Адела Пеева е сред най-именитите български документалисти с над 50 филмови ленти зад гърба си. Завършва кинорежисура в Академията за театър, кино, радио и телевизия в Белград. Филмът ѝ „Чия е тази песен” е първият български документален филм, номиниран от Европейската филмова академия (2003). Сега излиза най-новият филм на Адела Пеева "Да живее България". По този повод Клуб Z се обърна с няколко въпроса към режисьорката:

- Кое ви провокира да „посегнете“ към горещата тема с национализма?

Идеята за филма „Да живее България” се зароди по време на предишния ми филм „В търсене на Списаревски“ – за летеца герой, загинал по време на Втората световна война, отбранявайки София по време на бомбардировките.

Там срещнах и снимах националистите, които организираха шествия и поклонения на гроба на Списаревски, както и антицигански митинги. Това беше първата ми среща с тях и в процеса на снимки започнах да се питам: какви са тези момчета, какво ги кара да изповядват една такава идеология на крайностите и омраза, какво намират в нея? Повечето от тях бяха още ученици. Беше ми много любопитно да разбера повече за тях.

Кадър от филма "Да живее България".

Едновременно с това си задавах въпроса защо обществеността ни се прави, че те не съществуват? Защо не се интересува от тях? Единственото, което виждахме по медиите, бяха спорадичните кратки репортажи от някои от шествията.

Смятах,че ако успея да направя този филм, ще обърна внимание на обществеността върху този проблем.

- Защо се спряхте на заглавието „Да живее България“?

"Да живее България" е един от често използваните лозунги и възгласи по време на събирания и шествия на националистите. Едновременно с това той е и най-често използваният патриотичен лозунг. И в двата случая той е изваден от контекса на епохата на хъшовете и всичко това се прави в името на България. И тъй като филмът си поставя за цел да изследва тънката граница между патриотизма и национализма, струва ми се, че това заглавие най-точно отговаря на филма.

- Вие изследвате проблеми за идентичността и в други свои филми - в „Чия е тази песен“ например. Защо на Балканите това е толкова болезнен въпрос?

Би могло да се каже, че интересът ми към проблема за ролята на идентичноста и връзката му с национализма датира доста отдавна. Това е видно от филмите ми, които често засягат въпроса за нашата нетолерантност и нетърпимост, за нашия национализъм. В „Чия е тази песен?“ момчетата заявяват, че всеки, който не е българин, трябва да иде под ножа, а в „Търсенето на Списаревски“ маршируват с възгласите „Циганите на сапун“ и „Турците под ножа“. И в “Чия е тази песен?“, и в „Да живее България“ проблемът не е само в нашата балканска идентичност, а също и в крайната нетолерантност и ксенофобия.

- Във филма става дума за тънката граница между патриотизма и национализма, казвате. Вие успяхте ли да прозрете тази граница?

Не бих говорила за прозрението. По-скоро става дума за един процес на проследяване и натрупване на информация за проблема, вследствие на което става ясно, че там, където родолюбието и патриотизмът се израждат и превръщат в омраза към другия, към различния, там се поражда голям и опасен обществен проблем. Надявам се, че показването му във филма и предизвиканите от него емоции ще подскажат на зрителите сами да осъзнаят къде и кога се достига и преминава тази тънка граница, кога и как количественото натрупване на патриотизма води до отрицателни качествени изменения и до преминаването в открит национализъм.

- Кой от героите във филма остави най-дълбока следа у вас и защо?

Определено това е участието на децата във филма и техните патриотични и националистични възгледи и изказвания - техните разсъждения за патриотизма и национализма и възгледите и мненията им за различния от тях.

- Национализмът се превърна в челна точка от дневния ред на съвременна Европа през последните години. Къде сбъркахме, че това се случи? Или пък поправихме допусната вече грешка?

Аз не съм нито политолог, нито историк. Нямам претенции, че притежавам някакъв особен усет или интуиция за това какво предстои или защо нещо се случва. Аз съм един наблюдател, който със средствата на киното се опитва да анализира и да покаже нашата действителност. Признавам, че това подразбира и надеждата ми, че нещата ще се променят.

За да има такава вълна от национализъм в днешната Европа, сигурно има обективни обществени, икономически и политически причини. Но винаги съм смятала, че първо трябва да оправим собствения си двор и чак след това евентуално да даваме съвети и рецепти на другите около нас.

- Европа без граници или Европа на възродените националности?

Европа без граници е една хубава, привлекателна и реализирана вече идея. Моята генерация си спомня много ясно онова време, когато да пътуваш до съседна Югословия бе голямо и трудно осъществимо събитие поради сериозни ограничения за излизане в чужбина. Днешните младежи не могат да си представят подобно нещо, а не им и трябва. Тази свобода на придвижване в днешния ни свят съвпадна с редица политически и икономически промени, които резултираха във възраждането на крайните възгледи на определени среди в цяла Европа. Естествено е да се очаква, че тези проблеми се отразяват, преливат и обединяват много по-лесно днес, когато пътуването в чужбина за всички европейци стана въпрос само на материална възможност да си осигуриш транспорта. Но това в никакъв случай не променя факта, че днешната ни свобода да се придвижваме, да дружим, да творим заедно е нещо, което е без алтернатива и трябва да бъде запазено на всяка цена. Но за мен най-важното е съществуването на мирна и спокойна Европа.

Премиерата на филма „Да живее България” ще бъде на Киномания на 24 ноември в кино „Люмиер Лидл” от 20.30 ч.

Вижте трейлъра на филма: