149 делегати на днешния извънреден конгрес на БСП поискаха да се обсъдят промени в устава на партията, свързани с избора на лидер. 397 от присъстващите обаче решиха, че това не е нужно.

Така конгресът започна още в първите си минути с атака срещу председателката на партията Корнелия Нинова.

На практика вътрешната опозиция в Столетницата не успя да прокара връщане на стария начин за избор на лидер - от конгреса, а не пряко от членовете на БСП. В началото на годината по предложение на Корнелия Нинова 49-ият конгрес реши председателят на БСП да се избира и сваля от половината партийни членове или най-малко от 50 хил. социалисти.

Три са основните точки в дневния ред на социалистите - проект за декларация на Нинова за противопоставяне на ГЕРБ и социални политики, доклад за ползите и възможностите на европредседателството ни от бившия премиер Сергей Станишев и доклад за Бюджет 2018 г от бившия икономически министър Драгомир Стойнев.

Депутатката от 41-вото и 42-рото Народно събрание Ваня Добрева обаче поиска добавяне на точка четвърта - промяна на чл. 16 от устава на партията, който засяга избора на председател.

"Смятам, че през февруари тази година на 49-тия конгрес, той извърши политическа грешка, като под лозунга на демокрацията  гласува решение, което концентрира цялата власт в ръцете на председателя", обясни тя.

Добрева обаче отбеляза, че макар това да се касае за председателя, "който и да е той", сегашната лидерка е изключение:

"Чест прави на другарката Нинова, че тя досега не се е възползвала от това."

И добави, че е нужно да се върне колективното решение - теза на критиците на Нинова, според които тя ръководи партията твърде авторитарно, съветвайки се само с малка група партийци.

Бившият депутат от миналото НС Чавдар Георгиев, който не можа да кандидатства за пореден път именно заради решение на Нинова, даде друго предложение за същата част на Устава:

"Като юрист казвам, че нашият устав има нужда от промени. Трябва конгресът да може да освобождава предсрочно председателя."

Делегатът Евгений Иванчев се изказа в защита на Нинова, като определи решението през февруари като "най-демократичното".

Депутатът Филип Попов пък заяви, че въобще не може да се добавя към дневния ред - въпреки че делегатите бяха поканени да го направят.

"За този извънреден конгрес са ни раздадени материали, няма процедура на конгреса да се правят допълнителни точки в дневния ред. Раздадени са ни материали", повтори той.

В крайна сметка бе приет първоначалният дневен ред - почти две трети от делегатите гласуваха "против" промените.