Турската писателка Елиф Шафак е поредният известен автор (след имена като Маргарет Атууд и Дейвид Мичъл) сред стоте участници в „Библиотека на бъдещето“ – арт проект, който ще бъде видян от читателите чак през 2114 г., когато новозасадени смърчови дървета, от които ще се направят книги, ще бъдат напълно израстнали.

Замислен от шотландската художничка Кейти Патерсън, „Библиотека на бъдещето“ е, по думите ѝ, „живо, дишащо, органично произведение на изкуството, разгръщащо се 100 години“, пише „Гардиън“.

Проектът започна през 2014 г., а всяка година Патерсън кани по един писател да се присъедини с ръкопис, който ще остане в тайна до 2114-а. Тогава специални дървета, засадени като 1000 семена през 2014-а в гора край Осло, ще бъдат отсечени, а на хартията, произведена от тях, ще бъдат отпечатани книгите.

Шафак, авторка на книги като „Копелето на Истанбул“, „Любов“ и наскоро „Трите дъщери на Ева“, е четвъртият писател в проекта – след Атууд, Мичъл и исландския поет Сьон.

„Нейните работи отварят граници – културни, географски, политически, идеологически, религиозни и духовни, и обхващат множество гласове – обяснява избора си Патерсън. – Начинът, по който разказва историите си, е магически и дълбок, създава връзка между хората и местата: сигнал за надежда в тези особено разединени времена днес.“

Самата Шафак заявява, че за нея е чест да е в компанията на Атууд, Мичъл и Сьон.

„Това е много необичаен проект, поставили са толкова мисъл и сърце в него, личи си толкова надежда – казва писателката. – Цялата идея да напишеш нещо, което, да се надяваме, ще бъде четено в бъдещето, за мен е като да напишеш писмо и да го пуснеш в реката. Не знаеш къде ще стигне или кой ще го прочете – просто вярваш в течението на времето.“

Елиф Шафак хвали и международния отзук на проекта – в него засега участват писатели от Канада, Великобритания, Исландия, вече и Турция. Тя го описва като „глобален във време, когато в света има много разделение“.

А какъв точно ще е ръкописът, който никой от читателите на настоящата дописка няма да види? Шафак коментира, че ще е предизвикателство да го създаде – вече е започнала да мисли, но все още не е хванала химикалката.

„Може би ще направя нещо между художествена литература и документалистика – обяснява тя. – Искам да има стойност за хората, които ще го прочетат в бъдещето, може би по някакъв начин да отразява притесненията на нашето време… какво е усещането да живееш в толкова променливи времена. Когато пишеш за хора, които никога няма да срещнеш, но в същото време и за себе си; по някакъв начин е много личен, интимен проект. Не мислиш за реакцията, просто пишеш, защото вярваш в това, което правиш. Това е чистото ядро на проекта.“

Елиф Шафак ще дари ръкописа си в гората в Норвегия на церемония през юни догодина. Той ще се пази, заедно с работите на Атууд, Мичъл и Сьон, в специална стая в нова обществена библиотека в Бьорвика, която отваря врати през 2019 г. Съдържанието обаче остава в тайна до 2114 г. Тогава ще бъде отпечатана цялата антология на 100-те писатели.

"Площад Славейков"