Две руски държавни институции в близки връзки с президента Владимир Путин са финансирали значителни инвестиции в "Туитър" и "Фейсбук" през бизнес съдружник на Джаред Къшнър, показват новите разкрития в "Досиетата Парадайз", пише "Гардиън".

Инвестициите са правени през руски технологичен магнат - Юрий Милнер, който също така има и дял в компания, чийто съсобственик е зетят на американския президент. Къшнър освен това е и старши съветник в Белия дом.

Разкритията будят притеснения за руското влияние в американската политика, както и за ролята, която са имали социалните медии по време на миналогодишните президентски избори в САЩ. Те повдигат и нови въпроси за компании като "Фейсбук" и "Тутитър", както и за Къшнър.

Александър Вершбау, който е бил посланик на САЩ в Москва по времето на Джордж Буш-младши и Бил Клинтън, казва, че руските държавни институции често са използвани като "средства за любимите политически проекти на Путин". Според него фактите са притеснителни в светлината на усилията на Русия да подкопае американската демокрация. "Очевидно е имало по-голям план, въпреки че Путин твърди обратното".

Документите за това се съдържат в "Досиетата Парадайз", втория по големина теч на поверителна информация за сложните схеми за укриване на богатства от световния елит.

"Фейсбук" и "Туитър" не са знаели, че инвестициите идват от контролираната от държавата руска банка ВТВ и от финансов клон на държавната "Газпром", според Милнер. Говорител на Къшнър е отказал коментар.

Според документите през 2011 г. руската банка е направила инвестиция от 191 млн. долара в "Туитър". Горе-долу по същото време "Газпром инвестхолдинг" финасирала офшорна компания, която на свой ред финансира механизъм, който държи дялове от "Фейсбук" на стойност 1 млрд. долара. Парите минават през инвестиционни механизми, контролирани от Милнер, който инвестира и в стартъп в Ню Йорк, която Къшнър притежава заедно с брат си. В началото, когато става част от екипа на Тръмп в Белия дом, Къшнър пропуска да осветли своето участие в компанията стартъп.

Преди време Милнер е съветвал руското правителство по въпросите на технологиите в комисия към президента, оглавена от Дмитрий Медведев, бивш президент, а сега премиер на Русия. Сега базираният в Силициевата долина в САЩ Милнер е инвестирал 7 млрд. долара в над 30 онлайн компании, в това число Airbnb, Spotify, в китайските Alibaba and JD.com.

Милнер в поредица от интервюто обяснява, че финансирането от страна на банка ВТВ не ѝ купува влияние в "Туитър". Той казва, че не е знаел, че "Газпром инвестхолдинг" е имала дялове във "Фейсбук". Според Милнер сделките са малка част от неговото инвестиционно портфолио и са направени, когато отношенията между САЩ и Русия са били много по-топли.

По думите му той е инвестирал в бизнеса на Къшнър единствено по търговски причини, като се е срещал с него само веднъж, и то по време на коктейл в САЩ през м.г. 

"Не съм замесен в никакви политически дейности, не финансирам политически дейности", твърди той.

Разкритието, че руски фирми, свързани с Кремъл, имат финансово участие в двете най-големи технологични компании на САЩ, идват на фона на осветяването на все повече факти, които сочат, че Русия е използвала двете социални платформи, за да се опита да влияе на изборите в САЩ, като в Санкт Петербург е действала даже "ферма за тролове".

Ванеса Чан, говорителката на "Фейсбук", заявява пред разследващите журналисти, че инвестицията в компанията, която води до "Газпром инвестхолдинг", е била продадена преди пет години, след като "Фейсбук" става публична компания. "Фейсбук" отхвърля идеята, че страда от липса на бдителност за подбора на инвеститорите си", казва още говорителката. Официалното становище на "Туитър" е, че "като "Туитър" е направила преоценка на всички инвеститори отпреди компанията да стане публична."

Инвестициите в "Туитър" и във "Фейсбук" са направени от инвестиционната компания на Милнер DST Global, която е създадена през 2009 г. Милнер обединява сили с руския олигарх Алишер Усманов, който е съсобственик на футболния клуб "Арсенал" и който инвестира солидно в DST Global.

Покупките във "Фейсбук" и "Туитър" са публично известни и се оказват много печеливши. Смята се, че Усманов за вложените си 200 млн. е получил 1 млрд. долара. Той продава последните от дяловете си във "Фейсбук" през септември 2013 г. Но ролята на държавна банка и предприятие във финансирането на социалните медии досега е била неизвестна.