Ad Config - Website header

 

Article_top

Нова връзка, ново семейство, нов континент... Когато Кристина тръгва от Пловдив за Канада преди шест години, дори не знае английски. Има магистърска степен, която там не й върши никаква работа - разказва БГНЕС историята на изключително успешната нашенка.

В България е работила в редакции, във ВиК...Какво да прави в Канада? Стъпва в сигурната вече бразда на жените емигрантки - домашното почистване. Много си остават на тази позиция и са доволни, че все пак имат стабилни доходи. При Кристина Търпова обаче браздата отвежда напред.

Днес, 6 години след стъпването си в Онтарио и пет години, след като регистрира фирма и назначава на работа първата си служителка, тя е президент на признатата за най-добра сред 1700 подобни компании там. Признанието го носят три различни награди в три поредни години, но заявка за него дава един възрастен канадец, който още в началото ги наема да изчистят къщата му след пренасяне.

"Трябва да си прекръстите фирмата - казва той. - От Euroshine - на WOW!"

Днес Кристина няма време да чисти, защото работата в офиса, уреждането на нови сделки и координацията отнема цялото й време. Има 89 постоянни клиенти, сред тях са няколко посолства. Само в иракското се работи по-трудно, споделя тя - непрекъснато те наблюдават какво правиш. Иначе отношенията с клиентите се базират на взаимното доверие - в крайна сметка те ти дават ключовете от къщите и офисите си и ти вярват, че няма да ги подведеш.

В момента фирмата и има 11 служителки, от тях шест са на пълно работно време, останалите - на почасово. Има три българки - най-младата е на 22, най-възрастната на 43 г. Хора разни, индийки има сред тях, други националности, характери различни, някои сговорчиви, други не дотам.

11.60 канадски долара е минималната законна ставка на час, а във фирмата на българката първоначалната ставка е 13 долара на час, по-нататък нараства до 18. За пример - две момичета чистят триетажна къща общо за 6 часа, това означава цена около 200 долара. (1 канадски долар = 1,30 лв.)

Дали е трудно да направиш фирма в Канада?

"Трябва да познаваш законите", категорична е Кристина. Бюрокрацията и там не е малка, затова трябва да се разчита на опитен юрист. Данъците също са сериозни. Моделът обаче не е сложен и според нея може да се пренесе и тук.

Напук на твърденията, че българите в чужбина не си помагат, тя казва обратното. В Онтарио има 1500 българи и те са доста сплотени. Две групи има за народни танци, те участват и в самостоятелни прояви, и в общи фестивали и винаги привличат изключително доброжелателно внимание от страна на канадците. Кристина смята, че българите са много качествени хора, образовани и трудолюбиви, но просто трябва да си повярват.

И друго клише разбива - че българите, пресекли границата, гледат на останалите в родината с насмешка и някаква доза злорадство.

"Не е вярно, казва тя, всички страдаме за България. Не е вярно, че не искаме тук нещата да потръгнат, напротив, всеки се опитва да направи нещо, с което да помогне на страната и да повдигне имиджа и зад граница."

А как успяваш, тръгвайки от нищото?

"Най-трудно ми беше през първите три години, признава тя. Чувствах се точно като отскубнато от корените си дърво, което не знае къде да се закачи. Започнах да уча английски, лека-полека се появиха неща, за които да се хвана и които да ме държат. Повечето българи в чужбина са така", смята тя от лични наблюдения.

По- късно, когато се установят и реализират, следва един дълъг период в чужбина, но повечето си правят планове да се върнат в родината, когато се пенсионират.

"България се променя, смята Кристина. Когато си идваш един път годишно, по-добре виждаш и хубавите, и лошите неща." Надява се добрите да стават повече.

 

Нова връзка, ново семейство, нов континент... Когато Кристина тръгва от Пловдив за Канада преди шест години, дори не знае английски. Има магистърска степен, която там не й върши никаква работа - разказва БГНЕС историята на изключително успешната нашенка.

В България е работила в редакции, във ВиК...Какво да прави в Канада? Стъпва в сигурната вече бразда на жените емигрантки - домашното почистване. Много си остават на тази позиция и са доволни, че все пак имат стабилни доходи. При Кристина Търпова обаче браздата отвежда напред.

Днес, 6 години след стъпването си в Онтарио и пет години, след като регистрира фирма и назначава на работа първата си служителка, тя е президент на признатата за най-добра сред 1700 подобни компании там. Признанието го носят три различни награди в три поредни години, но заявка за него дава един възрастен канадец, който още в началото ги наема да изчистят къщата му след пренасяне.

"Трябва да си прекръстите фирмата - казва той. - От Euroshine - на WOW!"

Днес Кристина няма време да чисти, защото работата в офиса, уреждането на нови сделки и координацията отнема цялото й време. Има 89 постоянни клиенти, сред тях са няколко посолства. Само в иракското се работи по-трудно, споделя тя - непрекъснато те наблюдават какво правиш. Иначе отношенията с клиентите се базират на взаимното доверие - в крайна сметка те ти дават ключовете от къщите и офисите си и ти вярват, че няма да ги подведеш.

В момента фирмата и има 11 служителки, от тях шест са на пълно работно време, останалите - на почасово. Има три българки - най-младата е на 22, най-възрастната на 43 г. Хора разни, индийки има сред тях, други националности, характери различни, някои сговорчиви, други не дотам.

11.60 канадски долара е минималната законна ставка на час, а във фирмата на българката първоначалната ставка е 13 долара на час, по-нататък нараства до 18. За пример - две момичета чистят триетажна къща общо за 6 часа, това означава цена около 200 долара. (1 канадски долар = 1,30 лв.)

Дали е трудно да направиш фирма в Канада?

"Трябва да познаваш законите", категорична е Кристина. Бюрокрацията и там не е малка, затова трябва да се разчита на опитен юрист. Данъците също са сериозни. Моделът обаче не е сложен и според нея може да се пренесе и тук.

Напук на твърденията, че българите в чужбина не си помагат, тя казва обратното. В Онтарио има 1500 българи и те са доста сплотени. Две групи има за народни танци, те участват и в самостоятелни прояви, и в общи фестивали и винаги привличат изключително доброжелателно внимание от страна на канадците. Кристина смята, че българите са много качествени хора, образовани и трудолюбиви, но просто трябва да си повярват.

И друго клише разбива - че българите, пресекли границата, гледат на останалите в родината с насмешка и някаква доза злорадство.

"Не е вярно, казва тя, всички страдаме за България. Не е вярно, че не искаме тук нещата да потръгнат, напротив, всеки се опитва да направи нещо, с което да помогне на страната и да повдигне имиджа и зад граница."

А как успяваш, тръгвайки от нищото?

"Най-трудно ми беше през първите три години, признава тя. Чувствах се точно като отскубнато от корените си дърво, което не знае къде да се закачи. Започнах да уча английски, лека-полека се появиха неща, за които да се хвана и които да ме държат. Повечето българи в чужбина са така", смята тя от лични наблюдения.

По- късно, когато се установят и реализират, следва един дълъг период в чужбина, но повечето си правят планове да се върнат в родината, когато се пенсионират.

"България се променя, смята Кристина. Когато си идваш един път годишно, по-добре виждаш и хубавите, и лошите неща." Надява се добрите да стават повече.

Коментари

А бе всичко хубаво, ама аз не

А бе всичко хубаво, ама аз не бих се гордял, че чистя кенефите на канадците...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли предстоящата визита на Румен Радев в Русия?