Ad Config - Website header

 

Article_top

Драмата "Чия е заслугата за признаването на българското малцинство в Албания" продължава. С нови завои в сюжета. И нови въпроси като "Кой е БАН и как се празнят столове"

Пиар специалистът Петър Кърджилов, обявил в съобщение до медиите, че "не прави чест на представителите на българското правителство да приписват заслугите си" [за признаването на бългаското малцинство в Албания] единствено на себе си и дори да не споменат за ключовият принос на БАН", е получил ултиматум да напусне по собствено желание или да бъде уволнен дисциплинарно за уронване на престижа на институцията, съобщи той във фейсбук.

От БАН твърдят, че той не е уволнен.

Началото

 Медийната сага започва на 14 октомври, събота – в деня, след като депутатите в Тирана гласуваха закон, в който се признава наличието на българско малцинство в Албания. Тогава медиите получиха прессъобщение от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, в което се подчертаваше съществената роля за признаването на малцинството ни на доц. д-р Веселка Тончева от института, като се изброяваха множеството ѝ научни публикации по темата.

„Цялото това събрано знание не само остава за поколенията, но и послужи като опора на българските представители в Европейския парламент, за да аргументират своето предложение за признаването на българското малцинство в Албания – акт, който трябваше да се случи много отдавна. Нашите сънародници живеят като албански граждани вече 104 години (от 1912-1913 г.). Едва днес обаче това беше политически узаконено, не и без ролята на учени като доц. Веселка Тончева, които чрез изследванията си поддържат връзка с българите в Албания – гласеше съобщението. – Причина за задвижването на българската дипломация в тази посока стават именно личните срещи на доц. Тончева с евродепутата Андрей Ковачев. Още от началото на своите теренни изследвания в Албания преди десет години тя алармира българските институции и политици за нуждата от признаването от Албания на българското малцинство.“

В неделя учените мълчаха, но различни медии разтълкуваха поднесената информация като разкол между държавата и БАН. Новината за заслугата на доц. Тончева се разпространи мълниеносно и в социалните мрежи… а това явно не се хареса на академиците на високо ниво, защото в понеделник до медиите бяха изпратени цели две прессъобщения (вероятно за по-сигурно) – и от централното ръководство, и от Етнографския институт.

В лаконичното изявление от Ръководството на БАН се казваше „признаването на българското национално малцинство в Албания е изключителен успех на правителството на Бойко Борисов и на българската дипломация“, а „усилията на учените от Българската академия на науките винаги са били насочени към това да подпомагат работата на българската държава“.

Ето и цялата позиция на БАН.

„Ръководството на Българската академия на науките категорично се разграничава от противопоставянето между успеха на българското правителство и усилията на учените, съдържащо се в разпространената до медиите информация на Института за етнология и фолклористика по повод признаването на българското национално малцинство в Албания.

Признаването на българското национално малцинство в Албания е изключителен успех на правителството на Бойко Борисов и на българската дипломация. Усилията на учените от Българската академия на науките винаги са били насочени към това да подпомагат работата на българската държава. Ние можем само да се гордеем, ако усилията на нашите колеги са допринесли за постигнатия успех. Този успех е исторически за България акт и е гордост за българската държава.

Втората позиция от ръководството на Етнографския институт ясно посочваше и виновника - д-р Петър Кърджилов, който отговаря за връзките с обществеността.. В това съобщение се зявяваше, че ръководството „категорично се разграничава от заявените в него (бел. ред. – в прессъобщението) претенции, разпространили се в публичното пространство“.

От позицията излиза, че д-р Петър Кърджилов от „Връзки с обществеността“ на ИЕФЕМ – БАН не е съгласувал информацията за медиите с ръководството (директор на института е Петко Христов) и тя „отразява неговите познания и личната му гледна точка“.

„Признаването на българското малцинство в Албания е политически акт и е резултат от усилията и дипломацията на политиците, участвали в стъпките по неговото реализиране. То действително е „исторически пробив за България“, както се е изразил премиерът г-н Бойко Борисов, и ние не можем да не изразим нашето задоволство и удовлетворение от този акт – обявяват централно от института и продължават: – Нещо повече, този политически акт е най-голямото признание и потвърждение за смисъла и значението на задълбочената, често пъти изпълнена с рискове и неудобства, но целенасочена и систематична работа на учени като доц. д-р Веселка Тончева от ИЕФЕМ – БАН, която е посветила голяма част от своите изследователски усилия на изучаването на българите в Албания. Тази нейна дългогодишна работа, както и личните ѝ контакти с проучваното малцинство, придават плътност и убедителност и са категорично основание и подкрепа в полза на официалното утвърждаване на тази историческа и културна общност.“

За финал етнолозите изразяваха „искреното си съжаление за възникналото недоразумение“ и уверяваха обществеността, че „виновният ще понесе последствията“.

Кой е БАН и как се празнят столове

Д-р Кърджилов, посочен за виновен, обаче реагира - първо създаде група във фейсбук "Кой е БАН и как се празнят столове" като сложи и върху профилната си снимка надпис "Уволнен дисциплинарно". Той публикува и позиция, в която подробно обяснява своята гледна точка.

В групата "Кой е БАН", която призовава "да се обединим всички учени, журналисти и граждани, които искаме да запазим честта и достойнството си, а не само столовете и хляба си" д-р Петър Кърджилов от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) заявава, че няма да напусне, защото не неговото съобщение, а последвалите опровержения на Академията и института "обиждат със сервилността към политиците, както моето, така и достойнството на цялата научната общност". И твърди, че е бил информиран от началника си, че лично премиерът Борисов "искал обяснение" от председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски. 

"На 15 октомври (неделя) вечерта ми се обади директорът на ИЕФЕМ и ми каза, че премиерът Борисов се е обадил на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, бил много ядосан и му искал обяснение за публикациите в медиите по темата. Ревалски, на свой ред вбесен, се обадил на директора на ИЕФЕМ доц. Петко Христов и му наредил незабавно човекът, който е замесен в това да бъда освободен..."

И още: "Ръководството на ИЕФЕМ ми казаха, че изпратеното от мен е "огромен гаф", при това седмици преди гласуването на бюджета, от който е част и бюджетът на БАН, че неизбежно ще се прекрати работата ми в института по един от двата начина!"

"Създадох тази страница не толкова в моя подкрепа, колкото в подкрепа на работата на всички честни и достойни учени в Академията и в България. Повечето получаваме заплати от 400 и няколко лева - колкото тези на хигиенистките в БАН, но с тази разлика, че работим в пъти повече време, а и работата ни е малко по-различна.

Създадох страницата, за да се обединим всички учени, журналисти и граждани, които искаме да запазим честта и достойнството си, а не само столовете и хляба си! Защото всеки един от нас е БАН, всеки един от нас е етичният и принципен човек и професионалист на мястото, където работи. А не тези, които решават дали и кога да остане празен стола на някого заради телефонно обаждане от политик например", пише още той.

Ето и цялата публикация във фейсбук, която вече е споделена 155 пъти:

 

Пред медиите обаче директорът на института доц Христов отрича Кърджилов да е уволнен, отрича председателят на БАН да му е оказвал натиск. Според него гафът е, че Кърджилов не е съгласувал позицията с ръководството, не е съгласувал написаното дори със самата Весела Тончева.

 

Драмата "Чия е заслугата за признаването на българското малцинство в Албания" продължава. С нови завои в сюжета. И нови въпроси като "Кой е БАН и как се празнят столове"

Пиар специалистът Петър Кърджилов, обявил в съобщение до медиите, че "не прави чест на представителите на българското правителство да приписват заслугите си" [за признаването на бългаското малцинство в Албания] единствено на себе си и дори да не споменат за ключовият принос на БАН", е получил ултиматум да напусне по собствено желание или да бъде уволнен дисциплинарно за уронване на престижа на институцията, съобщи той във фейсбук.

От БАН твърдят, че той не е уволнен.

Началото

 Медийната сага започва на 14 октомври, събота – в деня, след като депутатите в Тирана гласуваха закон, в който се признава наличието на българско малцинство в Албания. Тогава медиите получиха прессъобщение от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, в което се подчертаваше съществената роля за признаването на малцинството ни на доц. д-р Веселка Тончева от института, като се изброяваха множеството ѝ научни публикации по темата.

„Цялото това събрано знание не само остава за поколенията, но и послужи като опора на българските представители в Европейския парламент, за да аргументират своето предложение за признаването на българското малцинство в Албания – акт, който трябваше да се случи много отдавна. Нашите сънародници живеят като албански граждани вече 104 години (от 1912-1913 г.). Едва днес обаче това беше политически узаконено, не и без ролята на учени като доц. Веселка Тончева, които чрез изследванията си поддържат връзка с българите в Албания – гласеше съобщението. – Причина за задвижването на българската дипломация в тази посока стават именно личните срещи на доц. Тончева с евродепутата Андрей Ковачев. Още от началото на своите теренни изследвания в Албания преди десет години тя алармира българските институции и политици за нуждата от признаването от Албания на българското малцинство.“

В неделя учените мълчаха, но различни медии разтълкуваха поднесената информация като разкол между държавата и БАН. Новината за заслугата на доц. Тончева се разпространи мълниеносно и в социалните мрежи… а това явно не се хареса на академиците на високо ниво, защото в понеделник до медиите бяха изпратени цели две прессъобщения (вероятно за по-сигурно) – и от централното ръководство, и от Етнографския институт.

В лаконичното изявление от Ръководството на БАН се казваше „признаването на българското национално малцинство в Албания е изключителен успех на правителството на Бойко Борисов и на българската дипломация“, а „усилията на учените от Българската академия на науките винаги са били насочени към това да подпомагат работата на българската държава“.

Ето и цялата позиция на БАН.

„Ръководството на Българската академия на науките категорично се разграничава от противопоставянето между успеха на българското правителство и усилията на учените, съдържащо се в разпространената до медиите информация на Института за етнология и фолклористика по повод признаването на българското национално малцинство в Албания.

Признаването на българското национално малцинство в Албания е изключителен успех на правителството на Бойко Борисов и на българската дипломация. Усилията на учените от Българската академия на науките винаги са били насочени към това да подпомагат работата на българската държава. Ние можем само да се гордеем, ако усилията на нашите колеги са допринесли за постигнатия успех. Този успех е исторически за България акт и е гордост за българската държава.

Втората позиция от ръководството на Етнографския институт ясно посочваше и виновника - д-р Петър Кърджилов, който отговаря за връзките с обществеността.. В това съобщение се зявяваше, че ръководството „категорично се разграничава от заявените в него (бел. ред. – в прессъобщението) претенции, разпространили се в публичното пространство“.

От позицията излиза, че д-р Петър Кърджилов от „Връзки с обществеността“ на ИЕФЕМ – БАН не е съгласувал информацията за медиите с ръководството (директор на института е Петко Христов) и тя „отразява неговите познания и личната му гледна точка“.

„Признаването на българското малцинство в Албания е политически акт и е резултат от усилията и дипломацията на политиците, участвали в стъпките по неговото реализиране. То действително е „исторически пробив за България“, както се е изразил премиерът г-н Бойко Борисов, и ние не можем да не изразим нашето задоволство и удовлетворение от този акт – обявяват централно от института и продължават: – Нещо повече, този политически акт е най-голямото признание и потвърждение за смисъла и значението на задълбочената, често пъти изпълнена с рискове и неудобства, но целенасочена и систематична работа на учени като доц. д-р Веселка Тончева от ИЕФЕМ – БАН, която е посветила голяма част от своите изследователски усилия на изучаването на българите в Албания. Тази нейна дългогодишна работа, както и личните ѝ контакти с проучваното малцинство, придават плътност и убедителност и са категорично основание и подкрепа в полза на официалното утвърждаване на тази историческа и културна общност.“

За финал етнолозите изразяваха „искреното си съжаление за възникналото недоразумение“ и уверяваха обществеността, че „виновният ще понесе последствията“.

Кой е БАН и как се празнят столове

Д-р Кърджилов, посочен за виновен, обаче реагира - първо създаде група във фейсбук "Кой е БАН и как се празнят столове" като сложи и върху профилната си снимка надпис "Уволнен дисциплинарно". Той публикува и позиция, в която подробно обяснява своята гледна точка.

В групата "Кой е БАН", която призовава "да се обединим всички учени, журналисти и граждани, които искаме да запазим честта и достойнството си, а не само столовете и хляба си" д-р Петър Кърджилов от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) заявава, че няма да напусне, защото не неговото съобщение, а последвалите опровержения на Академията и института "обиждат със сервилността към политиците, както моето, така и достойнството на цялата научната общност". И твърди, че е бил информиран от началника си, че лично премиерът Борисов "искал обяснение" от председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски. 

"На 15 октомври (неделя) вечерта ми се обади директорът на ИЕФЕМ и ми каза, че премиерът Борисов се е обадил на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, бил много ядосан и му искал обяснение за публикациите в медиите по темата. Ревалски, на свой ред вбесен, се обадил на директора на ИЕФЕМ доц. Петко Христов и му наредил незабавно човекът, който е замесен в това да бъда освободен..."

И още: "Ръководството на ИЕФЕМ ми казаха, че изпратеното от мен е "огромен гаф", при това седмици преди гласуването на бюджета, от който е част и бюджетът на БАН, че неизбежно ще се прекрати работата ми в института по един от двата начина!"

"Създадох тази страница не толкова в моя подкрепа, колкото в подкрепа на работата на всички честни и достойни учени в Академията и в България. Повечето получаваме заплати от 400 и няколко лева - колкото тези на хигиенистките в БАН, но с тази разлика, че работим в пъти повече време, а и работата ни е малко по-различна.

Създадох страницата, за да се обединим всички учени, журналисти и граждани, които искаме да запазим честта и достойнството си, а не само столовете и хляба си! Защото всеки един от нас е БАН, всеки един от нас е етичният и принципен човек и професионалист на мястото, където работи. А не тези, които решават дали и кога да остане празен стола на някого заради телефонно обаждане от политик например", пише още той.

Ето и цялата публикация във фейсбук, която вече е споделена 155 пъти:

 

Пред медиите обаче директорът на института доц Христов отрича Кърджилов да е уволнен, отрича председателят на БАН да му е оказвал натиск. Според него гафът е, че Кърджилов не е съгласувал позицията с ръководството, не е съгласувал написаното дори със самата Весела Тончева.

Коментари

Нормално е мръсната гербава крадлива Мутра,

бай Ганьо Банкянски, да не обича учените.

Те много му пречат - и на кражбите, и на това да си приписва заслуги за Спасяването на Нова България.

Помните ли как му свиха номер и го изложиха пред Барозо?

https://news.bg/education/borisov-uvolni-prosvetniya-ministar-ignatov.html

Как да ги обичаш такива?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета