Европейската комисия възнамерява да ограничи правото на вето на малките държави в ЕС, за да прокара законодателство за облагане на международните интернет платформи като "Гугъл", "Амазон", Фейсбук", предаде Ройтерс.

Комисията, която изложи днес пред евродепутатите в Страсбург програмата си до края на мандата през 2019 г., възнамерява да използва за целта клауза от Лисабонския договор, която позволява на страните членки да започнат да решават с квалифицирано мнозинство въпроси, изискващи по принцип единодушие в Съвета на министрите.

За целта обаче трябва всички 28 държавни и правителствени ръководители да се съгласят единодушно за използват тази клауза в определени области.

Малки страни като Ирландия, Дания и Люксембург се противят на идеята за европейски данък върху международния бизнес в интернет. За да стане тя закон, трябва съгласието на всички правителства, защото данъчните въпроси в ЕС се решават с единодушие.

България беше между десет държави членки, които през юли подкрепиха идеята за такъв налог.

Главният мотив за него е, че дигитални гиганти като споменатите реализират приходи от европейските потребители, но не плащат данък върху тях, защото присъстват в Европа само виртуално, а не физически.

Комисията вижда няколко опции за облагане на бизнеса в интернет. Първата е въвеждането на обща консолидирана корпоративна данъчна основа за многонационалните компании, която би ги принудила да плащат европейски данъци за дейността си в Европа. Този проект държавите членки обсъждат от години, но не намират съгласие по него.

Като други варианти за облагане на дигиталната икономика Брюксел предлага данък върху оборота ѝ в ЕС, данък върху трансакциите в интернет (например онлайн плащания, банкови преводи и пр.) или данък върху рекламните приходи.

Инициатор за създаването на такъв данък е Франция, която получи подкрепата на Германия, Италия и Испания. След тях подписи под писмото поставиха Австрия, България, Гърция, Португалия, Румъния и Словения. 

Срещу него обаче остро се обявява Ирландия, която го приема като атака срещу своя бизнес модел, благодарение на който успява да привлече стотици милиарди евро инвестиции от световната дигитална индустрия.

Резерви изразяват Дания и Люксембург, защото новият данйък би означавал да се преустрои действала столетия фискална система, която облага печалбите, а не оборота.