В България вече не говорим за бежанска криза, но въпросите, свързани с интеграцията на тези, които вече са тук, остават. Това заяви днес кметицата на столицата Йорданка Фандъкова по време на конференция на тема "Бежанската криза и развитието на миграционните процеси". Тя отбеляза, че това е особено важно по отношение на непридружените деца сред бежанците.

"Все още не са много децата, които имат нужда от тези грижи, но все още сме в началото на създаването на нужните механизми", добави Фандъкова. "Интеграцията е постоянен процес, изискват се много усилия, не става въпрос само за средства. Ключово за интеграцията е училището - ако децата не ходят на училище, няма да има интеграция."

Фандъкова откри събитието като председател на Сдружение "Граждани за европейско развитие на България", което организира събитието, заедно с фондация "Ханс Зайдел" и Центъра за европейски изследвания "Вилфрид Мартенс". Модератор на дискусията пък бе председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов. 

Той представи с помощта на зам.-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов и зам.-директора на ГД "Гранична полиция" Стоян Иванов политиките, които правителството на Борисов е приложило за успешното справяне с натиска, който в момента е намалял значително.

"През 2013 г. България, в стремежа си да покрие изискванията за членство в Шенген, изгради капацитет от 1300 места леглова база в настанителните си центрове. До 2012 г. потоците, които влизаха в страната ни, не бяха повече от 1000 души годишно. През 2013 г. обаче страната ни беше подложена на сериозен натиск от около 10 000 бежанци", припомни Цветанов.

Той отбеляза като важна законодателна промяна решението армията да асистира на границите с персонал и оборудване, което според него е било ключово за възпирането на вълната.

"За нас председателството на Съвета на ЕС е голяма отговорност и предизвикателство. По време на него ще се опитаме привлечем Западните Балкани към политиките на Съюза, свързани с бежанците", добави Цветанов.

Подобна теза изказа и зам.-министър Ципов:

"Ще работим по-ефективно с процедурата за връщане. Очакванията ще бъдат да постигнем сериозен напредък по общата европейска програма за убежище. Успехът на европредседателството ще се измерва в прокарването на тези политики", отбеляза той.

Стоян Иванов пък описа детайлно подкрепата, която България и в частност "Гранична полиция", са получили от европейската агенция "Фронтекс". Той отбеляза, че не е виждал подобен натиск, откакто работи на границата, и отбеляза, че макар европейската агенция да е давала заповедите, ресурсите всъщност са идвали от всички страни-членки на ЕС.

"В съвместната операция на турско-българската граница участваха 1000 служители на страните членки, на ротационен принцип всеки месец. На сръбско-българската - 240 служители. Имаше и сериозна техническата помощ от "Фронтекс" - мобилни системи, патрулни автомобили - 290 автомобила на турската, 120 на сръбската граница."

Цветанов отбеляза, че въпреки успехите с възпирането на вълната, е важно да се обсъждат и изградят нови политики за по-добра работа между държавните институции и НПО-тата, които имат сериозния експертен потенциал да помагат с този проблем.

На конференцията присъства и Лоредана Теодореску от Центъра за европейски изследвания "Вилфрид Мартенс", която отбеляза, че темата с бежанците е противоречива и поставя под съмнение солидарността на ЕС и свободата на движение.

"От друга страна обаче това е шанс за ЕС да покаже своите силни страни. За да се справим с проблема, трябва да има един реалистичен подход, базиран на различни политики, които съм сигурна, че ще обсъдим днес“, каза още тя.

Темата коментира и д-р Клаус Физингер, регионален директор за Югоизточна Европа на фондация "Ханс Зайдел".

"Темата с миграцията е много гореща от 2015 г. насам. Затова е нужно европейските държави да синхронизират политиките си по този въпрос. На България й предстои председателство на Съвета на ЕС  и нейна цел трябва да бъде внедряване на ефективни мерки за сигурност и граничен контрол", заяви той.