Ad Config - Website header

 

Article_top

Новият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) одобри Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд (ВАС). Одобри го, не го избра, защото избор нямаше - седмица по-рано ВСС реши да обсъди само неговата номинация. След като в последните си дни старият ВСС скоростно завърши процедурата по избора на Чолаков, президентът Румен Радев отказа да подпише съответния указ - това е работа на следващия състав на ВСС, мотивира се държавният глава. Както видяхме, новите кадровици на съдебната власт потвърдиха избора на старите. И сега продължаваме напред! Този път президентът няма право на мнение, Конституцията го задължава да издаде указ. А това означава, че Чолаков ще ръководи ВАС през следващите седем години.

Новият ръководител на съда, който стои между властта и закона, тепърва ще има възможност да изгражда мнението за себе си. Но още самата процедура по избора му показа, че Чолаков е продукт на познатото статукво във ВСС, което и досега взимаше решения с желязно мнозинство, без излишни, според тях, дебати, без да обръща внимание на съмнения и неясноти, без да си създава главоболия да проверява данни за евентуални нередности. Мълчаливо и под строй - така се гласуваше досега във ВСС, така ще се гласува изглежда и занапред. А когато не личи да има съревнование, тогава се пораждат съмнения за някакви невидими мотиви, които пък водят след себе си зависимости. Новият председател на ВАС излиза на сцената именно с тези съмнения.

Три заметени въпроса

Резултатът от гласуването е внушителен - 20 срещу 4 гласа. Четиримата несъгласни бяха членуващият по право във ВСС председател на Върховния касационен съд Лозан Панов и избраните от общото събрание на съдиите в цялата страна Атанаска Дишева, Цветинка Пашкунова и Олга Керелска. Само те си направиха труда да задават въпроси на Чолаков, за останалите въпросите и отговорите нямаха значение. Те гласуваха за Чолаков с един-единствен мотив - че го подкрепя мнозинството от самите съдии във ВАС, което е факт. Но въпросите около този факт също останаха без достатъчно отговори - защо изобщо досегашният председател Георги Колев свиква събрание за излъчване на кандидат; защо гласуването е било явно и дали би имало някаква разлика, ако не е явно; защо в протокола пише 61 гласа „за“, след като това е общият брой на присъствалите, а не на подкрепилите...

Всъщност, изобщо даже нямаше нужда някой да се старае да отговаря с цел да разсее впечатлението, че новият председател е кандидатура на стария - самият Колев представи нещата по този начин още в началото.

Другият заметен въпрос е свързан с имотите на Чолаков, за които се появиха публикации няколко дни преди избора му - малоимотни граждани получили земи от общината по преференциални условия, после ги заложили срещу заем, законът обаче не им давал правото да ги продават 10 години, а човекът с парите прехвърлил тези вземания на съдията, който пък тогава бил временно нотариус в другия край на страната, и така получил земите, които обаче още не били официално негови... Случаят може да обърка мнозина. Но въпросителните са налице. Въпреки това Инспекторатът към ВСС отказа да се занимае с въпроса. Няма такава тема и точка.

Третият заметен въпрос е решение на ВАС по случая КТБ, взето с участието на Чолаков. С това решение акционерите в банката бяха лишени от правото да обжалват отнемането на лиценза. Според много юристи, това противоречи на решение на Европейския съд за правата на човека по подобен случай. Но и това не заинтригува нито един от онези 20 гласа, които направиха Чолаков шеф на ВАС.

Кой кой е в този сюжет

В социалните мрежи депутатка от управляващите иронизира „сериозните успехи“ на опозицията през тази седмица. Един от аргументите ѝ звучи така: „ВАС 20:4“. Това чистосърдечно признание за политическото влияние над ВСС ни връща към реалността - парламентът излъчва 11 от членовете на Съвета, техният състав бе разпределен на квотен принцип между четири политически сили. Всички членове на ВСС от „политическата квота“ се включиха в мълчаливото мнозинство за избора на Чолаков. Там се наредиха и излъчените от прокурорите представители, предвождани от главния прокурор Сотир Цацаров и неговия единомишленик по кадровите въпроси - досегашния председател на ВАС Георги Колев. Много често тази стройна организация предизвиква асоциации със строителния материал бетон - бетонно мнозинство, бетонни гласувания. А бе изобщо - нещата са бетон.

Новият председател на ВАС е продукт на тази среда. Вероятно той би получил доверие и в друга, по-нормална среда. Не се знае, затова проблемът не е личността. Проблемът е моделът, който позволява всичко това. И международни институции, и привържениците на съдебната реформа тук в България са посочвали проблема с политическото влияние чрез избиране на членове на ВСС от партиите в парламента. Дори Венецианската комисия припомни този месец колко нелогично е главният прокурор и другите прокурори от ВСС да имат думата при управлението на съдиите. Да, но те я имат. Така политици избират членове на ВСС, след което броят резултата като на футболен мач, а прокурорите решават кой съдия да се издигне и кой не. Накрая се появяват бетонните мнозинства, които се правят на глухи и само вдигат ръка. В това време прокуратурата се държи като политически играч, а в парламента няма нито един депутат, който да поставя въпроса за необходимостта от промяна на този модел. Засега той си остава непокътнат. А и вече видяхме, че този модел няма да има никакви проблеми след две години да избере следващия главен прокурор - със същата сръчност и същото мълчание.

Материалът е публикуван в "Дойче веле"

 

Новият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) одобри Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд (ВАС). Одобри го, не го избра, защото избор нямаше - седмица по-рано ВСС реши да обсъди само неговата номинация. След като в последните си дни старият ВСС скоростно завърши процедурата по избора на Чолаков, президентът Румен Радев отказа да подпише съответния указ - това е работа на следващия състав на ВСС, мотивира се държавният глава. Както видяхме, новите кадровици на съдебната власт потвърдиха избора на старите. И сега продължаваме напред! Този път президентът няма право на мнение, Конституцията го задължава да издаде указ. А това означава, че Чолаков ще ръководи ВАС през следващите седем години.

Новият ръководител на съда, който стои между властта и закона, тепърва ще има възможност да изгражда мнението за себе си. Но още самата процедура по избора му показа, че Чолаков е продукт на познатото статукво във ВСС, което и досега взимаше решения с желязно мнозинство, без излишни, според тях, дебати, без да обръща внимание на съмнения и неясноти, без да си създава главоболия да проверява данни за евентуални нередности. Мълчаливо и под строй - така се гласуваше досега във ВСС, така ще се гласува изглежда и занапред. А когато не личи да има съревнование, тогава се пораждат съмнения за някакви невидими мотиви, които пък водят след себе си зависимости. Новият председател на ВАС излиза на сцената именно с тези съмнения.

Три заметени въпроса

Резултатът от гласуването е внушителен - 20 срещу 4 гласа. Четиримата несъгласни бяха членуващият по право във ВСС председател на Върховния касационен съд Лозан Панов и избраните от общото събрание на съдиите в цялата страна Атанаска Дишева, Цветинка Пашкунова и Олга Керелска. Само те си направиха труда да задават въпроси на Чолаков, за останалите въпросите и отговорите нямаха значение. Те гласуваха за Чолаков с един-единствен мотив - че го подкрепя мнозинството от самите съдии във ВАС, което е факт. Но въпросите около този факт също останаха без достатъчно отговори - защо изобщо досегашният председател Георги Колев свиква събрание за излъчване на кандидат; защо гласуването е било явно и дали би имало някаква разлика, ако не е явно; защо в протокола пише 61 гласа „за“, след като това е общият брой на присъствалите, а не на подкрепилите...

Всъщност, изобщо даже нямаше нужда някой да се старае да отговаря с цел да разсее впечатлението, че новият председател е кандидатура на стария - самият Колев представи нещата по този начин още в началото.

Другият заметен въпрос е свързан с имотите на Чолаков, за които се появиха публикации няколко дни преди избора му - малоимотни граждани получили земи от общината по преференциални условия, после ги заложили срещу заем, законът обаче не им давал правото да ги продават 10 години, а човекът с парите прехвърлил тези вземания на съдията, който пък тогава бил временно нотариус в другия край на страната, и така получил земите, които обаче още не били официално негови... Случаят може да обърка мнозина. Но въпросителните са налице. Въпреки това Инспекторатът към ВСС отказа да се занимае с въпроса. Няма такава тема и точка.

Третият заметен въпрос е решение на ВАС по случая КТБ, взето с участието на Чолаков. С това решение акционерите в банката бяха лишени от правото да обжалват отнемането на лиценза. Според много юристи, това противоречи на решение на Европейския съд за правата на човека по подобен случай. Но и това не заинтригува нито един от онези 20 гласа, които направиха Чолаков шеф на ВАС.

Кой кой е в този сюжет

В социалните мрежи депутатка от управляващите иронизира „сериозните успехи“ на опозицията през тази седмица. Един от аргументите ѝ звучи така: „ВАС 20:4“. Това чистосърдечно признание за политическото влияние над ВСС ни връща към реалността - парламентът излъчва 11 от членовете на Съвета, техният състав бе разпределен на квотен принцип между четири политически сили. Всички членове на ВСС от „политическата квота“ се включиха в мълчаливото мнозинство за избора на Чолаков. Там се наредиха и излъчените от прокурорите представители, предвождани от главния прокурор Сотир Цацаров и неговия единомишленик по кадровите въпроси - досегашния председател на ВАС Георги Колев. Много често тази стройна организация предизвиква асоциации със строителния материал бетон - бетонно мнозинство, бетонни гласувания. А бе изобщо - нещата са бетон.

Новият председател на ВАС е продукт на тази среда. Вероятно той би получил доверие и в друга, по-нормална среда. Не се знае, затова проблемът не е личността. Проблемът е моделът, който позволява всичко това. И международни институции, и привържениците на съдебната реформа тук в България са посочвали проблема с политическото влияние чрез избиране на членове на ВСС от партиите в парламента. Дори Венецианската комисия припомни този месец колко нелогично е главният прокурор и другите прокурори от ВСС да имат думата при управлението на съдиите. Да, но те я имат. Така политици избират членове на ВСС, след което броят резултата като на футболен мач, а прокурорите решават кой съдия да се издигне и кой не. Накрая се появяват бетонните мнозинства, които се правят на глухи и само вдигат ръка. В това време прокуратурата се държи като политически играч, а в парламента няма нито един депутат, който да поставя въпроса за необходимостта от промяна на този модел. Засега той си остава непокътнат. А и вече видяхме, че този модел няма да има никакви проблеми след две години да избере следващия главен прокурор - със същата сръчност и същото мълчание.

Материалът е публикуван в "Дойче веле"

Коментари

Честито, Ванка.

Герберастията, за която вие, "умните" и "красивите", ревахте на площада пред Цицата цяло лято, ви върза кънките като за световно.

Сега има да се пързаляте на тях и да пцуете цветановия "Решетников" и "Русия" чаааак докато Европа си избере следващата мутра, която да подкрепи в България.

След което вие, "умните", "красивите" и "свободните" ще идете при нея и ще й навирите знаме както наврмето тогавашният ви идол, Радан, го развя на Борисов от ваше име.

А пътят не е към "следващият Цацаров", а към следващия Филчев.

Защото прокурорският модел на управление започна не с дуото Борисов-Цацаров, а с това Костов-Филчев.

Вашият, благородният, невинен Костов.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета