Ad Config - Website header

 

Article_top

ГЕРБ и БСП запълват вече трети месец в разправии по своите проекти за антикорупционен закон. Намеси се и президентът Румен Радев, проведе даже два Консултативни съвета по националната сигурност. Всички се занимават с това, т.е. сигурно е важно.

Един случай обаче навява съмнения над този антикорупционен плам. Тази седмица депутати от БСП зададоха чрез парламентарни репортери въпроса: Защо г-н Х все още е зам.-министър на транспорта, след като срещу него има подаден сигнал за корупция? В този сигнал хора застават с имената си зад твърденията, че г-н Х е правил едни нередни неща. Например, събирал пари „от свое име за сметка на министъра на транспорта, за да могат членовете на сдружението, което той е учредил", да се сдобият с един вид разрешителни за товарен транспорт.

Само няколко часа по-късно прокуратурата обяви, че се самосезира по медийна публикация, която отразява описаното по-горе. Незабавна проверка, снемане на обяснения от депутатите, изнесли данните, изискване на информация от кабинета на премиера и от Националното сдружение на превозвачите, което подало сигнала и до Борисов. Всичко това ще бъде извършено в „максимално кратки срокове“, ангажира се прокуратурата.

Всичко звучи така, както би трябвало да звучи в една нормална и правова държава с работещи в интерес на гражданите институции. Но...

Точно преди пет месеца представители на Националното сдружение на превозвачите участваха в сутрешни блокове, изпращаха писма до медиите, а десетки публикации още тогава отразиха тяхното недоволство срещу номинацията на г-н Х за зам.-министър. Още тогава публиката научи за обвиненията срещу г-н Х – още тогава хора заставаха с имената си зад твърдението, че г-н Х събирал пари и „подлъгал членовете си (на основаното от него сдружение – б.р.), че може да им уреди такива многократни разрешителни".

Това се случи преди пет месеца. Една и съща история, с едни и същи действащи лица, с едни и същи обвинения в корупция – няма никаква разлика. Преди пет месеца обаче прокуратурата не се самосезира. Нямаше светкавична реакция, нямаше съобщение до медиите.

Въпросът е следният: Какво е различното тогава и сега? Отговорът: Нищо.

Освен, че стана модерно да се говори за борбата с корупцията. Но прокуратурата не би трябвало да се води от модата.

Ако приемем, че има достатъчно данни за прокурорска проверка, то прокуратурата тогава е бездействала, а днес си е свършила работата.

Ако приемем, че няма достатъчно данни за прокурорска проверка, то прокуратурата тогава правилно не е реагирала, а днес се включва в политическата игра между управляващи и опозиция.

Има ли трети вариант?

Съпартийци на г-н Х от т.нар. патриоти го защитиха и обясниха случката с атака на конкуренти, които използват БСП, за да продължат своята чисто бизнес атака. Този вариант, ако е верен, повдига друг въпрос: Как може една партия да се използва за атака на бизнес? Повдига и по-тревожния въпрос: Защо прокуратурата се включва в тази игра?

Не знаем в кой от всичките варианти се крие истината. Но дали вярваме на прокуратурата, че ще стигне до истината? Знаем, че доверието в институцията се измерва с едноцифрен процент.

А сега да си представим, че прословутият антикорупционен закон вече е приет. Кое ще се случи по различен начин в тази история? Нищо.

Има разлика между проектите на ГЕРБ и БСП, но и двата не предвиждат разследвания без надзора на прокуратурата – или събраните материали ще се предават на прокурор, или пък самото събиране ще става под ръководството на прокурор.

Няма как и да бъде различно, защото според чл. 127 от Конституцията „Прокуратурата следи за спазване на законността, като: 1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; 2. може да извършва разследване; 3. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер..."

Т.е. ако утре имаме подобна история с г-н Y, няма причина тя да се развие различно.

Никой обаче не говори за прокуратурата – защо няма доверие в тази институция, защо реагира по различен начин в идентични ситуации, защо се появяват съмнения, че се включва в политически игри? Тази тема е табу.

Но пък спорят кой да назначава шефа на това нещо, което няма да може нито да доведе разследване докрай, нито да обвини някого. Това е работа на прокуратурата, но пък за нейното здраве не е прилично да се говори.

Иначе си говорят, карат се, запълват ефира, имитират загриженост. Вече даже не е интересно.

 

ГЕРБ и БСП запълват вече трети месец в разправии по своите проекти за антикорупционен закон. Намеси се и президентът Румен Радев, проведе даже два Консултативни съвета по националната сигурност. Всички се занимават с това, т.е. сигурно е важно.

Един случай обаче навява съмнения над този антикорупционен плам. Тази седмица депутати от БСП зададоха чрез парламентарни репортери въпроса: Защо г-н Х все още е зам.-министър на транспорта, след като срещу него има подаден сигнал за корупция? В този сигнал хора застават с имената си зад твърденията, че г-н Х е правил едни нередни неща. Например, събирал пари „от свое име за сметка на министъра на транспорта, за да могат членовете на сдружението, което той е учредил", да се сдобият с един вид разрешителни за товарен транспорт.

Само няколко часа по-късно прокуратурата обяви, че се самосезира по медийна публикация, която отразява описаното по-горе. Незабавна проверка, снемане на обяснения от депутатите, изнесли данните, изискване на информация от кабинета на премиера и от Националното сдружение на превозвачите, което подало сигнала и до Борисов. Всичко това ще бъде извършено в „максимално кратки срокове“, ангажира се прокуратурата.

Всичко звучи така, както би трябвало да звучи в една нормална и правова държава с работещи в интерес на гражданите институции. Но...

Точно преди пет месеца представители на Националното сдружение на превозвачите участваха в сутрешни блокове, изпращаха писма до медиите, а десетки публикации още тогава отразиха тяхното недоволство срещу номинацията на г-н Х за зам.-министър. Още тогава публиката научи за обвиненията срещу г-н Х – още тогава хора заставаха с имената си зад твърдението, че г-н Х събирал пари и „подлъгал членовете си (на основаното от него сдружение – б.р.), че може да им уреди такива многократни разрешителни".

Това се случи преди пет месеца. Една и съща история, с едни и същи действащи лица, с едни и същи обвинения в корупция – няма никаква разлика. Преди пет месеца обаче прокуратурата не се самосезира. Нямаше светкавична реакция, нямаше съобщение до медиите.

Въпросът е следният: Какво е различното тогава и сега? Отговорът: Нищо.

Освен, че стана модерно да се говори за борбата с корупцията. Но прокуратурата не би трябвало да се води от модата.

Ако приемем, че има достатъчно данни за прокурорска проверка, то прокуратурата тогава е бездействала, а днес си е свършила работата.

Ако приемем, че няма достатъчно данни за прокурорска проверка, то прокуратурата тогава правилно не е реагирала, а днес се включва в политическата игра между управляващи и опозиция.

Има ли трети вариант?

Съпартийци на г-н Х от т.нар. патриоти го защитиха и обясниха случката с атака на конкуренти, които използват БСП, за да продължат своята чисто бизнес атака. Този вариант, ако е верен, повдига друг въпрос: Как може една партия да се използва за атака на бизнес? Повдига и по-тревожния въпрос: Защо прокуратурата се включва в тази игра?

Не знаем в кой от всичките варианти се крие истината. Но дали вярваме на прокуратурата, че ще стигне до истината? Знаем, че доверието в институцията се измерва с едноцифрен процент.

А сега да си представим, че прословутият антикорупционен закон вече е приет. Кое ще се случи по различен начин в тази история? Нищо.

Има разлика между проектите на ГЕРБ и БСП, но и двата не предвиждат разследвания без надзора на прокуратурата – или събраните материали ще се предават на прокурор, или пък самото събиране ще става под ръководството на прокурор.

Няма как и да бъде различно, защото според чл. 127 от Конституцията „Прокуратурата следи за спазване на законността, като: 1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; 2. може да извършва разследване; 3. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер..."

Т.е. ако утре имаме подобна история с г-н Y, няма причина тя да се развие различно.

Никой обаче не говори за прокуратурата – защо няма доверие в тази институция, защо реагира по различен начин в идентични ситуации, защо се появяват съмнения, че се включва в политически игри? Тази тема е табу.

Но пък спорят кой да назначава шефа на това нещо, което няма да може нито да доведе разследване докрай, нито да обвини някого. Това е работа на прокуратурата, но пък за нейното здраве не е прилично да се говори.

Иначе си говорят, карат се, запълват ефира, имитират загриженост. Вече даже не е интересно.

Коментари

Другарят Бедров пак е отфърчал по

любимата си тема за краставиците.

А проблемът продължава да е не г-н Цацаров, който по корумпираност и вредност в никой случай не е по-лош от един г-н Филчев, например - все още не сме чули да е размазал с брадва нечия глава.

Проблемът е същият, който го имахме и когато г-н Филчев беше главен прокурор, а именно, супер корумпирана властваща клика, водена от безсрамен мошеник, която си назначава прокурор по вкусовете.

Но за това е неудобно да се приказва - първият началник създаде спонсорите на едното издание, в което работи г-н Бедров, а вторият пък е подчинен на сегашните му шефове от БНД.

Затова той вдига шум, говори си, назидателните му съчинения запълват ефира и имитират загриженост. Отвличат вниманието.

Вече даже не е интересно.
Simeon Simeonov's picture
Simeon Simeonov
s.simeonov

По-скоро ти правиш жалки опити....

...да отпратиш сериозната тема, поставена от Бедров, в любимото си русло.

"не е по-лош от един г-н

"не е по-лош от един г-н Филчев"
Никой главен прокурор не е по-лош от един Филчев, дори и бъдещите, ако няма промяна в устройството на прокуратурата. До като институцията "Главнен прокурор" е безконтролна, който и да сложим там, ще се превърне в следващия Филчев, Цацарофф и т.н. Точно за това многократно се казвали, че проблема не е в личността на главния, а в липсата на реформа на българската прокуратура, която продължава да бъде структурирана по съветски тип!
Simeon Simeonov's picture
Simeon Simeonov
s.simeonov

Важно е разбира се!

"ГЕРБ и БСП запълват вече трети месец в разправии по своите проекти за антикорупционен закон. Намеси се и президентът Румен Радев, проведе даже два Консултативни съвета по националната сигурност. Всички се занимават с това, т.е. сигурно е важно..."
И ГЕРБ, и БСП се чудят как да замажат пробойната, която ДСБ пробиха в толкова дълго и старателно подготвяната стабилност на статуквото на #КОЙ.
Ка Путин's picture
Ка Путин
КаПутин

Руската Цаца е вредна

Докато руската Цаца е на власт, в България няма да има справедливост, нормална бизнес среда, чуждестранни инвестиции и доверие на партньорите ни от НАТО и ЕС.
Емил Станоев's picture
Емил Станоев
Емил Станоев

каква борба с корупцията или

каква борба с корупцията или там както му казват може да има в България ?!? -никаква - защото всички Съдии и Прокурори са компроментирани /те са подкупни и политически зависими/ За да има някаква "борба" с корупцията трябва тотална смяна на всички Съдии и Прокурори - но назначени с конкурс а не по линия на някоя партия и управляващи.

Не са всички, а и не е нужно,

Не са всички, а и не е нужно, достатъчно е само Главния прокурор да е зависим и цялата система е под контрол ;) Разбира се и 2-3 ключови съдилища като им сложим "наши хора" на шефските места и във ВСС 50% са от квотата на парламента (демек "наши хора") и системата е 100% овладяна.
Иначе повечето редови съдии и прокурори са нормални читави, честни и интелигентни хора, които обаче нямат никакво право на глас, особено прокурорите, които са на 100% пряко подчинение на Главния.

А когато Главния е "наш човек

А когато Главния е "наш човек" коя е силата, която ще го принуди да започне производство срещу "наш човек"? Това, разбира се риторичен въпрос, който показва есенцията на проблемите на борбата с корупцията и мафията в държавата.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета