ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ

СТРАСБУРГ – Номинираният за председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е изправен пред деликатната задача да състави своя екип от 27 комисари. Той трябва да съчетае понякога противоречащи си национални и политически интереси и да събюдава равнопоставеността на половете. При това да изпълни задачата бързо и гладко.

Бившият министър-председател на Люксембург и ветеран на висшата европейска политика ще търси одобрение по-късно днес на пленарно заседание на Европейския парламент в Страсбург. Двете най-големи поличитически групи, на дясносцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и на Социалистите и демократите (С и Д) обещаха да го подкрепят. 

Веднъж одобрен, той ще започне да събира предложения от националните правителства за бъдищите комисари. Всяка страна-членка има по едно място в 28-членния и Колегиум. Ако приеме кандидатите, Юнкер ще им определи портфейли (т.е. области на отговорност), след което те ще започнат да се готвят за публични изслушвания в комисиите на Европейския парламент – вероятно наесен. След като ги преминат успешно, паламентът трябва да гласува цялата Комисия заедно. Нормално, това би трябвало да стане преди 31 октомври, когато мандатът на сегашната изтича.

Разпределението на постовете в Комисията е част от по-голяма игра за подялба на четирите най-високи поста в ЕС. Засега два от тях вече са заети – на председателя на Комисията, където Юнкер очаква окончателно одобрение и на председателя на Европейския парламент, където на 1 юли бе избран германският социалдемократ Мартин Шулц. Остават свободни за конкуренция позициите на председател на Европейския съвет и на „външен министър“ на ЕС, т.нар. върховен представител по външната политика и сигурността. Заемащите ги сега Херман ван Ромпьой, християндемократ от Белгия и Катрин Ащън, британска лейбъристка, се пенсионират.

Държавните и правителствените ръководители ще обсъждат кого да назначат на тези две длъжости на извънредна среща на върха в Брюксел утре. Възможно е да се споразумеят само за върховния представител, който е по право и заместник-председател на Комисията, а сделката за председателя на Европейския съвет, който организира и ръководи техните срещи, да оставят за по-късно.

Решението им ще повлияе разпределението на портфейлите в Комисията. В подялбата на властта по традиция се търсят няколко равновесия: географско-национален – между големи и малки, източни и западни, северни и южни, стари и нови държави-членки, такива в еврозоната и извън нея; политически – между ляво и дясно; полов- между жени и мъже.

Юнкер, който е християндемократ, трябва да изпълни няколко специфични условия:

   - да даде дължимото на коалиционните си партньори отляво (С и Д) за подкрепата им;

 

   - да назначи достатъчно жени в екипа си. В този на досегашния председател на Комисията Жозе Барозу те бяха девет и излязоха с призив към Юнкер да не назначава в никакъв случай по-малко, а повече дами. Той самият призова правителствата да му предлагат жени и се оплака, че имал вече десет кандидати мъже и всичките искали финансовоикономическия портфейл;

   - да не позволи по-нататъшна изолация на Великобритания, чийто министър-председател Дейвид Камерън и унгарският му колега Виктор Орбан бяха единствените да гласуват против номинацията на Юнкер на срещата на върха на ЕС на 27 юни в Брюксел.

   - да даде на новоприетите страни от Източна и Централна Европа полагащото им се място във висшия европейски ешелон на властта;

Назначаването на висшия представител, както отбелязахме, не е в ръцете на Юнкер. Само на книга в тях е назначаването на комисарите с най-чувствителните и са най-голяма власт портфейли – икономически и монеарни въпроси, селско стопанств, енергетика, вътрешен пазар и услуги, конкуренция. Те често са са компенсация за големите държави, които не са получили нито един от четирите най-високи поста.

Освен това много правителства вече са номинирали, или се готвят да номинират бивши министър-председатели или важни министри, на които няма как да се даде по-периферен портфейл.

Задачата още се усложнява от претенциите на някои държави-членки за „двуетажна“ Комисия, която да включва зам.председатели или старши комисари, които да отговарят за „клъстери“ (гроздове) от портфейли и младши комисари, които да отговарят за по-специфични области – „зрънца“ в гроздовете. Коментира се, че тази структура е измислена главно за да утеши Великобританияс по-значим пост, след като председателят на Комисията беше номиниран пряко нейната воля.

Как изглеждат кандидат-Комисията засега? Списъкът не е пълен, защото някои страни още не са дали никакви индикации за кандидатите си.

 

Aвстрия

Коалиционното християн-социалдемократическо правителство във Виена номинира за втори мандата досегашния комисар на страната Йоханес Хан (56 г.), който отговаряше за регионалната политика. Това не означава, че той, или който и да е от номинираните му за нов мандат колеги биха запазили досегашните си портфейли. Практиката е по-скоро да ги сменят.

Белгия

Белгийските политици още се пазарят да съставят ново правителство, след като парламентарните избори, които съвпаднаха с европейските на 25 май, не произведоха ясно мнозинство. Съставянето на коалиция в Белгия е бавен процес. Споразумението за сегашното шестпартийно правителство начело със социалиста Елио ди Рупо отне 19 месеца след предсрочните избори през 2010 година. Затова се очаква то да номинира комисаря в идните десетина дни, каза говорителят на постоянното представителство на страната в ЕС Петер Вандервелде. В медиите се спрягат три имена. Едното е на досегашния комисар Карел Де Гюхт (60 г.), фламандски християндемократ, който отговаряше за търговията и водеше преговорите са споразувението за свободна търговия и инвестиции със САЩ. Да Гюхт е бивш външен министърна страната си и не е изключена да получи пост в новото правителство. Като кандидатка се сочи и евродепутатката Мариане Тейсен (57 г.), също фламандска християндемократка. Някои виждат като вариант и сегашния външен министър Дидие Рейндерс (55 г.), валонски либерал.

България

Вече е обществена тайна, че от Европейския съвет са се интересували, дали правителството на Пламен Орешарски би номинирало досегашния еврокомисар Кристалина Георгиева (60 г. ). Тя е в списъка на кандидатите за върховен представител по външната политика и сигурността. Докато в Брюксел усилено се говори за Георгиева, в София се мълчи. Георгиева има силна конкуренция – италианската външна министърка Федерика Могерини, словашкия й колега Мирослав Лайчак, полският им колега Радослав Сикорски. Като нейна българска конкуренция се спряга и Сергей Станишев, но неговата евентуална кандидатура е в сферата на слуховете.

Дания

Досегашната й комисарка Кони Хедегор (53 г.), която отговаряше за борбата с климатичните промени, напуска Комисията. Тя е консерваторка, а в копенхаген има социалдемократическо правителство. Неговата ръководителка Хеле Торнинг 

Шмидт (47 г.) е най-често споменавана като евентуална приемничка на Ван Ромпьой начело на Европейския съвет. Ако се класира за поста, Дания ще трябва да посочи и кандидат за комисар. Според европейските медии Торнинг-Шмидт има подкрепата на Камерън. Въпроси около кандидатурата й възникват от това, че Дания не е член на еврозоната.

Естония

Тя номинира доскорошния си министър-председател Андрус Ансип, един от най-дълго служилите ръководители на правителства в постсъветска Европа. Центристът Ансип (57 г.) води страната си от 2005 до 2013 година, като преди това беше министър на икономиката. Той вкара Естония в еврозоната и я превърна в държавата с най-ниски съотношения на публичния дефицит и дълга към БВП и с най-развито електронно правителство.

 

Германия

Юнкер всъщност бе кандидатът на Меркел. Тя освен това заяви, че иска досегашният комисар на страната й Гюнтер Йотингер (60) да повтори мандата, като това бе повърдено и от коалиционните й партньори, социалдемократите. Дясноцентристката формация на Меркел подкрепи социалдемократа Шулц за председател на Европейския парламент. Меркел публично похвали Йотингер, бивш премиер на провинция Баден-Вюртемберг за това, че свършил „добра рабоа“ като комисар по енергетиката.

Унгария

Десният министър-председател Виктор Орбан, който беше често на нож с досегашната комисия, още не е обявил, кого ще прати в новата, срещу избора на чийто председател се обяви. Със сигурност Орбан няма да номинира отново социалиста Ласло Андор (48 г.), който досега отговаряше за въпросите на заетостта, социалната политика и равните възможности. Унгарските медии спрягат външния министър Тибор Наврачич като евентуален кандидат. Бивш преподавател по право и шеф на кабинета на Орбан, 48-годишният Наврачич е бил избран в Унгарския парламент и преди е работил като министър на публичната администрация и правосъдието. Точно в тези области правителството на Орбан беше обект на серия процедури за нарушение от страна на Европейската комисия.

Ирландия

Дясноцентристкият министър-председател Енда Кени (63 г.) също е сред кандидатите да наследят Ван Ромпьой. Досегашната ирландска еврокомисарка Мойра Гейгън-Куин (63 г.), която отговаряше за науката, изследванията и иновациите, напуска комисията. Кени съобщи, че ще номинира Фил Хогън (54 г.), бивш министър на околната среда, общините и меството самоупрвление за комисар.  

Италия

Италия в момента държи ротационното шестмесечно председателство на ЕС и дава да се разбере, че ще бори зе един от четирите най-високи поста на ЕС, където предлага външната си министърка Федерика Могерини (41 г.) Тя най-често е сочена за примничка на Ащън. Досегашният комисар на страната Антонио Таяни (60 г.), който е дясноцентрист, спечели място в Европейския парламент и стана един от неговите зам.председатели. Левият министър-председател Матео Ренци, окрилена от историческите 40 на сто, които спечели на европейските избори на 25 май, не крие амбциите си да увеличи политическата тежест на страната си в ЕС и да коригира посоката му. Позицията на Ренци беше важна, за да се преодолее британската съпротива срещу Юнкер. Освен Могерини, предшественикът на Ренци в правителството Енрико Лета (47), се споменава сред вариантите за председател на Европейския съвет.   

Литва

Литовското правителство номинира здравния си министър Витенис Андриукайтис (62 г.) да замени досегашния комисар Алгирдас Шемета (52 г.), който отговаряше за данъците, митниците и борбата с измамите. Андриукайтис е сърдечен хирург с политическа кариера. Произхожда от семейство на заточени с Сибир по времето на Сталин. Той е социалдемократ и е бил депутат в литовския парламент.

Обединеното кралство

Британската лейбъристка Катрин Ащън (58 г.) се пенсионира, след като пет години служи като първият „външен министър“ на ЕС. Номинира е предшественикът на Камерън Гордън Браун.  След сблъсъка с Юнкер се очаква Камерън да търси силна позиция за страната си в Комисията. Меркел неколкократно публично подчертава, че за ЕС е важно да не отчуждава Великобритания.

Полша

Тридесет и осем-милионна Полша, най-голямата по население от новите страни-членки, иска по-силна позиция в изпълнителната власт на ЕС.  Министър-председателят Доналд Туск още не е оповестил избора си. Премиерът Доналд Туск още не съобщил дали ще преноминира сегашния комисар Януш Левандовски (63 г.), който отговаря за бюджета на ЕС, или ще изпрати в Брюксел външния си министър Радослав Сикорски (51 г.), който е сред най-отдавна споменаваните претенденти за поста на Ащън. Шансовете му обаче помръкнаха след изтекъл неотавна в медиите негов частен разговор, в който прави груби коментари по адрес на САЩ. Туск, совен това е десен и е мъж, което би попречило на политическия и половия баланс в бъдещия квартет на върха на ЕС.

Португалия

Португалецът Жозе Барозу (58) ръководи Европейската комисия от десет години. Бъдещите му планове засега са неизвестни, както и новият комисар на страната му.

Румъния

Букурещ даде да се разбере, че ще номинира пак досегашния си комисар Дачиан Ч

за данъците, митниците и борбата с измамите. Андриукайтис е сърдечен хирург с политическа кариера. Произхожда от семейство на заточени с Сибир по времето на Сталин. Той е социалдемократ и е бил депутат в литовския парламент.

Обединеното кралство

Британската лейбъристка Катрин Ащън (58 г.) се пенсионира, след като пет години служи като първият „външен министър“ на ЕС. Номинира е предшественикът на Камерън Гордън Браун.  След сблъсъка с Юнкер се очаква Камерън да търси силна позиция за страната си в Комисията. Меркел неколкократно публично подчертава, че за ЕС е важно да не отчуждава Великобритания.

Полша

Тридесет и осем-милионна Полша, най-голямата по население от новите страни-членки, иска по-силна позиция в изпълнителната власт на ЕС.  Министър-председателят Доналд Туск още не е оповестил избора си. Премиерът Доналд Туск още не съобщил дали ще преноминира сегашния комисар Януш Левандовски (63 г.), който отговаря за бюджета на ЕС, или ще изпрати в Брюксел външния си министър Радослав Сикорски (51 г.), който е сред най-отдавна споменаваните претенденти за поста на Ащън. Шансовете му обаче помръкнаха след изтекъл неотавна в медиите негов частен разговор, в който прави груби коментари по адрес на САЩ. Туск, совен това е десен и е мъж, което би попречило на политическия и половия баланс в бъдещия квартет на върха на ЕС.

Португалия

Португалецът Жозе Барозу (58) ръководи Европейската комисия от десет години. Бъдещите му планове засега са неизвестни, както и новият комисар на страната му.

Румъния

Букурещ даде да се разбере, че ще номинира пак досегашния си комисар Дачиан Чолош  (44), който отговаря за земеделието. Румъния иска да запази същия портфейл, в който е едно от най-големите пера на европейския бюджет, но е съмнително, дали ще успее, смятат осведомени.

Словакия

Братислава ще номинира отнова досегашния си комисар Марош Шефчович (47 г.), зам.председател на Комисията, отговарящ за институционалните връзки и администрацията.

Словения

Сегашният й комисар Янез Поточник (56 г.) преди е  бил главен преговарящ на страната си с ЕС и неин европейски министър. Той е бил единственият словенски комисар за десетте години членство в ЕС. Не се знае, дали ще остане на поста си за трети мандат в Комисият след предсрочните избори в неделя. Спечели ги новооснованата лявоцентристка партия на Миро Церар.

Испания

Испанският комиар Хоакин Алмуниа (66 г.) напуска Комисията, защото е социалист, а правителството в Мадрид е дясно. Мълвата носи името на испанския министър на икономиката Луис де Гиндос (54 г.) като претендент да оглави Еврогрупата. Няма индикации, кого страната би изпратила в Брюксел на мястото на Алмуниа.

Финландия 

Досегашният финландски еврокомисар Оли Рен (52 г.), заемаше важната позиция на зам.председател на Комисията по икомическите и паричните въпроси. Той са участваше в създаването на новата архитектура и правила на еврозоната и прилагането им, особено що се отнася в държавите-длъжници обект на програми за финансово оздравяване. Той спечели и зае място в Европейския парламент на изборите на 25 май. Бившият министър-председател на Финландия Ирки Катайнен (42 г.) подаде оставка, за да го замени в сегашната Комисия и ще бъде кандидатът на страната в следващата. 

Франция

Досегашния френски комисар Мишел Барние(63), който отговаряше за вътрешния пазар и услугите си отива защото е дясноцентрист е правителството в Париж е социалистическо. Пиер Московиси (56 г.) е често сочен като евентуален негов приемник, който  ще се бори за портфейла на икономиката и паричите въпроси. Юнкер каза пред Социалистите и демократите в Европейския парламент, че иска да даде този пост на социалист. Московиси до април тази година беше министър на финансите, а преди това е бил министър по европейските въпроси. Едно от условията на Социалистите и демократите да подкрепят Юнкер е „по-гъвкавото“ приложение на засилените правила на еврозоната за публичните дългове и дефицити. Като други евентуални френски кандидати са споменавани Перванш Берес (57 г.), председателка на комисията по заетостта и социалните въпроси в Европейския парламент, Елизабет Гигу (68 г.) бивша френска министърка на социалните въпроси и доскорошният министър-председател Жан-Марк Еро (64 г.).

Холандия

Холандският финансов министър Йерун Дейселблум (48 г. ), социалист, сега председателства срещите на финансовите министри на еврозоната, т.нар. Еврогрупа. Дипломати го споменават между евентуалните кандидати за поста на Рен. Досегашната  холандска комисарка Нели Крус (72 г.) работи от десет години в Комисията.

Хърватия

Сегашният комисар на страната Невен Мимица (60), който отговаря за защитата на потребителите, със сигурност ще остане за следващия мандат. Той беше назначен от сегашното социалистическо правителство в Загреб, когато Хърватия влезе в ЕС на 1 юли 2013 година. Мимица спечели място в Европейския парламент, но не го зае.

Швеция

Досегашната шведска комисарка Сесилия Малмстрьом (46 г.) отговаряше за вътрешните работи. Тя е либералка, а правителството в Стокхолм е консервативно. Очаква се министър-председателят Фредерик Райнфелдт да изпрати в Брюксел много тежка артилерия – външния си министър Карл Билдт (65 г.). Той е сред важните играчи на световната дипломатическа сцена през последните десетилетия. Бил е министър-председател от 1991 до 1994 година и върховен представител на ООН за Босна и Херцеговина между 1995 и 1997 година. Той би бил силен конкурент за поста на Ащън.