Ad Config - Website header

 

Article_top

Социален бюджет, в който се набляга на повече разходи за образование, здравеопазване и социални плащания, на повече пари в сектор "Сигурност" - пак основно за заплати, но и на никакви приходи от приватизация, например. Такъв ще е бюджетът за 2018 г., става ясно от публикувания проект в сайта на Министерството на финансите, придружен от актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г.

На фона на това кабинетът не предвижда по-висок ръст на икономиката, става ясно от разчетите за периода 2018-2020 г.

По отношение на безработицата прогнозните данни показват, че за 2017 г. се очаква коефициентът да е 6,5, за 2018 г. - 6,2, а за следващите две години съответно 5,9 и 5,6 на сто. От макроикономическите показатели става ясно още, че се очаква годишната инфлация догодина да е 1,4%. Държавата не очаква никакъв ръст на преките чуждестранни инвестиции и те остават на нивото от прогнозата за тази година - 2,1% от БВП за догодина, както и за 2019-а.  

За образование парите ще са с 490 млн. лв. повече спрямо 2017 г. и е обезпечено повишението на учителските заплати. Делът от БВП за сектора е отново в рамките на 3,6%, но в пари сумата набъбва до 3,3 млрд. лв.

В здравеопазването ще бъдат дадени 500 млн. лв. повече в сравнение с миналага година. За НЗОК са отделени 400 млн. повече в сравнение с текущата година. Повишението обаче е за сметка на прогнозата за повече приходи от осигуровки, а ръстът там ще дойде от повишението на минималната работна заплата и осигурителните прагове. Над 19 млн. лв. ще отидат за увеличение на заплатите в спешната помощ, а с други 25 млн. лв. ще се компенсира увеличението на минималната заплата и осигурителните прагове в този бюджетен сектор. 

Ръстът на плащанията в социалната сфера е със 740 млн. лв. Управляващите предвиждат повече пари за втората година от майчинството от 340 на 380 лв., но то няма да достигне прага на минималната работна заплата, както настоява опозицията в лицето на БСП. Детските надбавки ще се увеличат като размер – за едно дете сумата става 40 лв. (увеличението е с 5 лв.), за две деца сумата става 90 лв., а за семейства с 3 или 4 деца, които попадат в критериите за подпомагане според дохода - съответно надбавките ще са по 135 лв. и 145 лв.

Ръст има и при минималното обезщетение за безработица - от 7,20 лв. на 9 лв. на ден. Промяма обаче има в критериите - ползвателят на обезщетението трябва да е работил преди това в продължение на година и половина, а не в продължение на 9 месеца, както е сега.

Предвижда се и повишение на всички пенсии от 1 юни 2018 г. с 3,8 на сто. През 2018 г. максималната пенсия остава 910 лв., а максималният осигурителен доход – 2600 лв. Минималната заплата скача до 510 лв. догодина - число, което е известно отдавна. 

Все пак - въпреки социалния характер на проектобюджета, като дял от БВП за социални плащания има спад - от 13,3 на 12,4 на сто.

В сектор "Сигурност" повишението на разходите е с 280 млн. лв., като 100 млн. лв. от тях ще са за повишение на заплатите на военнослужещите, става ясно още от документите. 55 млв. лв. ще отидат за ръст на доходите в системата на МВР. 

През 2018 г. разходите на държавата са планирани да бъдат с 3,3 млрд. лв. повече в сравнение с миналата година. През 2018 г. ще бъдат похарчени 38,2 млрд. лв. през бюджета на държавата. През 2017 г. заложената и очаквана сума е 34,9 млрд. лв.

Според документите обаче най-голям дял в планираните разходи в повече се пада на тези за строителство и ремонти - или "капиталови разходи". Тъй като основна част от приходите там е от еврофондове, и през 2018 г. заложеният разход по това перо е 6,2 млрд лв., но очакваното изпълнение за тази година е едва 4 млрд. лв.

Приходната част на проектобюджет 2018 също е интересна. В документа за актуализираната средносрочна прогноза например е записано, че се очаква ръст на приходите от концесии, като той се дължи на намерението на правителството да реализира концесията на летище "София". Ако това стане, се очаква еднократно плащане от страна на бъдещ концесионер в размер на 480 млн. лв. На годишна база до 2020 г. приходът от тази концесия би бил 11,4 млн. лв., става ясно още от разчетите.

Ето какви приходи и откъде се очакват в бюджета за 2018 г. 

Държавата планира да събере 3,3 млрд. лв. повече догодина като данъчно-осигурителните приходи се очаква да бъдат с 1,9 млрд. лв. повече от тези през 2017 г. Ръстът при прогнозната събираемост на ДДС е с 550 млн. лв. повече от ДДС, от корпоративен данък - 150 млн. лв., от данъка върху доходите на физическите лица (и заради повишената минимална заплата - б.р.) - 220 млн. лв. 

Правителството обаче явно е твърдо решено да не се занимава с приватизация, както вече обеща и икономическият министър Емил Караниколов, според когото "приватизацията е изиграла своята роля", а и не е вярно, че държавата е лош собственик. Затова заложеният приход от евентуално раздържавяване е едва 7,4 млн. лв. за 2018 г. 

Превъоръжаване на армията може би все пак ще има, ако се съди по разчетите на правителството по това перо в актуализираната бюджетна рамка за 2018-2020 г. Предвидените за модернизация на въоръжените сили пари са в размер до 1,191 млрд. лв., разпределени по години, както следва: 678,0 млн. лв. за замяна на МиГ-29 с нов тип изтребител (по 226 млн. лв. годишно) и 513,0 млн. лв. за придобиване на многофункционални модулни патрулни кораби (по 171 млн. лв. годишно).

Макроикономическите показатели показват очаквания държавният дълг в края на 2017 г. да достигне 23,6 млрд. лв., а догодина да се свие до 23,5 млрд. лв. или 22.3% от БВП.

 

Социален бюджет, в който се набляга на повече разходи за образование, здравеопазване и социални плащания, на повече пари в сектор "Сигурност" - пак основно за заплати, но и на никакви приходи от приватизация, например. Такъв ще е бюджетът за 2018 г., става ясно от публикувания проект в сайта на Министерството на финансите, придружен от актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г.

На фона на това кабинетът не предвижда по-висок ръст на икономиката, става ясно от разчетите за периода 2018-2020 г.

По отношение на безработицата прогнозните данни показват, че за 2017 г. се очаква коефициентът да е 6,5, за 2018 г. - 6,2, а за следващите две години съответно 5,9 и 5,6 на сто. От макроикономическите показатели става ясно още, че се очаква годишната инфлация догодина да е 1,4%. Държавата не очаква никакъв ръст на преките чуждестранни инвестиции и те остават на нивото от прогнозата за тази година - 2,1% от БВП за догодина, както и за 2019-а.  

За образование парите ще са с 490 млн. лв. повече спрямо 2017 г. и е обезпечено повишението на учителските заплати. Делът от БВП за сектора е отново в рамките на 3,6%, но в пари сумата набъбва до 3,3 млрд. лв.

В здравеопазването ще бъдат дадени 500 млн. лв. повече в сравнение с миналага година. За НЗОК са отделени 400 млн. повече в сравнение с текущата година. Повишението обаче е за сметка на прогнозата за повече приходи от осигуровки, а ръстът там ще дойде от повишението на минималната работна заплата и осигурителните прагове. Над 19 млн. лв. ще отидат за увеличение на заплатите в спешната помощ, а с други 25 млн. лв. ще се компенсира увеличението на минималната заплата и осигурителните прагове в този бюджетен сектор. 

Ръстът на плащанията в социалната сфера е със 740 млн. лв. Управляващите предвиждат повече пари за втората година от майчинството от 340 на 380 лв., но то няма да достигне прага на минималната работна заплата, както настоява опозицията в лицето на БСП. Детските надбавки ще се увеличат като размер – за едно дете сумата става 40 лв. (увеличението е с 5 лв.), за две деца сумата става 90 лв., а за семейства с 3 или 4 деца, които попадат в критериите за подпомагане според дохода - съответно надбавките ще са по 135 лв. и 145 лв.

Ръст има и при минималното обезщетение за безработица - от 7,20 лв. на 9 лв. на ден. Промяма обаче има в критериите - ползвателят на обезщетението трябва да е работил преди това в продължение на година и половина, а не в продължение на 9 месеца, както е сега.

Предвижда се и повишение на всички пенсии от 1 юни 2018 г. с 3,8 на сто. През 2018 г. максималната пенсия остава 910 лв., а максималният осигурителен доход – 2600 лв. Минималната заплата скача до 510 лв. догодина - число, което е известно отдавна. 

Все пак - въпреки социалния характер на проектобюджета, като дял от БВП за социални плащания има спад - от 13,3 на 12,4 на сто.

В сектор "Сигурност" повишението на разходите е с 280 млн. лв., като 100 млн. лв. от тях ще са за повишение на заплатите на военнослужещите, става ясно още от документите. 55 млв. лв. ще отидат за ръст на доходите в системата на МВР. 

През 2018 г. разходите на държавата са планирани да бъдат с 3,3 млрд. лв. повече в сравнение с миналата година. През 2018 г. ще бъдат похарчени 38,2 млрд. лв. през бюджета на държавата. През 2017 г. заложената и очаквана сума е 34,9 млрд. лв.

Според документите обаче най-голям дял в планираните разходи в повече се пада на тези за строителство и ремонти - или "капиталови разходи". Тъй като основна част от приходите там е от еврофондове, и през 2018 г. заложеният разход по това перо е 6,2 млрд лв., но очакваното изпълнение за тази година е едва 4 млрд. лв.

Приходната част на проектобюджет 2018 също е интересна. В документа за актуализираната средносрочна прогноза например е записано, че се очаква ръст на приходите от концесии, като той се дължи на намерението на правителството да реализира концесията на летище "София". Ако това стане, се очаква еднократно плащане от страна на бъдещ концесионер в размер на 480 млн. лв. На годишна база до 2020 г. приходът от тази концесия би бил 11,4 млн. лв., става ясно още от разчетите.

Ето какви приходи и откъде се очакват в бюджета за 2018 г. 

Държавата планира да събере 3,3 млрд. лв. повече догодина като данъчно-осигурителните приходи се очаква да бъдат с 1,9 млрд. лв. повече от тези през 2017 г. Ръстът при прогнозната събираемост на ДДС е с 550 млн. лв. повече от ДДС, от корпоративен данък - 150 млн. лв., от данъка върху доходите на физическите лица (и заради повишената минимална заплата - б.р.) - 220 млн. лв. 

Правителството обаче явно е твърдо решено да не се занимава с приватизация, както вече обеща и икономическият министър Емил Караниколов, според когото "приватизацията е изиграла своята роля", а и не е вярно, че държавата е лош собственик. Затова заложеният приход от евентуално раздържавяване е едва 7,4 млн. лв. за 2018 г. 

Превъоръжаване на армията може би все пак ще има, ако се съди по разчетите на правителството по това перо в актуализираната бюджетна рамка за 2018-2020 г. Предвидените за модернизация на въоръжените сили пари са в размер до 1,191 млрд. лв., разпределени по години, както следва: 678,0 млн. лв. за замяна на МиГ-29 с нов тип изтребител (по 226 млн. лв. годишно) и 513,0 млн. лв. за придобиване на многофункционални модулни патрулни кораби (по 171 млн. лв. годишно).

Макроикономическите показатели показват очаквания държавният дълг в края на 2017 г. да достигне 23,6 млрд. лв., а догодина да се свие до 23,5 млрд. лв. или 22.3% от БВП.

Коментари

Влади свищовски е ясен.

Дългът ще скочи на 40%.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета