В продължение на десетилетия Финландия успяваше да регулира деликатните си отношения с Русия, като избягваше всяка стъпка, която можеше да провокира "спящата мечка" на източната си граница.

Сега пенсиониран висш дипломат бута страната си към опасността да разгневи мечката - като се присъедини към военния съюз на НАТО.

"Тази страна заслужава открити дебати, когато става дума за външна политика и сигурност", казва Хану Химанен, посланик на Финландия в Русия до 2016 г.

След четири години в Москва Химанен се убедил, че страната му може да спре да се тревожи да не раздразни Русия и да започне да мисли да подсигури собствената си сигурност, като се присъедини към западния военен Алианс. В новопубликувана книга "Западът или Изтокът - Финландия и връщането на геополитиката" той критикува и лидерите на страната си, които според него са избягвали открити публични дебати за външната политика твърде дълго - доводи, които се приемат противоречиво преди предстоящите президентски избори през януари.

Има все повече знаци, че Финландия е готова за такива дебати - не без значение е и че открито пронатовски кандидат ще се бори на изборите за президент. Нилс Торвалдс от Шведската народна партия е единствен явен пронатовски кандидат в състезание със седем участници.

Бившият журналист и депутат е решен да бъде чут.

"Всяка дискусия във Финландия за външна политика ще трябва да включва и НАТО", казва Торвалдс. "Ако не дискутираме днес, няма да сме подготвени за бъдещето", смята той.

Тези президентски избори са първите, след като Москва анексира Крим през 2014 г. и след избухването на войната в Украйна. Оттогава напрежението между НАТО и Русия в Балтийско море нараства.

Съседите на Финландия биха тревога, че техният регион може да бъде следващата мишена на Русия. Повтарящо се навлизане на руски военни самолети в балтийското и скандинавското въздушно пространство само добавя несигурност.

В отговор на постоянните провокации от страна на Русия Швеция - най-близкият военен съюзник на Финландия и друга ненатовска държава - милитаризира отново отдалечения остров Готланд в Балтийско море за първи път от края на студената война и стана домакин на съвместни военни учения с натовски страни през септември.

Междувременно НАТО разположи четири военни групи с големината на батальони в Полша, Естония, Латвия и Литва като противовес на руските военни. Властите в целия регион твърдят, че бързо се опитват да се променят и адаптират към военните възможностите на Кремъл от ново поколение. Финландия, решена да изгради защита срещу източния си съсед, инвестира много в отбрана и поддържа 280-хилядната си наборна армия.

Във финландската система президентът отговаря за външната и отбранителната политика заедно с парламента. Въпреки напрегнатия климат в сигурността има малко публични дискусии за членство в НАТО сред кандидатите за президент.

Химанен отдава това на нещо, което той нарича "неразвита" култура на дебатиране във Финландия, когато става въпрос за проблеми на националната сигурност, която идва от сложните исторически отношения на страната със Съветския съюз.
След две кръвопролитни войни с Русия Хелзинки върви по хлъзгаво въже между Изтока и Запада по време на студената война с политика на неутралитет, която ѝ позволява да балансира между интеграцията с Европа и добрите отношения с Москва. Това често води до потискане на вътрешните дебати във Финландия, за да удовлетвори желанията на големия съсед на изток.

След разпада на Съветския съюз през 1991 г. Финландия рязко се обръща към Запада, става част от Европейския съюз и въвежда еврото.

Алпо Руси, който беше външнополитически съветник на бившия президент Мати Ахтисаари от 1994 до 1999 г., казва, че членството в НАТО е било обсъждано през този период. Но хората, които вземат решения, смятали, че няма нужда страната да се присъединява към Алианса, тъй като следва нова по-безопасна ера след края на студената война.

Химанен се надява, че сегашната ниска точка на отношенията между Москва и Запада, както и неговата книга ще допринесат за нови по-силни дебати с началото на сезона на изборите.

"Хората могат да твърдят, че аз вдигам много шум за това", казва Химанен. "Но просто говоря за неща, които ще са основни във всяка друга западноевропейска демокрация."

Все още огромното мнозинство от кандидатите в предстоящите избори повтарят стандартната позиция, която е в традиционния спектрум на финландската външна политика.

Пекка Наависто, кандидат на Зелената лига, който се изправи срещу сегашния президент Саули Нийнистьо на предишните избори през 2012 г., казва, че не е привърженик на присъединяването към НАТО. Но в момент на откровение добавя, че Финландия трябва да иска членство, ако Швеция реши да се присъедини.

Лаура Хухтасаари, кандидат от дясната Финландска партия, защитава тезата, че страната трябва да разчита на себе си по отношение на отбраната.
В имейл тя написа: "В този момент в светлината на сегашната информация аз не подкрепям членство в НАТО."

Нийнистьо, който се кандидатира отново и има 76 на сто подкрепа преди изборите, иска да остави перспективата за присъединяване към НАТО отворена за бъдещето, като приема сътрудничество с Алианса. Но той казва, че членството трябва да бъде подкрепено от финландците, вероятно чрез референдум.

"Не трябва да смятаме, че общественото мнение може да бъде променяно само с декларация на намерение от политическите лидери", смята той. "Ще са нужни факти и явления, които мнозинството от хората да приемат, че говорят в подкрепа на членство на Финландия", добавя той.

Подкрепата обаче остава ниска - около 25 на сто са "за" според данни от края на 2016 г. Но процентът на финландците, които се колебаят дали да се присъединят към НАТО, е нараснал след войната в Украйна и това намеква за промяна в нагласите. 

Торвалдс, кандидатът, който е про-НАТО, е против референдум за членството.

"Другите политици се крият зад референдум", казва той. "Това е начин да не кажат нищо. Това е страхлива политика", смята той.

Чарли Салониус-Пастернак, старши изследовател във Финландския институт по международни отношения, предполага, че всъщност политическата неопределеност по отношение на НАТО е стратегическо предимство.

Той обяснява, че като не се изясняват по отношение на присъединяването на страната към Алианса, кандидатите може да флиртуват с по-широк кръг от избиратели. А като държат вратата за членството в НАТО отворена, финландските управляващи чувстват, че по-лесно могат да балансират отношенията си с Москва.

"Да създават несигурност в умовете в Кремъл за това какво ще направи Финландия е един от основните мотиви на финландската политика през последните няколко десетилетия", обяснява Салониус-Пастернак.

Материалът е публикуван в "Политико".