Питам се кога поредното разкритие за руско финансово участие в търговия с влияние ще престане да бъде новина. Всеки, който познава, макар и отчасти, целеполагането на руските специални служби, не може да бъде изненадан от нито едно от тези разкрития. Черезвичайната комисия - ЧК е първата шпионска структура в света, която надхвърля многократно целите на едно обикновено разузнаване. До създаването на ЧК и Коминтерна разузнаването е информационна служба, която кротко събира информация за други държави и властови структури в полза на своите национални институции и интереси. ЧК и Коминтернът са създадени, за да организират мащабни "оперативни мероприятия" - най-вече диверсии на чужда територия - с цел реализация на интернационалната стратегия на новоучредената болшевишка империя. Първите мащабни оперативни мероприятия са Спартакисткото въстание в Германия (1919 г.), Съветската република на Бела Кун в Будапеща (1919 г.) и Септемврийският метеж в България (1923 г.).

По време на студената война КГБ се състезава с новоучредената американска агенция ЦРУ за дестабилизиране и присъединяване към комунистическия блок на държави и територии от т.нар. Трети свят. Америка не притежава държавно външно разузнаване до началото на Втората световна война, а ЦРУ е създадено за неутрализиране на мащабната агресивност на Москва в следвоенния свят. До разпадането на Съветския съюз проникването на КГБ (сега ФСБ) в корпоративния свят е обективно ограничено поради факта, че комунистическият колос притежава само държавни институции - а не независими компании. Агентите на КГБ и ГРУ могат да се маскират и да проникват навсякъде, но легендирането им като независими бизнесмени или финансисти е по-трудно.

Днес Москва разполага с разгърната мрежа от корпоративни олигархични институции, подчинени на "вертикалата на властта", които могат легитимно и открито да се регистрират и да функционират навсякъде по света. Изпълнението на специализирани задачи по търговия с влияние е особено лесно на територията на САЩ, които са уникална държава с възможността, която законово предоставят на външни за страната сили и интереси да лобират пред федералните институции за постигане на определени цели. (Лобизмът е регламентиран, но публичният достъп до резултатите от едно лобистко усилие невинаги е лесен.)

Глобалният свят представлява гъсто изплетена мрежа от финансово-корпоративни институции, държавни стратегии и инфраструктури на организираната глобална престъпност, като границите между тези различни по дефиниция играчи са силно размити в гостолюбивите офшорни зони до степен на неразпознаваемост. Феликс Едмундович Дзержински можеше само да мечтае за подобни богати възможности за проникване в "територията на врага" и за осъществяване на крупни мрежови игри, конструирани от високопрофесионалните експерти във и около Кремъл. Между впрочем, тези възможности се оползотворяват далеч не само от Русия.

Китай също използва ресурсите на държавната си машина в тази посока, макар и - засега - за твърде различни, по-скоро икономически и финансови цели. Руската държава е имперска структура, чийто целокупен ресурс винаги е бил без остатък на разположение на имперската агресия и завоевателна политика. Оттук здравата ще се изпотите, докато идентифицирате и подредите на практика безкрайните комбинации, които руските специални служби могат да разиграват в политическите и обществените институции - включително медиите и социалните мрежи - на други страни, особено в демократичния свят.

Демократичната система е силна с прозрачността на своите институции и с гарантирания обществен достъп до резултатите от тяхната дейност. Уязвимостта на националните демократични институции - дори на колоси като САЩ и големите европейски страни - обаче непрекъснато нараства в епохата на глобализацията. Свободното циркулиране на пари, бизнес и информационни проекти в неинституционализираната глобална среда нанася мощни и непоправими удари на едно национално законодателство и неговата способност да постави разделителна линия между легитимен бизнес и финансово-икономическо престъпление на своята територия.

Ако имаш послушна и подвластна мощна държава и много пари - случаят с Путинова Русия, дерзай! Нищо не може да те спре. Засега. Затова откриването на подобни зависимости на високопоставени политически и финансови лица на Запад от страна на руски (или нечии други) пари и добре планирани интереси за търговия с влияние може само да се разраства - особено при този нарастващ интерес към темата от страна на журналисти и прокурори. Русия е страна с национален доход, по-малък от този на Италия, но с диверсионни ресурси с измеренията на глобалния свят.

Затова службите на Путин могат да ловят и най-големите риби в глобалния аквариум, докато са тежко увредени трите основни инструмента за предотвратяването на покупко-продажба на политици и висши администратори и за ограничаване на публичната манипулация с истината.

Първият инструмент е капацитетът за институционален публичен контрол в рамките на една демократична държава и обществена система. Глобализацията драматично подкопава този капацитет. Вторият инструмент е личната почтеност и достойнството на кандидатите за публични длъжности. Алчността и ерозията на ценностната система, позволяваща ясно разграничаване на добро от зло на актьорите в демократичния процес, е най-голямата заплаха за демокрацията - която на всичко отгоре е безмилостно подкопавана като национална система от глобализацията. Без да бъде заменяна от каквато и да е глобална институционална система - демократична или не.

Третият инструмент е функциониращ критерий (критерии) за различаване на лъжа от истина и възможността за обществена морална санкция при това разграничаване. В епохата на "постистината" всичко истинно може да се окаже лъжа, а всяка лъжа - истина. Затова не само не можем да се опазим от Путин. Но губим и легитимността за отхвърляне на неговите маневри от позициите на демократичната почтеност.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.