Ad Config - Website header

 

Article_top

Президентът Доналд Тръмп номинира в четвъртък Джером Х. Пауъл като следващия председател на Федералния резерв (централната банка на САЩ - б.р.)

Ако бъде одобрен от Сената, той ще заеме длъжността от февруари, заменяйки Джанет Л. Йелън , демократка, която Тръмп понякога хвалеше , но много републиканци искаха тя да бъде сменена.

И така, кой е Пауъл? През 2011 г., когато много републиканци заплашваха да принудят правителството да обяви дефолт по своя дълг, ако не приеме политиките на тяхната партия, Пауъл, заможен бизнесмен с меки маниери, обикаляше окоро Капитолия с голям свитък документи от Двупартийния център за политики, призовавайки законодателите да разберат опасностите за икономиката от дефолта.

Пауъл, бивш шеф в Carlyle Group (световен лидер в управлението на активи - б.р.), беше напуснал света на висшите финанси, за да работи за $1 годишно за спокойните мозъчни центрове във Вашингтон. Той обикаляше залите на Конгреса, призовавайки за спокойствие и въздържаност. Обратно, импулсивният бизнесмен Донад Тръмп туитваше: "Границата на дълга не може да се вдига, докато не се ограничат разходите на Обама".

Гледната точка на Пауъл надделя, като републиканците приеха сделка в последната минута да бъде вдигнат лимита на дълга.

"Той беше правилният човек в правилното време", казва Джейсън Гръмет, председател на Двупартийния център за политики. "Пауъл направи на Капитолия достоверна фактическа презентация, която му позволи да бъде ефективен въпреки агресивната политика навремето".

Председателят на резерва е най-високата длъжност в управлението на американската икономика. Според запознати Тръмп е избрал Пауъл, след като е решил да не номинира Йелън и да не тръгва в съвсем различна посока, посочвайки критици на резерва като Джон Тейлър (икономист от Станфорд - б.р.) и Кевин Уорш, бивш управител в институцията. Предишните президенти обикновено номинираха за втори път заварения председател, особено когато икономиката вървеше добре.

В някои отношения все пак Пауъл, когото по прякор наричат "Джей", пасва в калъпа на типичния избор на Тръмп за високия пост. Той е републиканец натрупал огромно състояние като партньор в Carlyle. Последната финансова декларация на Пауъл от юни листва нетната стойност на богатството му между $19,7 млн. и $55 млн. Ако получи работата (за това трябва одобрение от Конгреса - б.р.), Пауъл ще бъде най-богатият председател на Фед-а (съкратено жаргонно наименование на резерва -б.р.) от времето на Маринър Екълз, който е заемал длъжността от 1934 до 1948 г.

Изборът на Пауъл подчертава как Тръмп се опитва да смекчи експлозивния манталитет, който характеризира повечето от времето му във Вашингтон и много от назначенията му. Във Вашингтон Пауъл си е създал репутация на строител на съгласие, който предпочита да действа задкулисно. Президентът Барак Обама се чувстваше достатъчно удобно да номинира Пауъл като управител (един от седемте -б.р.) на Фед-а пред 2012 г. и да го номинира отново през 2014 г.

"Никога не съм го видял да изпусне нервите си", казва Ричард Фишър, бивш председател на банката на Федералния резерв в Далас (резервът има 12 такива регионални банки в САЩ - б.р.) "Джей не се рекламира както мнозина правят във Вашингтон. Той обича да върши безшумните работи".

След като постъпва във Фед-а пре- 2012 г. , казва Фишър, Пауъл продължава да пътува до Капитолия във Вашингтон, да успокоява републиканците, някои от които смятат, че резервът е сгрешил, орязвайки лихвените проценти до нула и купувайки активи за трилиони долари след финансовата криза. Пауъл, който е бил малко и в администрацията на Джордж Х.У. Буш, работеше заедно с Йелън през последните години да бъдат лихвите ниски и защитаваше действията на резерва.

Мнозина отляво са фрустрирани, че Тръмп не запазва на поста Йелън, първата заемала го жена, през чийто мандат пазарът на труда се подобри значително.

Те също виждат Пауъл като склонен да се огъне пред интересите на големите банки. Той е защитавал част от по-строгия надзор на Фед-а над финансовия пазар, но също е отбелязвал области, в които регулацията може да е стигала до крайности.

Въпреки богатството му, приятелите и бившите колеги на Пауъл го описват като "дразнещо нормален". Той често кара колело по 8 мили (13 км) от дома до работата си. Не пие много, играе голф, свири на китара и има рядката способност да повтаря на хората, това, което са казали - напомняне за паметта и вниманието, с което слуша.

Постъпвайки в Двупартийния център за политики, Пауйъл е получил малък офис с гледка към задния двор, но не се оплакал, разказва Гръмет. Веднага се заел с проучвания и създаване на досиета.

"Това е човек, който си пише домашното", казва Гръмет. "През трите години, в които работихме заедно, той поиска само едно нещо: по-големи папки".

Пауъл е известен с това, че носи на срещите си огромни папки пълни с всичките му подготвителни материали.

Очаква се той лесно да мине през процедурата за одобрение в Сената. Сенаторите го одобриха със 74 на 21 гласа през 2012 г. и с 67 на 24 гласа през 2014 г.

Председателят на Федералния резерв има три главни роли: Определя паричната политика (лихвените проценти), наблюдава банковите регулации и е публичното лице на институцията.  В досегашната си служба във Фед-а Пауъл никога не е гласувал против, предпочитайки вместо това да прави възражения по време на дискусиите преди решенията.

На Уолстрийт и във Вашингтон Пауъл е описван като безопасния избор на Тръмп, стабилен кадър, който може да умиротворява републиканците, без да политизира Фед-а. Той има дипломи от Принстънския универститет и и Правния факултет на Джорджтаунския университет и много връзки в политиката и бизнеса.

"Според моя опит, най-добрите резултати се постигат, когато противоположни гледни точки ясно и силно се представят преди да се вземат решенията", каза той в реч през март.

(От "Вашингтон пост" със съкращения)

 

Президентът Доналд Тръмп номинира в четвъртък Джером Х. Пауъл като следващия председател на Федералния резерв (централната банка на САЩ - б.р.)

Ако бъде одобрен от Сената, той ще заеме длъжността от февруари, заменяйки Джанет Л. Йелън , демократка, която Тръмп понякога хвалеше , но много републиканци искаха тя да бъде сменена.

И така, кой е Пауъл? През 2011 г., когато много републиканци заплашваха да принудят правителството да обяви дефолт по своя дълг, ако не приеме политиките на тяхната партия, Пауъл, заможен бизнесмен с меки маниери, обикаляше окоро Капитолия с голям свитък документи от Двупартийния център за политики, призовавайки законодателите да разберат опасностите за икономиката от дефолта.

Пауъл, бивш шеф в Carlyle Group (световен лидер в управлението на активи - б.р.), беше напуснал света на висшите финанси, за да работи за $1 годишно за спокойните мозъчни центрове във Вашингтон. Той обикаляше залите на Конгреса, призовавайки за спокойствие и въздържаност. Обратно, импулсивният бизнесмен Донад Тръмп туитваше: "Границата на дълга не може да се вдига, докато не се ограничат разходите на Обама".

Гледната точка на Пауъл надделя, като републиканците приеха сделка в последната минута да бъде вдигнат лимита на дълга.

"Той беше правилният човек в правилното време", казва Джейсън Гръмет, председател на Двупартийния център за политики. "Пауъл направи на Капитолия достоверна фактическа презентация, която му позволи да бъде ефективен въпреки агресивната политика навремето".

Председателят на резерва е най-високата длъжност в управлението на американската икономика. Според запознати Тръмп е избрал Пауъл, след като е решил да не номинира Йелън и да не тръгва в съвсем различна посока, посочвайки критици на резерва като Джон Тейлър (икономист от Станфорд - б.р.) и Кевин Уорш, бивш управител в институцията. Предишните президенти обикновено номинираха за втори път заварения председател, особено когато икономиката вървеше добре.

В някои отношения все пак Пауъл, когото по прякор наричат "Джей", пасва в калъпа на типичния избор на Тръмп за високия пост. Той е републиканец натрупал огромно състояние като партньор в Carlyle. Последната финансова декларация на Пауъл от юни листва нетната стойност на богатството му между $19,7 млн. и $55 млн. Ако получи работата (за това трябва одобрение от Конгреса - б.р.), Пауъл ще бъде най-богатият председател на Фед-а (съкратено жаргонно наименование на резерва -б.р.) от времето на Маринър Екълз, който е заемал длъжността от 1934 до 1948 г.

Изборът на Пауъл подчертава как Тръмп се опитва да смекчи експлозивния манталитет, който характеризира повечето от времето му във Вашингтон и много от назначенията му. Във Вашингтон Пауъл си е създал репутация на строител на съгласие, който предпочита да действа задкулисно. Президентът Барак Обама се чувстваше достатъчно удобно да номинира Пауъл като управител (един от седемте -б.р.) на Фед-а пред 2012 г. и да го номинира отново през 2014 г.

"Никога не съм го видял да изпусне нервите си", казва Ричард Фишър, бивш председател на банката на Федералния резерв в Далас (резервът има 12 такива регионални банки в САЩ - б.р.) "Джей не се рекламира както мнозина правят във Вашингтон. Той обича да върши безшумните работи".

След като постъпва във Фед-а пре- 2012 г. , казва Фишър, Пауъл продължава да пътува до Капитолия във Вашингтон, да успокоява републиканците, някои от които смятат, че резервът е сгрешил, орязвайки лихвените проценти до нула и купувайки активи за трилиони долари след финансовата криза. Пауъл, който е бил малко и в администрацията на Джордж Х.У. Буш, работеше заедно с Йелън през последните години да бъдат лихвите ниски и защитаваше действията на резерва.

Мнозина отляво са фрустрирани, че Тръмп не запазва на поста Йелън, първата заемала го жена, през чийто мандат пазарът на труда се подобри значително.

Те също виждат Пауъл като склонен да се огъне пред интересите на големите банки. Той е защитавал част от по-строгия надзор на Фед-а над финансовия пазар, но също е отбелязвал области, в които регулацията може да е стигала до крайности.

Въпреки богатството му, приятелите и бившите колеги на Пауъл го описват като "дразнещо нормален". Той често кара колело по 8 мили (13 км) от дома до работата си. Не пие много, играе голф, свири на китара и има рядката способност да повтаря на хората, това, което са казали - напомняне за паметта и вниманието, с което слуша.

Постъпвайки в Двупартийния център за политики, Пауйъл е получил малък офис с гледка към задния двор, но не се оплакал, разказва Гръмет. Веднага се заел с проучвания и създаване на досиета.

"Това е човек, който си пише домашното", казва Гръмет. "През трите години, в които работихме заедно, той поиска само едно нещо: по-големи папки".

Пауъл е известен с това, че носи на срещите си огромни папки пълни с всичките му подготвителни материали.

Очаква се той лесно да мине през процедурата за одобрение в Сената. Сенаторите го одобриха със 74 на 21 гласа през 2012 г. и с 67 на 24 гласа през 2014 г.

Председателят на Федералния резерв има три главни роли: Определя паричната политика (лихвените проценти), наблюдава банковите регулации и е публичното лице на институцията.  В досегашната си служба във Фед-а Пауъл никога не е гласувал против, предпочитайки вместо това да прави възражения по време на дискусиите преди решенията.

На Уолстрийт и във Вашингтон Пауъл е описван като безопасния избор на Тръмп, стабилен кадър, който може да умиротворява републиканците, без да политизира Фед-а. Той има дипломи от Принстънския универститет и и Правния факултет на Джорджтаунския университет и много връзки в политиката и бизнеса.

"Според моя опит, най-добрите резултати се постигат, когато противоположни гледни точки ясно и силно се представят преди да се вземат решенията", каза той в реч през март.

(От "Вашингтон пост" със съкращения)

Коментари

Нещо се е загубило в превода...

Очевидно "Тихият републиканец" е препратка към заглавието на Грийн "Тихият американец", за което редакторите я са чували, я не.

Става дума за една поучителна история (естествено, приказка ;)) от началото на Виетнамската война, в която британски шпионин е отвратен от опитите на агент на ЦРУ да антагонизира населението на Южен Виетнам, като организира атентати, за които обвинява "комунистите". След един особено зловещ атентат, британският агент асистира убийството на американския си колега.

Колкото за този, всички предполагам помните как започна Голямата криза от 2007 -- г-н Жоро Храсталаков-Младши назначи за министър на финансите един друг мултимилионер от Уолстрийт, някой си Хенри Полсън, бивш служител на Голдман Сакс и една изкуфяла откачалка на 100 години, Алан Грийнспан.

Грийнспан избяга от ролята си на контрольор на монетарната политика и свали лихвите, за да може Дау Джонс да върви нагоре далеч пред икономиката, а Хенри, за да прецака конкуренцията на Голдман, остави финансовите оператори да надуват балона колкото могат.

И когато се спука, последваха 10 тъжни години. Е, това идва отново ;)

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията