Ad Config - Website header

 

Article_top

През този период от историята на банката се случва нещо много важно – групата около КТБ започва да концентрира медийна собственост и да гради своята медийна империя. Демокрацията в една държава се измерва със свободата на словото. А този, който контролира потока информация, владее и държавата. Затова, съвсем естествено, една от първите ключови стъпки в развитието на модела около КТБ е осигуряването на контрол върху медиите – пряко (чрез собственост) и косвено (чрез оплитането им във финансова зависимост).

Моделът „КТБ“ се крепи върху два кита – банкера Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски, но интересите и функциите на двамата не са еднакви. Това личи ясно при медийните проекти. Василев финансира изкупуването на медиите, но контролът е по-скоро при Пеевски.

Ето защо в по-късните години след разделянето на бившите партньри медийната група продължава да съществува основно като собственост на Пеевски. При това официално.

Първо, Пеевски нарича през 2014 г. вестниците „Монитор“, „Телеграф“ и т.н. „моите медии“, а година по-късно майка му му прехвърля 50% от собствеността в тях. Така реално той излиза „на светло“.

След като Василев и Пеевски влизат в явен конфликт, банкерът се дистанцира открито от медиите на бившия си партньор. В интервю, което дава във Виена в средата на 2014 г., Василев заявява, че е финансирал купуването на медиите на Петьо Блъсков, като е имал интерес единствено към терена, прилежащ към ИПК „Родина“. „Моята цел винаги е била тази – да финансирам покупката на вестниците, които да си останат за фамилията на Пеевски, и аз да участвам в развитието на един потенциален проект за развитието на терена на печатницата“, казва Василев. Факт е обаче, че Василев финансира през КТБ не само покупката на изданията на Блъсков, както се вижда по-долу.

Медиите са ни скъпи

Медиите заемат изключително важно място в модела на фалиралата банка и групата около нея. Той се заражда в момента, когато семейството на Делян Пеевски започва да купува вестници. Влиянието му расте паралелно с попълването на медийната империя с телевизии, онлайн сайтове, разпространителски агенции, печатница, пийпълметрична агенция, инфраструктура за дигитално телевизионно разпръскване и т.н., и т.н. Медийният бизнес се контролира основно от Пеевски и Кръстева, а началното и последващото финансиране се осигурява от КТБ. За период от 7–8 години групата излива по скромни оценки над 500 млн. лв. в медии и логично след като банката фалира, някои от тях изчезват от пазара, а други сменят собственика си. Само в TV7 групата влага 300 млн. лв., вестниците поглъщат над 120 млн. лв., а с още 80 млн. лв. Банката кредитира изграждането на печатница на „Цариградско шосе“, известна като „Печатницата на Пеевски“. Ако се погледне по-широко и се сметнат и парите за придобиването на НУРТС, както и за покриване на лихвите по отпуснатите кредити, към днешна дата инвестиците в медиите най-вероятно биха достигнали около 800 млн. лв. Или 10% от активите на банката.

Всичко това са инвестиции не в работещ, ефективен бизнес, а в инструмент за влияние и въздействие върху обществената сфера. Дори само един от ефектите – разбиването на медийната среда, показва колко вредна, порочна и дори пагубна е концепцията зад модела „КТБ“. Смисълът на тези инвестиции е далеч от желанието да се печели от класическа издателска дейност. Медиите са необходимият инструмент, с който може да се подменят темите в обществения дневен ред, да се премахват противници или подкрепят индивидуални интереси, да се контролира информацията, която достига до обществото.

Същият този инструмент води и до сриването и на самата КТБ през 2014 г., когато след агресивна кампания първите страници на вестниците започват да крещят срещу ограбването на банката от нейния изпълнителен директор Цветан Василев и показват опашките пред клоновете ѝ. Малко след това от банката заявяват, че има липса на ликвидност. Няма как да се изчисли доколко причината са „разкритията“ на медиите на Пеевски, които са почти изцяло стъпили на разследвания на други медии, публикувани години преди това, или станалият очевиден факт, че Пеевски излиза на открита война срещу Василев.

Първият флирт

Малко след като банката преминава в частни ръце през 2000 г., КТБ вече има пряк досег с медиите. Годината е 2003 г., а издателите Петьо Блъсков („Монитор“), Любен Дилов-син („Новинар“), Петър Манджуков („Дума“) и собствениците на „Банкер“, чрез консорциума „Обединени български вестници“ (ОБВ), са единственият кандидат в приватизацията на най-голямата печатница в страната Издателско-полиграфичен комбинат „Родина“. Консорциумът е на крачка да купи печатницата със заем от КТБ. Банката отпуска кредит за придобиването и дори издава гаранционно писмо пред Агенцията по приватизация.

КТБ обаче поисква по-голямо обезпечение, на което консорциумът не се съгласява, и банката отказва заема. Замества я Първа инвестиционна банка (ПИБ). Тя си връща парите пет години по-късно, когато ОБВ става собственост на Василев и Кръстева.

И решителната крачка

Годината е 2007 г. Тройната коалиция е в апогея си. Делян Пеевски тъкмо е бил отстранен от поста зам.-министър на бедствията и авариите след скандала с изпълнителния директор на „Булгартабак“ Христо Лачев.

По същото време голяма част от печатните медии изпитват финансови затруднения и се бунтуват срещу монополизирания пазар на разпространение. Това отслабва позициите им и ги прави идеален обект за придобиване. Василев и Кръстева се възползват от момента и правят решителната си крачка в овладяването на медийния пазар, като започват да изкупуват вестник след вестник.

Първата сделка е за изданията на Петьо Блъсков – „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, които са в сериозни финансови затруднения и за тях отдавна се търси купувач. Блъсков тъкмо е намалил заплатите на журналистите си, когато се споразумява да продаде медиите си на новоучреденото дружество „Нова българска медийна група холдинг“ (НБМГ), еднолична собственост на Ирена Кръстева. След сделката за кратко до март 2009 г. собствеността е поделена и формално, като 50% остават за Ирена Кръстева, а 50% – за „Вивес“ – едно от дружествата около КТБ, чрез което са насочвани пари към различни проекти на Цветан Василев.

Пред нас Блъсков разказа, че е имало и други кандидати. Според наши източници той е имал предложение за 6 млн. лв., но офертата на Ирена Кръстева е била най-добрата. Според договора за покупка цената на сделката е 10,7 млн. лв., а в нея влизат и разпространителските компании „Прес маркет“ и „Прес трафик“. С тази придобивка групата прави първата си крачка не само на медийния, но и на разпространителския пазар. Парите за сделката идват от заем от КТБ. „Пресгрупата можеше да бъде фалирана по всяко време от всеки, защото имаше много дългове към доставчици на хартия и ИПК „Родина“, казва през 2007 г. Цветан Василев, цитиран от „Капитал“. По думите му тогава става дума за „нормална сделка с необходимите обезпечения“.

Вестник след вестник

Следва активен период на изкупуване и консолидиране на медии. През 2008 г. НБМГ придобива великотърновския вестник „Борба“ срещу 1 млн. евро, спортния вестник „Меридиан мач“, както и сателитните дружества около издателя му „Компакт Меридиан“ срещу 16,65 млн. лв. По този начин НБМГ си осигурява контрол над ОБВ и разпространителското дружество „ОБВ Близнаци“ (придобитите от Кръстева издания са собственици в ОБВ, а чрез него и в „ОБВ Близнаци“) срещу близо 30 млн. лв., част от които са и увеличение на капитала на ОБВ след влизането на Василев-Кръстева. Горе-долу по същото време „Си Ди Дивелопмънтс“ купува „ПМ проджект“ на Петър Манджуков (издател на вестник „Дума“, който се отказва от издаването му) и „Новинар медиа проджектс“ срещу общо 13,5 млн. евро. „Си Ди Дивелопмънтс“ е дружество под съвместния контрол на Василев и Кръстева и е регистрирано на ул. „Хубча“ №8 в София (един от основните адреси с фирми на Василев). Парите по сделката са заем от ТЦ-ИМЕ, което се контролира от Цветан Василев и е финансирано от КТБ.

Така срещу повече от 57 млн. лв. семейството Пеевски и Кръстева, финансирани от Цветан Василев, получава пълен контрол над пет вестника и ключовия издателски комплекс ИПК Родина, както и ОБВ. В последното са концентрирани големите разпространителски компании за вестници – Национална агенция „Разпространение“ и Национална агенция „Разпространение 1“, които до този момент се контролират от няколко издателя през собствеността им в консорциума Обединени български вестници.

По същото това време ОБВ сменя ръководството си и вече се управлява от Ирена Кръстева, Цветан Василев, като представител на „Новинар“ и кредитор на НБМГ, и адвокат Александър Ангелов, като представител на „Стандарт нюз“. В този момент „Стандарт“ е още под контрола на Тодор Батков, в чиято кантора работи адвокат Александър Ангелов, преди да стане близък с Делян Пеевски и Цветан Василев.

Малко след това, в началото на 2009 г., Цветан Василев потвърждава в разговор с журналист на „Капитал“ колко ключов проект е изкупуването на вестници: „Вестниците са много сериозен проект, който си е мой проект и го реализирам чрез Ирена. В смисъл – аз работя и в други сфери така: някой, който движи текущата работа, аз участвам във финансирането,“ казва той.

Момент на разграничаване

В един момент участието на КТБ като финансираща структура в сделките за медиите започва да се набива на очи и буди основателни притеснения за монополизация на пазара. В допълнение през 2010 г. става ясно, че държавата нерегламентирано финансира КТБ с концентрирането на огромна част от парите на големи държавни компании в банката. Това принуждава Цветан Василев да промени модела си на участие в медиите.

Първо, Кръстева се разграничава от КТБ. „Категорично отхвърляме клеветническите твърдения, че НБМГ се контролира от Корпоративна търговска банка. Финансовата институция няма никакво участие (пряко или косвено чрез трети лица) в капитала и управлението на медийния холдинг... НБМГ е финансово независима“, пише Ирена Кръстева в отворено писмо до медиите през лятото на 2010 г., след като финансовото министерство, оглавявано от вицепремиера в кабинета Борисов-1 Симеон Дянков, разкрива, че парите на държавните дружества са концентрирани в КТБ.

Второ, групата около КТБ започва да използва по-трудна за доказване схема за изкупуване и контрол на медиите чрез мрежа от кухи компании с кредити от КТБ, които, от своя страна, кредитират медии и така ги подчиняват на изначалния им кредитор. Връзката към този момент е трудно доказуема, от една страна, заради банковата тайна и от друга – заради липсата на каквито и да е следи от обезпечения, които биха могли да подскажат зависимост на медиите от КТБ.

Моделът на финансиране

Схемата лъсва едва след затварянето на КТБ през 2014 г., когато тези кредити стават изискуеми, а гладът за разграбване на контролираните от КТБ активи води до множество молби за несъстоятелност на съответните медии. Медиите, оказва се, просто не са си плащали заемите, отпускани индиректно от КТБ, и така след фалита на банката огромна част от тях стават обект на процедури по несъстоятелност. В групата влизат всички големи вестници и ключови имена на вестникарския пазар като „Стандарт“, оглавяван от Славка Бозукова, „Преса“ на Тошо Тошев, „Тема“ на Валери Запрянов, както и „Труд“ и „24 часа“, ръководени по това време от Венелина Гочева.

Според изтекли в медиите нотариални покани за заемите към трите издателски групи КТБ е финансирала с 6 млн. Евро „ГМ прес“ през „кухата“ компанията „Булит 2007“. „ГМ прес“ е акционер в „Стандарт нюз“ и съдружник в „Интермедиа“, който издава още вестниците „Шоу“, „Над 55“ и сайта blitz.bg. За кратко главният редактор на „Стандарт“ Славка Бозукова е част от ръководството на „ГМ прес“.

Подобна е схемата с дружеството „Сайга консулт“, което е кредитирало с 6,5 млн. евро пари на КТБ „Про Нюз България“ на Венелина Гочева, както се разбра през 2014 г. Отпускането на заема за „Про нюз България“ освен това съвпада с момента, в който Гочева купува от Огнян Донев и Любомир Павлов вестниците „24 часа“ и „Труд“.

Пред нас Гочева категорично отрече парите да са свързани със сделката за „24 часа“ и „Труд“. По думите ѝ „Про нюз“ е имала предварителен договор със „Сайга консулт“ от 2012 г. за продажбата на печатница „Варна“, която е в активите на „Медийна група България холдинг“, на стойност 7 млн. евро. Дадените от „Сайга консулт“ пари са предплата по имотна сделка.

Искате ли да направите вестник?

„БГ корпорейшън“, също кухо дружество с кредити от КТБ според доклада на временната парламентарна комисия за разследването на източването на банката, е дало 2,5 млн. лв. на издателя на вестник „Преса“ и списание „Тема“ – Обединени свободни медии. Сумата е видна от документи по делото, което „БГ корпорейшън“ завежда срещу Обединени свободни медии през 2014 г. Неплащането на този заем довежда до затварянето на изданията през лятото на 2015 г.

Ето какво разказва наш източник, пожелал да остане анонимен, за събитията малко преди да се появи в. „Преса“: „Бившият издател и главен редактор на „Труд“ Тошо Тошев напуска вестника в средата на 2011 г., след като негови собственици вече са Любомир Павлов и Огнян Донев. След това той получава предложение от Цветан Василев и Делян Пеевски да направят съвместен нов вестник, в който последните двама да вложат пари и да получат миноритарен дял. Обещанието е да се води независима редакционна политика, да се прави журналистика по високи стандарти, без намеса в съдържанието от страна на издателите. Попитан след това от свидетел на разговорите защо иска само миноритарен дял, Делян Пеевски казва: „Ще издържат с тези пари една година, а после ще клекнат“.

По това време Тошо Тошев създава „Обединени свободни медии“ – издател на „Преса“ и „Тема“, заедно с Валери Запрянов. Двамата са собственици на по 50% от акциите на дружеството, записани на 19 юли 2011 г. Интересен детайл е, че четири дни преди това – на 15 юли, Тошо Тошев продава сградата си на столичната улица „Екзарх Йосиф“ 119 на дружеството „Си ди дивелопмънтс 1“. Продавач е дружеството „ТТ 2010“ – еднолична собственост на Тошо Тошев. Това е имот, в който до този момент са се помещавали редакциите на няколко от изданията, които преди това са част от групата на WAZ. Според акта за продажбата в Службата по вписвания имотът е оценен на малко над 2,9 млн. лв. Най-вероятно това е делът, с който Тошев участва в създаването на новия медиен проект.

През април 2012 г. Балканска медийна група на Ирена Кръстева (в която по-късно Делян Пеевски официално се появява като собственик), в която влизат издания като „Монитор“, „Телеграф“ и др., сменя адреса си на регистрация и се премества на „Екзарх Йосиф“ №119, където е и до днес.

През май 2012 г. Тошев и Запрянов обявяват, че в групата влиза чужд инвеститор. Това е PTC Presse, Televisions und Communications Beteiligungs AG. Собственик на дружеството е Харалд фон Зеефрид. По това време Зеефрид е акционер в „Медиа холдинг“ – издател на „Труд“ и „24 часа“, където влиза още през 1999 г., когато двата водещи вестника са собственост на германската издателска група WAZ. От списък на акционерите на „Обединени свободни медии“ от юли 2012 г., публикуван в Търговския регистър, става ясно, че швейцарското дружество има 3500 акции в издателя на „Преса“ и „Тема“, а Тошо Тошев и Валери Запрянов имат съответно по 1000 и 500 акции.

След фалита на КТБ през 2014 г. и искането за обявяване в несъстоятелност на „Обединени свободни медии“ финансовите потоци към двете издания спират. Протокол в Търговския регистър от година по-късно показва, че новият едноличен собственик на двете издания е дружеството „Интегрирани пътни системи“ (ИПС), на което двамата съдружници Тошев и Запрянов прехвърлят акциите си. Зеефрид вече въобще не се споменава като собственик. По това време дружеството се свързва с Бисер Лазов – бившата дясна ръка на собственика на КТБ Цветан Василев, който по-късно преминава в лагера на депутата от ДПС Делян Пеевски. Самото ИПС също има сериозни натрупани дългове – 13 млн. лв. към НАП и 100 млн. лв. към КТБ. Две седмици след това – от 1 август 2015 г., двете издания спират да съществуват. През януари 2016 г. съдът обявява „Обединени свободни медии“ в неплатежоспособност и започва процедура по несъстоятелност. Документите от делото показват, че в периода между ноември 2011 г. и февруари 2012 г. компанията е получила финансиране от КТБ за над 3 млн. лв. на пет транша.

Да си купиш редакционна политика

През 2009 г. става ясно, че групата около КТБ е на път да купи и жълтия вестник „Уикенд“. Тогава един от неговите съсобственици – Недялко Недялков, син на поета Недялко Йорданов, потвърждава, че се готви сделка, но към средата на годината по думите му сделка още няма.

По-късно Търговският регистър показва смяна на собствеността, но тя свидетелства за това, че Недялков продава своите 50% на съдружника си Мартин Радославов. В действителност сделката е друга – Пеевски купува дела на Недялков, който е 50%, както и 25% от дела на Мартин Радославов. Реално със 75% от акциите собственик на вестника става Пеевски, а останалите 25% са на Радославов. Сделката става само по уговорка, а на документи това разпределение не е отразено никъде. Пеевски си купува редакционната политика и плаща над 10 млн. лв. с пари от банката, потвърди свидетел на събитията, пожелал да остане неназован.

В началото интересът на Пеевски към „Уикенд“ е голям, а по-късно въздействието му минава основно през сайтовете blitz.bg и pik.bg, преди и там да настъпи разрив между бившите съдружници Недялко Недялков и Ивайло Крачунов. Редакционната политика на „Уикенд“ включва забранителен списък от личности, срещу които не се пише. Сред тях са Ахмед Доган, Лютви Местан (преди да бъде отлъчен от партията), Сотир Цацаров, Бойко Борисов и с вариране, в зависимост от моментните разположения на интересите – Кирил Домусчиев, Георги Първанов, Пламен Орешарски и т.н. В същото време има поръчка „да се бие“ срещу определени имена и в един момент в този списък за атака попада и Цветан Василев.

Доказателство, че все пак е имало сделка между двамата издатели на „Уикенд“ и групата около КТБ, са изтекли документи, които представляват разпечатка на сметките в КТБ на Радославов и Недялков за периода юли 2008 – ноември 2014 г. Наши източници от банката потвърдиха истинността на документите.

От тях се вижда, че за периода 2008–2010 г. Мартин Радославов и Недялко Недялков получават и прехвърлят суми за десетки милиони евро, като в крайна сметка за тях остават съответно 2,25 млн. евро (за Мартин Радославов) и 4,25 млн. евро. (за Недялко Недялков), или общо 12,7 млн. лв. Част от преводите идват на 23 септември 2009 г. от офшорната компания „Ingray Holdings“. От протокол на общото събрание на акционерите от септември 2009 г. се вижда, че единствените двама акционери с по 50% са все още Недялков и Радославов.

Годишният доклад (публикуван през март 2010 г.) за дейността на „Ню медиа груп“, издател на „Уикенд“, за 2009 г. показва, че „Ингрей холдинг“ ООД вече притежава 75% от акциите. Свидетел на събитията каза пред KTBfiles, че подписването на сделката е станало в сградата на КТБ и на него са присъствали както Делян Пеевски, така и Цветан Василев.

Сумата от 12,7 млн. лв., дадена за „Уикенд“, се потвърждава и от друг документ, с който KTBfiles разполага. Той показва какви инвестиции с произход КТБ са излезли от банката и са се насочили към различните компании, придобивани през годините.

От печата към телевизията

След решителната крачка на пазара на печатни медии през 2007–2008 г. групата около КТБ стъпва и на телевизионния пазар. Голямата сделка е за телевизия TV7, която само няколко години по-късно ще се превърне в една от най-гледаните телевизии (или поне според пипълметричната компания ГАРБ, която Василев също ще контролира). Същата ще е и основна телевизионна платформа за политическия проект на Цветан Василев – „България без цензура“ с официално лице бившия телевизионен водещ Николай Бареков. Покупката е пакетна и включва както TV7, така и дружеството „Експрес БГ“, което издава едноименен вестник и уебсайт. Придобиването им също е в момент на трудности, тъй като медиите така и не успяват да започнат да генерират адекватни за дейността си приходи. Конкретно при TV7 има и друга причина старите ѝ собственици да искат да я продадат – към момента на продажбата телевизията така и не успява да се добере до лиценз за национален ефир. Проблемът с лиценза бързо се изчиства, малко след като телевизията е придобита от групата около КТБ. Това става няколко месеца преди да изтече мандатът на Тройната коалиция, която прави последно преразпределение на телевизионния ефир и за дълги години напред предрешава кои ще са ключовите телевизионни играчи. Лично премиерът Сергей Станишев внася в парламента Закона за публичното радиоразпръскване, приет в последния момент преди края на кабинета му през май 2009 г. С промените, изненадващо, освен големите три национални телевизии се изисква и ТV7 да бъде включена в задължителния пакет от телевизии, които да се разпространяват цифрово.

За разлика от придобиването на вестниците, където ролите на Ирена Кръстева и Цветан Василев личат ясно, схемата за ТV7 е доста по-прикрита. Продавач на телевизията и вестника е бившият шеф на Общинска банка Любомир Павлов. Трите медии – TV7, вестник „Експрес“ и сайтът express.bg, са развити по проект на Диляна Грозданова (управител на телевизията до есента на 2008 г.), съпруга ѝ Любомир Павлов и брат му Юлий Павлов. Първоначално ТV7 и „Ескпрес БГ“ са собственост на „Краун медиа“ АД, което пък е собственост на „Краун медиа лимитид“ Англия и Уелс, представлявано от Любомир Павлов. Шест месеца преди фактическото прехвърляне на телевизията и вестника се случва промяна в ръководството на „Краун медиа“. В края на ноември 2008 г. едноличният собственик на компанията решава да направи промени в съвета на директорите. Освободени са всички членове, включително и Диляна Грозданова, а на тяхно място са назначени изцяло нови лица, сред които Ирена Кръстева и Теодора Танева. Последната е дългогодишен управител на контролираното от Цветан Василев „ТЦ-ИМЕ“ и именно през него след това ще текат парите за поддържане на телевизията.

Шест месеца след рокадата в управлението, през май 2009 г., „Краун медиа“ е прехвърлена от английската офшорка на Павлов на кипърска офшорка с идентично име „Краун медиа лимитид“. Кръстева излиза от ръководството на българското дружество, но Танева остава.

Василев отрича каквото и да е участие в тази сделка, включително финансиране през КТБ. Казва, че е само консултант на телевизията и при последващото ѝ прехвърляне на „Alegro Capital“ през 2012 г. „Не финансираме сделката за покупка на тези медии. Не сме и създавали отделно дружество за покупката им. Това не е предметът на дейност на банката и информацията е абсолютно несериозна“, казва тогава Цветан Василев пред „Дневник“. Събитията по-късно доказват, че това не отговаря на истината. Още повече че и временната парламентарна комисия от 2015 г. включва „Краун медиа“ ЕАД в списъка на дружества, свързани и финансирани индиректно от КТБ в доклада си.

Години по-късно Цветан Василев вече открито признава за връзката си с TV7 и за парите, които банката е вложила в телевизията. Така например в едно от последните си интервюта пред Сашо Диков и Би Ай Ти той твърди, че TV7 струва на КТБ 300 млн. лв. Василев разказва как Николай Бареков, който по това време е изпълнителен директор на телевизията, а по-късно става лицето на политическите амбиции на Василев, го е убедил да подпишат неизгоден за телевизията договор, с който да наемат телевизионни студия за по 10 хил. лв. на месец. Студиата са собственост на смятания за дясна ръка на премиера Борисов Александър Сталийски и неговата приятелка Виолета Сечкова.

По същото време Кръстева придобива и „Балкан българска телевизия“ (ББТ) от Петър Манджуков. Докладът на „AlixPartners“ показва, че двете телевизии получават огромно финансиране от КТБ. Собственикът на телевизиите – „Краун медиа“, е получил общо 254 млн. лв. През „ТЦ-ИМЕ“. От тях 210 млн. лв. са прехвърлени на TV7, а около 23 млн. лв. – на ББТ. Отделно двете телевизии имат директни кредити от банката. През декември 2012 г. ББТ получава кредит от 9,8 млн. лв., от които, към затварянето на КТБ, 9 млн. лв остават неизплатени. TV7 получава кредит от 5,1 млн лв. през февруари 2013 г., от които 4,4 млн. лв. не са върнати.

Така в края на управлението на Тройната коалиция (2009 г.) групата около КТБ вече има две телевизии с национален ефир, шест вестника, ключови разпространителски фирми и голяма печатница с апетитни имоти на бул. „Цариградско шосе“ в София. Само вестниците струват над 80 млн. лв. Остава ѝ единствено правилно да изтъргува влиянието, което те дават, и съответно да започне да печели от инвестицията си.

Групата се насочва и към онлайн медиите, като купува вече съществуващи медии и финансира създаването на нови проекти. Към структурата по-късно започват да се прибавят издания като econ.bg, създадено от Александър Божков и придобито от 3Бей.БГ, както и новосъздаденото inews.bg отново през 3Бей.БГ. Същото „пазаруваше“ щедро журналисти с пояснението, че има зад гърба си „приятели от Корпоративна търговска банка“.

Медиите на КТБ без КТБ

След фалита на банката Кръстева и Пеевски влизат в пълно владение на медийната империя. А това, което не могат да вземат директно, отпада от пазара. Контролът остава пълен при вестниците. Не успяват да се домогнат до телевизиите и затова моделът на TV7 просто се копира с „Канал 3“, където връзката става официална през 2015 г. – НБМГ на Кръстева и нейния син иска и получава от КЗК разрешение да придобие контрол над дружеството-собственик на телевизията.

Друг пример са онлайн изданията и случилото се с вестниците „Всеки ден“ и „Уикенд“. Без да е ясен действителният собсайта vsekiden.com. Той е продаден от Мирослав Боршош (впоследствие изпълнителен директор на НДК), като според „Капитал“ тогава лично Делян Пеевски е преговарял с Боршош за покупката на онлайн портала. Но тъй като акциите на издателя са на приносител, не е ясно кой реално стои зад vsekiden.com.

Малко след като излиза от „Уикенд“, Недялко Недялков основава „Пик нюз“, издател на интернет сайта pik.bg. Последният бързо набира скорост като нов инструмент на Кръстева, Пеевски и Василев (до изпадането на последния в немилост) в търговията с влияние, клевети и шантаж на опоненти. През 2015 г. Недялков работи активно и със Славка Бозукова по съдържанието на blitz.bg, който вече официално има индиректно финансиране от КТБ. И с това схемата по овладяването на „гласа народен“ добива окончателен вид.

Особена символика се съдържа в една случка от средата на декември 2014 г. Тогава брой на „Държавен вестник“ се разпространява в комплект с брой на в. „Телеграф“ и неговата притурка „Телеграф факт“, която от първата си страница крещи, че разкрива цялата истина за „Кражбата на века – КТБ“. „Държавен вестник“ се издава от Народното събрание и се финансира изцяло с бюджетни средства. Според закона към „Държавен вестник“ може да се издава притурка с по-ограничен тираж, изрично посочена в съответния брой на вестника, в която се обнародват обемисти международни договори, сборници от международни договори или от други нормативни актове. Обнародването в притурката има същото правно значение, както и обнародването в „Държавен вестник“. И още: „В „Държавен вестник“ не могат да се публикуват обявления, съобщения и покани с рекламен или с търговски характер“.

Разпространител на „Държавен вестник“ в този момент е „Доби прес“. „Имам поръчение от издателя на в. „Телеграф“ днес до всичките ни клиенти да разпространим и по един безплатен брой на „Телеграф“ и „Телеграф факт.“ Така обяснява ситуацията управителят на „Доби прес“ Добринка Алексова пред журналиста Мирослав Иванов. Алексова конкретизира, че брой са получили не само абонатите на „Държавен вестник“, а всички.

Няколко месеца след това председателят на Народното събрание Цецка Цачева назначава проверка по случая. През юни 2016 г. в отговор на питане на сдружението „Ние, гражда-

ните“ става ясно, че разпространителят е глобен с 600 лв. за нарушаване на договора с Народното събрание, сключен по Закона за обществените поръчки. Казусът обаче остава в историята с това как един частен интерес може в нарушение на закона да говори през официоза на държавата и да бъде глобен с 600 лв.

...

Откъс от новата книга "Държавата КТБ", която представя двугодишно разследване под ръководството на журналистката Зорница Маркова. Проектът е на Центъра за либерални стратегии, програма „Достъп до информация“ и асоциация „Прозрачност без граници“. Изследването е извършено с подкрепата на фондация „Америка за България“.

 

През този период от историята на банката се случва нещо много важно – групата около КТБ започва да концентрира медийна собственост и да гради своята медийна империя. Демокрацията в една държава се измерва със свободата на словото. А този, който контролира потока информация, владее и държавата. Затова, съвсем естествено, една от първите ключови стъпки в развитието на модела около КТБ е осигуряването на контрол върху медиите – пряко (чрез собственост) и косвено (чрез оплитането им във финансова зависимост).

Моделът „КТБ“ се крепи върху два кита – банкера Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски, но интересите и функциите на двамата не са еднакви. Това личи ясно при медийните проекти. Василев финансира изкупуването на медиите, но контролът е по-скоро при Пеевски.

Ето защо в по-късните години след разделянето на бившите партньри медийната група продължава да съществува основно като собственост на Пеевски. При това официално.

Първо, Пеевски нарича през 2014 г. вестниците „Монитор“, „Телеграф“ и т.н. „моите медии“, а година по-късно майка му му прехвърля 50% от собствеността в тях. Така реално той излиза „на светло“.

След като Василев и Пеевски влизат в явен конфликт, банкерът се дистанцира открито от медиите на бившия си партньор. В интервю, което дава във Виена в средата на 2014 г., Василев заявява, че е финансирал купуването на медиите на Петьо Блъсков, като е имал интерес единствено към терена, прилежащ към ИПК „Родина“. „Моята цел винаги е била тази – да финансирам покупката на вестниците, които да си останат за фамилията на Пеевски, и аз да участвам в развитието на един потенциален проект за развитието на терена на печатницата“, казва Василев. Факт е обаче, че Василев финансира през КТБ не само покупката на изданията на Блъсков, както се вижда по-долу.

Медиите са ни скъпи

Медиите заемат изключително важно място в модела на фалиралата банка и групата около нея. Той се заражда в момента, когато семейството на Делян Пеевски започва да купува вестници. Влиянието му расте паралелно с попълването на медийната империя с телевизии, онлайн сайтове, разпространителски агенции, печатница, пийпълметрична агенция, инфраструктура за дигитално телевизионно разпръскване и т.н., и т.н. Медийният бизнес се контролира основно от Пеевски и Кръстева, а началното и последващото финансиране се осигурява от КТБ. За период от 7–8 години групата излива по скромни оценки над 500 млн. лв. в медии и логично след като банката фалира, някои от тях изчезват от пазара, а други сменят собственика си. Само в TV7 групата влага 300 млн. лв., вестниците поглъщат над 120 млн. лв., а с още 80 млн. лв. Банката кредитира изграждането на печатница на „Цариградско шосе“, известна като „Печатницата на Пеевски“. Ако се погледне по-широко и се сметнат и парите за придобиването на НУРТС, както и за покриване на лихвите по отпуснатите кредити, към днешна дата инвестиците в медиите най-вероятно биха достигнали около 800 млн. лв. Или 10% от активите на банката.

Всичко това са инвестиции не в работещ, ефективен бизнес, а в инструмент за влияние и въздействие върху обществената сфера. Дори само един от ефектите – разбиването на медийната среда, показва колко вредна, порочна и дори пагубна е концепцията зад модела „КТБ“. Смисълът на тези инвестиции е далеч от желанието да се печели от класическа издателска дейност. Медиите са необходимият инструмент, с който може да се подменят темите в обществения дневен ред, да се премахват противници или подкрепят индивидуални интереси, да се контролира информацията, която достига до обществото.

Същият този инструмент води и до сриването и на самата КТБ през 2014 г., когато след агресивна кампания първите страници на вестниците започват да крещят срещу ограбването на банката от нейния изпълнителен директор Цветан Василев и показват опашките пред клоновете ѝ. Малко след това от банката заявяват, че има липса на ликвидност. Няма как да се изчисли доколко причината са „разкритията“ на медиите на Пеевски, които са почти изцяло стъпили на разследвания на други медии, публикувани години преди това, или станалият очевиден факт, че Пеевски излиза на открита война срещу Василев.

Първият флирт

Малко след като банката преминава в частни ръце през 2000 г., КТБ вече има пряк досег с медиите. Годината е 2003 г., а издателите Петьо Блъсков („Монитор“), Любен Дилов-син („Новинар“), Петър Манджуков („Дума“) и собствениците на „Банкер“, чрез консорциума „Обединени български вестници“ (ОБВ), са единственият кандидат в приватизацията на най-голямата печатница в страната Издателско-полиграфичен комбинат „Родина“. Консорциумът е на крачка да купи печатницата със заем от КТБ. Банката отпуска кредит за придобиването и дори издава гаранционно писмо пред Агенцията по приватизация.

КТБ обаче поисква по-голямо обезпечение, на което консорциумът не се съгласява, и банката отказва заема. Замества я Първа инвестиционна банка (ПИБ). Тя си връща парите пет години по-късно, когато ОБВ става собственост на Василев и Кръстева.

И решителната крачка

Годината е 2007 г. Тройната коалиция е в апогея си. Делян Пеевски тъкмо е бил отстранен от поста зам.-министър на бедствията и авариите след скандала с изпълнителния директор на „Булгартабак“ Христо Лачев.

По същото време голяма част от печатните медии изпитват финансови затруднения и се бунтуват срещу монополизирания пазар на разпространение. Това отслабва позициите им и ги прави идеален обект за придобиване. Василев и Кръстева се възползват от момента и правят решителната си крачка в овладяването на медийния пазар, като започват да изкупуват вестник след вестник.

Първата сделка е за изданията на Петьо Блъсков – „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, които са в сериозни финансови затруднения и за тях отдавна се търси купувач. Блъсков тъкмо е намалил заплатите на журналистите си, когато се споразумява да продаде медиите си на новоучреденото дружество „Нова българска медийна група холдинг“ (НБМГ), еднолична собственост на Ирена Кръстева. След сделката за кратко до март 2009 г. собствеността е поделена и формално, като 50% остават за Ирена Кръстева, а 50% – за „Вивес“ – едно от дружествата около КТБ, чрез което са насочвани пари към различни проекти на Цветан Василев.

Пред нас Блъсков разказа, че е имало и други кандидати. Според наши източници той е имал предложение за 6 млн. лв., но офертата на Ирена Кръстева е била най-добрата. Според договора за покупка цената на сделката е 10,7 млн. лв., а в нея влизат и разпространителските компании „Прес маркет“ и „Прес трафик“. С тази придобивка групата прави първата си крачка не само на медийния, но и на разпространителския пазар. Парите за сделката идват от заем от КТБ. „Пресгрупата можеше да бъде фалирана по всяко време от всеки, защото имаше много дългове към доставчици на хартия и ИПК „Родина“, казва през 2007 г. Цветан Василев, цитиран от „Капитал“. По думите му тогава става дума за „нормална сделка с необходимите обезпечения“.

Вестник след вестник

Следва активен период на изкупуване и консолидиране на медии. През 2008 г. НБМГ придобива великотърновския вестник „Борба“ срещу 1 млн. евро, спортния вестник „Меридиан мач“, както и сателитните дружества около издателя му „Компакт Меридиан“ срещу 16,65 млн. лв. По този начин НБМГ си осигурява контрол над ОБВ и разпространителското дружество „ОБВ Близнаци“ (придобитите от Кръстева издания са собственици в ОБВ, а чрез него и в „ОБВ Близнаци“) срещу близо 30 млн. лв., част от които са и увеличение на капитала на ОБВ след влизането на Василев-Кръстева. Горе-долу по същото време „Си Ди Дивелопмънтс“ купува „ПМ проджект“ на Петър Манджуков (издател на вестник „Дума“, който се отказва от издаването му) и „Новинар медиа проджектс“ срещу общо 13,5 млн. евро. „Си Ди Дивелопмънтс“ е дружество под съвместния контрол на Василев и Кръстева и е регистрирано на ул. „Хубча“ №8 в София (един от основните адреси с фирми на Василев). Парите по сделката са заем от ТЦ-ИМЕ, което се контролира от Цветан Василев и е финансирано от КТБ.

Така срещу повече от 57 млн. лв. семейството Пеевски и Кръстева, финансирани от Цветан Василев, получава пълен контрол над пет вестника и ключовия издателски комплекс ИПК Родина, както и ОБВ. В последното са концентрирани големите разпространителски компании за вестници – Национална агенция „Разпространение“ и Национална агенция „Разпространение 1“, които до този момент се контролират от няколко издателя през собствеността им в консорциума Обединени български вестници.

По същото това време ОБВ сменя ръководството си и вече се управлява от Ирена Кръстева, Цветан Василев, като представител на „Новинар“ и кредитор на НБМГ, и адвокат Александър Ангелов, като представител на „Стандарт нюз“. В този момент „Стандарт“ е още под контрола на Тодор Батков, в чиято кантора работи адвокат Александър Ангелов, преди да стане близък с Делян Пеевски и Цветан Василев.

Малко след това, в началото на 2009 г., Цветан Василев потвърждава в разговор с журналист на „Капитал“ колко ключов проект е изкупуването на вестници: „Вестниците са много сериозен проект, който си е мой проект и го реализирам чрез Ирена. В смисъл – аз работя и в други сфери така: някой, който движи текущата работа, аз участвам във финансирането,“ казва той.

Момент на разграничаване

В един момент участието на КТБ като финансираща структура в сделките за медиите започва да се набива на очи и буди основателни притеснения за монополизация на пазара. В допълнение през 2010 г. става ясно, че държавата нерегламентирано финансира КТБ с концентрирането на огромна част от парите на големи държавни компании в банката. Това принуждава Цветан Василев да промени модела си на участие в медиите.

Първо, Кръстева се разграничава от КТБ. „Категорично отхвърляме клеветническите твърдения, че НБМГ се контролира от Корпоративна търговска банка. Финансовата институция няма никакво участие (пряко или косвено чрез трети лица) в капитала и управлението на медийния холдинг... НБМГ е финансово независима“, пише Ирена Кръстева в отворено писмо до медиите през лятото на 2010 г., след като финансовото министерство, оглавявано от вицепремиера в кабинета Борисов-1 Симеон Дянков, разкрива, че парите на държавните дружества са концентрирани в КТБ.

Второ, групата около КТБ започва да използва по-трудна за доказване схема за изкупуване и контрол на медиите чрез мрежа от кухи компании с кредити от КТБ, които, от своя страна, кредитират медии и така ги подчиняват на изначалния им кредитор. Връзката към този момент е трудно доказуема, от една страна, заради банковата тайна и от друга – заради липсата на каквито и да е следи от обезпечения, които биха могли да подскажат зависимост на медиите от КТБ.

Моделът на финансиране

Схемата лъсва едва след затварянето на КТБ през 2014 г., когато тези кредити стават изискуеми, а гладът за разграбване на контролираните от КТБ активи води до множество молби за несъстоятелност на съответните медии. Медиите, оказва се, просто не са си плащали заемите, отпускани индиректно от КТБ, и така след фалита на банката огромна част от тях стават обект на процедури по несъстоятелност. В групата влизат всички големи вестници и ключови имена на вестникарския пазар като „Стандарт“, оглавяван от Славка Бозукова, „Преса“ на Тошо Тошев, „Тема“ на Валери Запрянов, както и „Труд“ и „24 часа“, ръководени по това време от Венелина Гочева.

Според изтекли в медиите нотариални покани за заемите към трите издателски групи КТБ е финансирала с 6 млн. Евро „ГМ прес“ през „кухата“ компанията „Булит 2007“. „ГМ прес“ е акционер в „Стандарт нюз“ и съдружник в „Интермедиа“, който издава още вестниците „Шоу“, „Над 55“ и сайта blitz.bg. За кратко главният редактор на „Стандарт“ Славка Бозукова е част от ръководството на „ГМ прес“.

Подобна е схемата с дружеството „Сайга консулт“, което е кредитирало с 6,5 млн. евро пари на КТБ „Про Нюз България“ на Венелина Гочева, както се разбра през 2014 г. Отпускането на заема за „Про нюз България“ освен това съвпада с момента, в който Гочева купува от Огнян Донев и Любомир Павлов вестниците „24 часа“ и „Труд“.

Пред нас Гочева категорично отрече парите да са свързани със сделката за „24 часа“ и „Труд“. По думите ѝ „Про нюз“ е имала предварителен договор със „Сайга консулт“ от 2012 г. за продажбата на печатница „Варна“, която е в активите на „Медийна група България холдинг“, на стойност 7 млн. евро. Дадените от „Сайга консулт“ пари са предплата по имотна сделка.

Искате ли да направите вестник?

„БГ корпорейшън“, също кухо дружество с кредити от КТБ според доклада на временната парламентарна комисия за разследването на източването на банката, е дало 2,5 млн. лв. на издателя на вестник „Преса“ и списание „Тема“ – Обединени свободни медии. Сумата е видна от документи по делото, което „БГ корпорейшън“ завежда срещу Обединени свободни медии през 2014 г. Неплащането на този заем довежда до затварянето на изданията през лятото на 2015 г.

Ето какво разказва наш източник, пожелал да остане анонимен, за събитията малко преди да се появи в. „Преса“: „Бившият издател и главен редактор на „Труд“ Тошо Тошев напуска вестника в средата на 2011 г., след като негови собственици вече са Любомир Павлов и Огнян Донев. След това той получава предложение от Цветан Василев и Делян Пеевски да направят съвместен нов вестник, в който последните двама да вложат пари и да получат миноритарен дял. Обещанието е да се води независима редакционна политика, да се прави журналистика по високи стандарти, без намеса в съдържанието от страна на издателите. Попитан след това от свидетел на разговорите защо иска само миноритарен дял, Делян Пеевски казва: „Ще издържат с тези пари една година, а после ще клекнат“.

По това време Тошо Тошев създава „Обединени свободни медии“ – издател на „Преса“ и „Тема“, заедно с Валери Запрянов. Двамата са собственици на по 50% от акциите на дружеството, записани на 19 юли 2011 г. Интересен детайл е, че четири дни преди това – на 15 юли, Тошо Тошев продава сградата си на столичната улица „Екзарх Йосиф“ 119 на дружеството „Си ди дивелопмънтс 1“. Продавач е дружеството „ТТ 2010“ – еднолична собственост на Тошо Тошев. Това е имот, в който до този момент са се помещавали редакциите на няколко от изданията, които преди това са част от групата на WAZ. Според акта за продажбата в Службата по вписвания имотът е оценен на малко над 2,9 млн. лв. Най-вероятно това е делът, с който Тошев участва в създаването на новия медиен проект.

През април 2012 г. Балканска медийна група на Ирена Кръстева (в която по-късно Делян Пеевски официално се появява като собственик), в която влизат издания като „Монитор“, „Телеграф“ и др., сменя адреса си на регистрация и се премества на „Екзарх Йосиф“ №119, където е и до днес.

През май 2012 г. Тошев и Запрянов обявяват, че в групата влиза чужд инвеститор. Това е PTC Presse, Televisions und Communications Beteiligungs AG. Собственик на дружеството е Харалд фон Зеефрид. По това време Зеефрид е акционер в „Медиа холдинг“ – издател на „Труд“ и „24 часа“, където влиза още през 1999 г., когато двата водещи вестника са собственост на германската издателска група WAZ. От списък на акционерите на „Обединени свободни медии“ от юли 2012 г., публикуван в Търговския регистър, става ясно, че швейцарското дружество има 3500 акции в издателя на „Преса“ и „Тема“, а Тошо Тошев и Валери Запрянов имат съответно по 1000 и 500 акции.

След фалита на КТБ през 2014 г. и искането за обявяване в несъстоятелност на „Обединени свободни медии“ финансовите потоци към двете издания спират. Протокол в Търговския регистър от година по-късно показва, че новият едноличен собственик на двете издания е дружеството „Интегрирани пътни системи“ (ИПС), на което двамата съдружници Тошев и Запрянов прехвърлят акциите си. Зеефрид вече въобще не се споменава като собственик. По това време дружеството се свързва с Бисер Лазов – бившата дясна ръка на собственика на КТБ Цветан Василев, който по-късно преминава в лагера на депутата от ДПС Делян Пеевски. Самото ИПС също има сериозни натрупани дългове – 13 млн. лв. към НАП и 100 млн. лв. към КТБ. Две седмици след това – от 1 август 2015 г., двете издания спират да съществуват. През януари 2016 г. съдът обявява „Обединени свободни медии“ в неплатежоспособност и започва процедура по несъстоятелност. Документите от делото показват, че в периода между ноември 2011 г. и февруари 2012 г. компанията е получила финансиране от КТБ за над 3 млн. лв. на пет транша.

Да си купиш редакционна политика

През 2009 г. става ясно, че групата около КТБ е на път да купи и жълтия вестник „Уикенд“. Тогава един от неговите съсобственици – Недялко Недялков, син на поета Недялко Йорданов, потвърждава, че се готви сделка, но към средата на годината по думите му сделка още няма.

По-късно Търговският регистър показва смяна на собствеността, но тя свидетелства за това, че Недялков продава своите 50% на съдружника си Мартин Радославов. В действителност сделката е друга – Пеевски купува дела на Недялков, който е 50%, както и 25% от дела на Мартин Радославов. Реално със 75% от акциите собственик на вестника става Пеевски, а останалите 25% са на Радославов. Сделката става само по уговорка, а на документи това разпределение не е отразено никъде. Пеевски си купува редакционната политика и плаща над 10 млн. лв. с пари от банката, потвърди свидетел на събитията, пожелал да остане неназован.

В началото интересът на Пеевски към „Уикенд“ е голям, а по-късно въздействието му минава основно през сайтовете blitz.bg и pik.bg, преди и там да настъпи разрив между бившите съдружници Недялко Недялков и Ивайло Крачунов. Редакционната политика на „Уикенд“ включва забранителен списък от личности, срещу които не се пише. Сред тях са Ахмед Доган, Лютви Местан (преди да бъде отлъчен от партията), Сотир Цацаров, Бойко Борисов и с вариране, в зависимост от моментните разположения на интересите – Кирил Домусчиев, Георги Първанов, Пламен Орешарски и т.н. В същото време има поръчка „да се бие“ срещу определени имена и в един момент в този списък за атака попада и Цветан Василев.

Доказателство, че все пак е имало сделка между двамата издатели на „Уикенд“ и групата около КТБ, са изтекли документи, които представляват разпечатка на сметките в КТБ на Радославов и Недялков за периода юли 2008 – ноември 2014 г. Наши източници от банката потвърдиха истинността на документите.

От тях се вижда, че за периода 2008–2010 г. Мартин Радославов и Недялко Недялков получават и прехвърлят суми за десетки милиони евро, като в крайна сметка за тях остават съответно 2,25 млн. евро (за Мартин Радославов) и 4,25 млн. евро. (за Недялко Недялков), или общо 12,7 млн. лв. Част от преводите идват на 23 септември 2009 г. от офшорната компания „Ingray Holdings“. От протокол на общото събрание на акционерите от септември 2009 г. се вижда, че единствените двама акционери с по 50% са все още Недялков и Радославов.

Годишният доклад (публикуван през март 2010 г.) за дейността на „Ню медиа груп“, издател на „Уикенд“, за 2009 г. показва, че „Ингрей холдинг“ ООД вече притежава 75% от акциите. Свидетел на събитията каза пред KTBfiles, че подписването на сделката е станало в сградата на КТБ и на него са присъствали както Делян Пеевски, така и Цветан Василев.

Сумата от 12,7 млн. лв., дадена за „Уикенд“, се потвърждава и от друг документ, с който KTBfiles разполага. Той показва какви инвестиции с произход КТБ са излезли от банката и са се насочили към различните компании, придобивани през годините.

От печата към телевизията

След решителната крачка на пазара на печатни медии през 2007–2008 г. групата около КТБ стъпва и на телевизионния пазар. Голямата сделка е за телевизия TV7, която само няколко години по-късно ще се превърне в една от най-гледаните телевизии (или поне според пипълметричната компания ГАРБ, която Василев също ще контролира). Същата ще е и основна телевизионна платформа за политическия проект на Цветан Василев – „България без цензура“ с официално лице бившия телевизионен водещ Николай Бареков. Покупката е пакетна и включва както TV7, така и дружеството „Експрес БГ“, което издава едноименен вестник и уебсайт. Придобиването им също е в момент на трудности, тъй като медиите така и не успяват да започнат да генерират адекватни за дейността си приходи. Конкретно при TV7 има и друга причина старите ѝ собственици да искат да я продадат – към момента на продажбата телевизията така и не успява да се добере до лиценз за национален ефир. Проблемът с лиценза бързо се изчиства, малко след като телевизията е придобита от групата около КТБ. Това става няколко месеца преди да изтече мандатът на Тройната коалиция, която прави последно преразпределение на телевизионния ефир и за дълги години напред предрешава кои ще са ключовите телевизионни играчи. Лично премиерът Сергей Станишев внася в парламента Закона за публичното радиоразпръскване, приет в последния момент преди края на кабинета му през май 2009 г. С промените, изненадващо, освен големите три национални телевизии се изисква и ТV7 да бъде включена в задължителния пакет от телевизии, които да се разпространяват цифрово.

За разлика от придобиването на вестниците, където ролите на Ирена Кръстева и Цветан Василев личат ясно, схемата за ТV7 е доста по-прикрита. Продавач на телевизията и вестника е бившият шеф на Общинска банка Любомир Павлов. Трите медии – TV7, вестник „Експрес“ и сайтът express.bg, са развити по проект на Диляна Грозданова (управител на телевизията до есента на 2008 г.), съпруга ѝ Любомир Павлов и брат му Юлий Павлов. Първоначално ТV7 и „Ескпрес БГ“ са собственост на „Краун медиа“ АД, което пък е собственост на „Краун медиа лимитид“ Англия и Уелс, представлявано от Любомир Павлов. Шест месеца преди фактическото прехвърляне на телевизията и вестника се случва промяна в ръководството на „Краун медиа“. В края на ноември 2008 г. едноличният собственик на компанията решава да направи промени в съвета на директорите. Освободени са всички членове, включително и Диляна Грозданова, а на тяхно място са назначени изцяло нови лица, сред които Ирена Кръстева и Теодора Танева. Последната е дългогодишен управител на контролираното от Цветан Василев „ТЦ-ИМЕ“ и именно през него след това ще текат парите за поддържане на телевизията.

Шест месеца след рокадата в управлението, през май 2009 г., „Краун медиа“ е прехвърлена от английската офшорка на Павлов на кипърска офшорка с идентично име „Краун медиа лимитид“. Кръстева излиза от ръководството на българското дружество, но Танева остава.

Василев отрича каквото и да е участие в тази сделка, включително финансиране през КТБ. Казва, че е само консултант на телевизията и при последващото ѝ прехвърляне на „Alegro Capital“ през 2012 г. „Не финансираме сделката за покупка на тези медии. Не сме и създавали отделно дружество за покупката им. Това не е предметът на дейност на банката и информацията е абсолютно несериозна“, казва тогава Цветан Василев пред „Дневник“. Събитията по-късно доказват, че това не отговаря на истината. Още повече че и временната парламентарна комисия от 2015 г. включва „Краун медиа“ ЕАД в списъка на дружества, свързани и финансирани индиректно от КТБ в доклада си.

Години по-късно Цветан Василев вече открито признава за връзката си с TV7 и за парите, които банката е вложила в телевизията. Така например в едно от последните си интервюта пред Сашо Диков и Би Ай Ти той твърди, че TV7 струва на КТБ 300 млн. лв. Василев разказва как Николай Бареков, който по това време е изпълнителен директор на телевизията, а по-късно става лицето на политическите амбиции на Василев, го е убедил да подпишат неизгоден за телевизията договор, с който да наемат телевизионни студия за по 10 хил. лв. на месец. Студиата са собственост на смятания за дясна ръка на премиера Борисов Александър Сталийски и неговата приятелка Виолета Сечкова.

По същото време Кръстева придобива и „Балкан българска телевизия“ (ББТ) от Петър Манджуков. Докладът на „AlixPartners“ показва, че двете телевизии получават огромно финансиране от КТБ. Собственикът на телевизиите – „Краун медиа“, е получил общо 254 млн. лв. През „ТЦ-ИМЕ“. От тях 210 млн. лв. са прехвърлени на TV7, а около 23 млн. лв. – на ББТ. Отделно двете телевизии имат директни кредити от банката. През декември 2012 г. ББТ получава кредит от 9,8 млн. лв., от които, към затварянето на КТБ, 9 млн. лв остават неизплатени. TV7 получава кредит от 5,1 млн лв. през февруари 2013 г., от които 4,4 млн. лв. не са върнати.

Така в края на управлението на Тройната коалиция (2009 г.) групата около КТБ вече има две телевизии с национален ефир, шест вестника, ключови разпространителски фирми и голяма печатница с апетитни имоти на бул. „Цариградско шосе“ в София. Само вестниците струват над 80 млн. лв. Остава ѝ единствено правилно да изтъргува влиянието, което те дават, и съответно да започне да печели от инвестицията си.

Групата се насочва и към онлайн медиите, като купува вече съществуващи медии и финансира създаването на нови проекти. Към структурата по-късно започват да се прибавят издания като econ.bg, създадено от Александър Божков и придобито от 3Бей.БГ, както и новосъздаденото inews.bg отново през 3Бей.БГ. Същото „пазаруваше“ щедро журналисти с пояснението, че има зад гърба си „приятели от Корпоративна търговска банка“.

Медиите на КТБ без КТБ

След фалита на банката Кръстева и Пеевски влизат в пълно владение на медийната империя. А това, което не могат да вземат директно, отпада от пазара. Контролът остава пълен при вестниците. Не успяват да се домогнат до телевизиите и затова моделът на TV7 просто се копира с „Канал 3“, където връзката става официална през 2015 г. – НБМГ на Кръстева и нейния син иска и получава от КЗК разрешение да придобие контрол над дружеството-собственик на телевизията.

Друг пример са онлайн изданията и случилото се с вестниците „Всеки ден“ и „Уикенд“. Без да е ясен действителният собсайта vsekiden.com. Той е продаден от Мирослав Боршош (впоследствие изпълнителен директор на НДК), като според „Капитал“ тогава лично Делян Пеевски е преговарял с Боршош за покупката на онлайн портала. Но тъй като акциите на издателя са на приносител, не е ясно кой реално стои зад vsekiden.com.

Малко след като излиза от „Уикенд“, Недялко Недялков основава „Пик нюз“, издател на интернет сайта pik.bg. Последният бързо набира скорост като нов инструмент на Кръстева, Пеевски и Василев (до изпадането на последния в немилост) в търговията с влияние, клевети и шантаж на опоненти. През 2015 г. Недялков работи активно и със Славка Бозукова по съдържанието на blitz.bg, който вече официално има индиректно финансиране от КТБ. И с това схемата по овладяването на „гласа народен“ добива окончателен вид.

Особена символика се съдържа в една случка от средата на декември 2014 г. Тогава брой на „Държавен вестник“ се разпространява в комплект с брой на в. „Телеграф“ и неговата притурка „Телеграф факт“, която от първата си страница крещи, че разкрива цялата истина за „Кражбата на века – КТБ“. „Държавен вестник“ се издава от Народното събрание и се финансира изцяло с бюджетни средства. Според закона към „Държавен вестник“ може да се издава притурка с по-ограничен тираж, изрично посочена в съответния брой на вестника, в която се обнародват обемисти международни договори, сборници от международни договори или от други нормативни актове. Обнародването в притурката има същото правно значение, както и обнародването в „Държавен вестник“. И още: „В „Държавен вестник“ не могат да се публикуват обявления, съобщения и покани с рекламен или с търговски характер“.

Разпространител на „Държавен вестник“ в този момент е „Доби прес“. „Имам поръчение от издателя на в. „Телеграф“ днес до всичките ни клиенти да разпространим и по един безплатен брой на „Телеграф“ и „Телеграф факт.“ Така обяснява ситуацията управителят на „Доби прес“ Добринка Алексова пред журналиста Мирослав Иванов. Алексова конкретизира, че брой са получили не само абонатите на „Държавен вестник“, а всички.

Няколко месеца след това председателят на Народното събрание Цецка Цачева назначава проверка по случая. През юни 2016 г. в отговор на питане на сдружението „Ние, гражда-

ните“ става ясно, че разпространителят е глобен с 600 лв. за нарушаване на договора с Народното събрание, сключен по Закона за обществените поръчки. Казусът обаче остава в историята с това как един частен интерес може в нарушение на закона да говори през официоза на държавата и да бъде глобен с 600 лв.

...

Откъс от новата книга "Държавата КТБ", която представя двугодишно разследване под ръководството на журналистката Зорница Маркова. Проектът е на Центъра за либерални стратегии, програма „Достъп до информация“ и асоциация „Прозрачност без граници“. Изследването е извършено с подкрепата на фондация „Америка за България“.

Коментари

Да обобщим,

генезисът на сагата с КТБ е седесарски, а катарзисът - герберо-депесарски.

А най-големият размах с държавни пари - по времето на Боцимир Мутрев.

Това го знаем, уважаеми другари от Америка за България, кажете ни нещо ново.
Милен's picture
Милен
Милен

Zero

Стряскащо ниски са цифрите, с които може да придобиеш дефакто мажоритарен медиен контрол над България. Печатните - в размер на един по-голям имотен проект (около 50-60 млн), а ако добавим и телевизии, ще трябва да го докараш до няколкостотин милиона. Не знам за Пеевски, но това означава, че куп чужди разузнавания са в състояние да контролират нашата медийна среда просто ей-така

Представи си сега какво е направил

Боце Мутренски с 16-тте милиарда пари в брой, дето вашите умни и красиви му харизаха.
Margarito Margarito's picture
Margarito Margarito
margaritop

Медиите на Пеевски, Василев и КТБ - цялата история | Клуб 'Z'

propecia 1 mg buy<br>
<br>

<a href="http://hqfinasteride2017.com/">buy cheapest propecia</a> <br>
<br>

where can you buy propecia

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета