценена от експерти.

Коментари

kate pate's picture
kate pate
kate pate4

Всичко ми пречи. Тоя град

Всичко ми пречи. Тоя град трябва да бъде заравнен със земята и да се започне на чисто. И с други хора най-вече.

Седерастите и герберастите пречат.

От Каракачанов, през Янчулев, Герджиков, Мутрата и на Мутрата крадливата самоковска селянка унищожиха толкова за 27 години, колкото комунягите не можаха за 45.

Ама не щат да се вземат подръка и да идат някъде да започнат "на чисто".

Щото то на приказки е лесно...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета