Еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер призова днес българите да пишат на Комисията за случаи на корупция, на които се натъкват.

"Ако има случаи на корупция, на нас ни трябва тази информация... Имаме нужда от достоверна информация от фирми, регионална или национална администрация", каза той в разговор с граждани в аулата на Софийския университет днес. "Ако нямаме информация, как да започнем процедура? Но първо трябва да ни се обадите. Моля, изпращайте информация, може да е анонимна - в ОЛАФ (европейската служба за борба с измамите - б.р.) или в генералните дирекции на Комисията".

Комисарят направи тези бележки в отговор на въпрос за това дали липсата на достатъчно убедителни резултати за борбата с корупцията в България би се отразило върху еврофинансирането за страната през следващия многогодишен бюджетен период на ЕС след 2020 г. Подготовката за него беше главната тема на разговора както и на срещите на Йотингер с членове на правителството днес.

Европейската комисия вече десета година наблюдава как България извършва съдебните си реформи и как се бори с организираната престъпност и корупцията в рамките на т.нар. "Механизъм за сътрудничество и проверка". Поредният годишен доклад по него се очаква до края на годината. Всяко година за подготовката му експерти на Комисията посещават страната и се запознават подробно с обстановката.

Йотингер пристигна в София от Букурещ, където срещите му също бяха посветени на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Преговорите по нея трябва да започнат идната пролет по време на българското председателство на ЕС. В блога си на сайта на Комисията Йотингер вчера написа, че ЕС трябва да запази традиционните си политики като селскостопанската и за социално-икономическо сближаване, но че ще разполага с по-малко средства за тях поради напускането на Великобритания и че следователно трябва да отпуска парите по по-строги критерии и при условие, че инвестицията има смисъл за целия ЕС. 

И днес той подчерта, че еврофинансирането има европейска добавена стойност, ако помага на по-бедни държави като България (с 6500 евро БВП на глава от населението) да се приближат към средното европейско ниво от близо 30 000 евро на глава от населението и към по-богатите като Германия (с 42 000 евро на глава от населението) или Люксембург (60 000 евро на глава).

Загубата на британската вноска в бюджета на ЕС след 2019 г. ще отвори недостиг в приходите му от между 12 милиарда и 15 милиарда евро, каза Йотингер. Заедно с необходимите нови разходи за сигурност, отбрана, управление на миграцията, изследвания и развитие, недостигът нараства до 20-25 милиарда евро, каза той. Комисията смята, че половината от тези пари могат да бъдат покрити от увеличаване на постъпленията в бюджета на ЕС, докато другата половина трябва да бъде покрита от икономии от програми без европейска добавена стойност. Одобрението на следващат многогодишна финансова рамка изисква единодушие на държавите членки. То ще бъде трудно заради разминаващи се интереси на нетните вносители и нетните получатели от европейския бюджет, сред които е България.