Как Узбекистан се отваря към света

Мухамад Бекджанов, често наричан най-дълго хвърленият в света в затвора журналист, прекара 18 тежки години в някои от най-известните затвори в Узбекистан, сред които този с прозвищега "Сбогом на младостта". Той бе писател, който никога не таеше надежда да завърши с хепиенд собствената си история.

"Бях обвинен в обида на президента Каримов", каза той, като визира Ислам А. Каримов - обидчивия президент, който управляваше с желязна ръка Узбекистан - стратегически важна страна на север от Афганистан.

В затвора Бекджанов оглуша с едното си ухо и се разболя от туберкулоза.

И въпреки годините на страдания и лишения Бекджанов стана неочакван говорител на политическите и икономическите промени, които се извършват в Узбекистан, започнали след смъртта на Каримов миналата година. Това движение понякога е наричано Узбекската пролет.

Размразяването, започнало да се оформя постепенно тази година, вече отслаби полицейския контрол над населението и подлага на изпитание граиците на постепенните политически промени в регион, известен повече със своите революции, като тези, свалили авторитарните лидери в Грузия, Украйна и Киргизстан.

"Изпълнен съм с надежда", каза Бекджанов за промените.

Досега правителството даде повече власт на избраните местни управи, срещна се с наблюдатели правозащитници, а през есента освободи хиляди учащи се от задължението да берат памук в държавните стопанства за малко пари или без пари. То отслаби хватката и върху политическата журналистика, като разреши някои токшоута по телевизията.

Отварянето е едно от най-неочакваните събития в политиката на бившите съветски републики. Узбекистан - третата по население република от някогашния СССР, дълго време бе смятана за черна дупка на репресиите и бедността.

Това свари много политически наблюдатели неподготвени - не само поради факта, че защитник на промените е президентът Шавкат М. Мирзийоев. Бивш съветски апаратчик, Мирзийоев бе 13 години премиер при непредсказуемия и управляващ с желязна ръка Каримов, който в последните години на управлението си вкара в затвора дори членове на собственото си семейство.

"Това е мигът на надеждата, - заяви Стивън Свердлов, изследовател от "Хюмън райтс уоч" и дългогодишен критик на политическата система в Узбекистан. Правозащитната група публикува тази седмица сдържано оптимистичен доклад за Узбекистан, първия от години насам. - Сега въпросът е колко устойчиво ще бъде това."

Някои виждат в отварянето само финт по посока на либерализма, целящ да избудалка международните наблюдатели точно толкова, колкото да бъде вдигнато търговското ембарго върху памука - главната стока за износ.

Свердлов например обърна внимание върху ареста миналия месец на писателя дисидент Нуруло Отахонов, след като той се завърна от изгнание с надеждата да се възползва от размразяването.

"Две крачки напред, една назад", коментира Свердлов.

Той обаче твърди, че размразяването може да преначертае политическата карта в Средна Азия. Узбекистан е важен път за захранването на американските военни действия в Афганистан, потенциален търговски партньор с Афганистан и трамплин за търговията между Китай и Европа - роля, която играе от времето на знаменития Път на коприната.

Размразяването е повече от изненадващо, тъй като друга силна фигура - Рустам М. Иноятов, шефът на вътрешното разузнаване СНБ, което е главният наследник на КГБ в Узбекистан, остана на поста си. Иноятов е човекът, за когото се твърди, че е убедил престарелия Каримов да погне собствената си дъщеря Гулнара Каримова по обвинение в изнудване и присвояване и да вкара племенника си в психиатрия. Племенникът бе по-късно освободен, но дъщерята остава в затвора.

Задкулисното напрежение между Мирзийоев и Иноятов за обхвата на размразяването стана главна тема на узбекската политика, твърдят анализатори. Засега Мирзийоев, изглежда, има надмощие.

"Интересното е, че ние не знаем доколко настоящото ръководство желае да се реформира, докъде ще стигне",  - заяви Шон Р. Робъртс, преподавател по външни отношения в университета "Джордж Вашингтон", следящ отблизо Узбекистан. - Една от характеристиките на узбекската политика е, че тя е изключително непрозрачна."

Икономическите проблеми са част от причините. Узбекистан с 34-милионното си население и висока раждаемост не е в състояние да осигури достатъчно работни места за прекалено големия си брой млади хора, казва Робъртс.

"Икономическите притеснения го доведоха до решението, че системата на Каримов трябва да бъде деликатно демонтирана, - казва той за Мирзйоев. - Възможно е те да искат доста голеи реформи, за да отворят икономиката си за чужди инвестиции, без да отварят политическата сфера."

Според Робъртс обаче либерализацията в Узбекистан е част от първите положителни новини от Средна Азия от години насам.

"От доста време е така", изтъкна той.

Властите дават за пример скорошното оправдаване по наказателно дело - нещо нечувано за Узбекистан, където съдиите по традиция произнасят присъди, подписани от прокурорите. Това е една от причините затворите да са претъпкани.

Във външната политика новото правителство се опитва да потуши безсмислените конфликти със съседите за водите и границите. Отварянето на Узбекистан помага на и на Афганистан в търговията. Идния месец афганистанският президент Ашраф Гани ще направи първото посещение на афганистански лидер в Узбекистан след американското нахлуване през 2001 г.

През септември узбекското правителство вдигна ограниченията за обмяна на чуждестранна валута, като елиминира черния пазар и отвори пътя за чужди инвестиции.

След дългогодишни критики, че събира памука чрез насилствен труд, включително на деца, правителството демонстративно отзова учащите се от полето насред сезона, макар при последните посещения там да бяха забелязвани работници с младежки вид.

Правителството заменя култа към личността, който обграждаше бившия президент, с нова национална идея, която нарича "просветен ислям", фокусирана върху ислямското модернизиране, възвеличаващо постиженията в алгебрата и астрономията в Средна Азия през вековете.

"Отваряме се към света", заявява Алийор Н. Тилавов - завеждащ отдел в узбекското външно министерство, в интервю за политическата и икономическата програми.

Все още обаче не е изцяло премахната желязната полицейска система за следене на заподозрени в ислямски екстремизъм. Все още няма независими неправителствени организации или политически партии.

Правителството е освободило само 16 политзатворници от няколко хиляди., смятат правозащитни групи. Това прави повече от останалите бивши съветски републики, взети заедно.

Бекджанов - висок и мускулест дядо, носи белезите от старата система. "Хюмън райтс уоч" го обяви за най-дълго прекаралия в света в затвора журнанлист. Той бе осъден по редица скалъпени обвинения, включително тероризъм, докато работеше са опозиционния вестник "Ерк" ("Свобода").

Сега той се радва на възвърнатата си свобода и твърди, че не се сърди на никого.

"Човекът, на когото съм ядосан, е мъртъв", заяви той.

Ако реформаторите победят в това, което според него е борба срещу нереформирания апарат за сигурност, той казва, че Узбекистан може да види истинска промяна.

Но той не смята да се връща към журналистиката. Вместо това той пише книга, която ще нарече "Сбогом на младостта" - на историята на ивота си и на името на единия от затворите, в които прекара през тези 18 години.

--------

* Авторът е журналист в бюрото в Москва на в. "Ню Йорк таймс", където е публикувана статията.