"Дипломатите да извиняват, но търпят критика", заяви днес премерът Бойко Борисов в Брюксел на съвместна пресконференция с председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.

Нападките му бяха отправени към европейските дипломати за това, че не са успели да спрат войните, които се водят в момента в арабския сват и за които плаща Европа.

Цялото българско правителство участва в съвместно заседание с ЕК. На него бяха представени приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г.

“Не може да се водят войни в целия арабски свят и ние само да сме консуматори на бежанци. Нека бъдем по-твърди. Тези войни трябва да престанат, защото накрая всички идват в Европа, а репарациите са за другите. Дипломацията е лоша", обоснова се Борисов.

Той на няколко пъти изтъкна похвалите на Юнкер, че страната ни най-добре от всички в ЕС си пази границите.

Запитан за отношенията с Турция, Борисов даде следния отговор:

"Човек не си избира съседите, нито родителите. Ние нямаме друга политика и винаги ще настояваме за добросъседство. Не можем да искаме да бъдат солидарни с нас, когато имаме нужда, а ние да не бъдем с други държави от ЕС, когато те имат нужда."

Според премиера това е нашата политика и тя е и хуманна и добронамерена.

Същевременно Юнкер за пореден път остро разкритикува Турция и изтъкна, че тя като че ли прави крачки встрани от ЕС. Европа обаче желае да бъде приятел с Анкара.

Българският премиер бе попитан и дали има геополитическа заплаха за България.

"Аз съм голям радетел за ревизия в сферата на общата европейска тбрана. След като ще харчим милиарди по линия на НАТО, нека да имаме по ясна видимост за оръжия и военно оборудване. Това го обсъждахме днес. Нека кажат откъде ще дойде заплахата, коя граница трябва да се охранява най-добре", отговори министър-председателят.

Той очерта дискутираните днес теми, които според него биха прозвучали като интересни:

„Сред тях са Западните Балкани и целият Балкански полуостров. Знаете предстоящите тежки преговори за „Брекзит“ по време на българското председателство. Това е рядък шанс целият Балкански полуостров да замести Великобритания в ЕС, защото имаме прекрасна природа, море и т.н. Сега е моментът.

Борисов е убеден, че това, което не е риск за ЕС, са инфраструктурата, конкурентноспособността. С отпадането на роуминга ще има възможност за инвестиции, туризъм, по-голям пазар.

Присъединяването на Балканите е и една от темите за кохезията. Други важни обсъждани днес въпроси са били газовия хъб, енергетиката, общият енергиен пазар.

Изключително важна ще е срещата между лидерите на ЕС и Западните Балкани в София на 17 май 2018 г.

И Борисов, и Юнкер, както и българската еврокомисарка Мария Габриел бяха единодушни за голямото значение на логото „Съединението прави силата“ на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС.

"То е валидно не само в България, а и в Европа. Съединението на ЕС може да ни направи възможно най-силни. За радост, с голяма част от комисарите най-вече с Юнкер, дълги години сме били заедно на Европейски съвет", каза Борисов.

Юнкер похвали българския премиер и го нарече „приятел“, но с изричната уговорка, че е по-скоро добър, отколкото стар такъв. И допълни, че очаква с нетърпение да дойде в България на 11 и 12 явуари 2018 г., когато нашето председателство на Съвета на ЕС ще е започнало.

„Европа е част от ДНК на България и от първия ден на присъединяването си към ЕС страната се държи като основател на Съюза, докато някои от основателите не винаги се държат като такива“, заяви шефът на ЕК.

За него България не е нова страна. Юнкер припомни, че той  бил човекът, подписал Договора за присъединяване на Бълария към ЕС през 2005 година. Тогава в качеството си на премиер на Люксембург той е бил председател на Европейския съвет.

„Харесва ми логото на българското председателство - „Съединението прави силата“. То е вярно и трябва да се доказва през шестте месеца на председателството“, каза Юнкер.

Юнкер каза, че следващият мониторингов доклад на Комисията за правосъдието и вътрешните работи на България ще бъде „много положителен“. 

„Докладът ще бъде много положителен, що се отнася за България“, каза той. „Казвам от самото начало на нашия мандат, че съм силно за това България, а  също и Румъния да се присъединят към Шенгенската зона. Това ще бъде направено. Казах и в Европейския парламент: Нормалното, естествено място на България е в Шенгенското пространство“. 

Формално не съществува връзка между резултатите от евронаблюдението и допускането на България и Румъния в Шенген, европейската зона без вътрешен граничен контрол. Нейни членки като Холандия обаче се позовават на мониторинговите доклади на Комисията, за да се противопоставят на приемането на двете балкански държави. За него е необходимо общото съгласие на всички страни от Шенген. От 2011 г. ЕС е признал, че България и Румъния отговарят на всички технически изисквания за членство в зоната.

Комисията трябва да представи поредния си доклад от наблюдението идния месец. Юнкер не каза дали той ще препоръча на държавите членки да сложат край на мониторинга. Условие за това е страната ни да изпълни 17 препоръки, които Комисията направи в миналогодишния си доклад. Сред тях е приемането на закон за борба с корупцията е единен независим държавен орган, който да го прилага.

На въпрос готова ли е България за еврозоната Юнкер отговори, че се възхищава на представянето и на резултатите на страната ни:

„България е страна, в която има бюджетен баланс, има много нисък публичен дълг в сравнение с останалите. Имаме страни, които са в еврозоната и са много отвъд цифрите на България. Предложих предсъединителна помощ на онези страни, които са членове на ЕС и искат да се присъединят към еврозоната. Мога да кажа, че България е готова и, ако иска може да прилага тази помощ съвсем свободно.“

За бъдещето на ЕС и евентуалната интеграция на Западните Балкани председателят на ЕК заяви следното:

„Неколкократно съм повтарял, че макар и да не е възможно нови държави да се присъединят към ЕС преди 2019 година, бих искал европейската перспектива да не се разбира като покана, а като континентална необходимост за въпросните страни.“

Еврокомисарката Мария Габриел, чийто ресор е цифровата икономика, заяви, че е щастлива от факта, че цифровизацията ще бъде един от приоритетите на европредседателството на страната ни.