Българската икономика ще продължи стабилния си растеж, воден главно от частното и публичното потребление и възстановяване на инвестициите, пише в публикуваната днес есенна икономическа прогноза на Европейската комисия за страната ни.

Тригодишната дефлация се обърнала в инфлация заради силното вътрешно търсене. Очаква се безработицата да продължи да пада, а заплатите силно да нараснат. Бюджетът на правителството се очаква да бъде балансиран и бавно да тръгне към излишък въпреки увеличаването на инвестициите и заплатите в публичния сектор.

Растеж от 3,9% тази година, 3,8% догодина и 3,6% през 2019 г. прогнозира комисията. Тя отбелязва, че основен двигател на растежа ще бъде нарастващото вътрешно търсене, което ще измества износа и  ще стимулира нарастване на вноса. В идните две години към вътрешното търсене ще се прибави нарастване на инвестициите, тъй като усвояването на еврофондовете се ускорява към края на седемгодишния бюджетен период на ЕС (2014-2020 г.).

Комиисията очаква до 2019 г. вносът да расте по-бързо от износа заради повишеното вътрешно потребление, откъдето излишъкът по текущата сметка на платежния баланс да изтънее от 3% на 2,4% и 2,3% през идните две години.

Инфлацията ще расте бавно от 1% т.г. до 1,5% догодина и 1,6% през 2919 г., пише в прогнозата. Нарастването на потреблението и особено на инвестициите се очаква да обусловят нови намаления на безработицата – на 6,4% т.г. от 7,6% през миналата, на 6% догодина и 5,7% през 2019 г.

Държавният бюджет ще се възползва от по-добрите икономически перспективи, по-високата събираемост на данъците и усвояването на еврофондовете, отбелязва прогнозата. Това ще позволи на правителството да балансира бюджета през тази и следващата година и да има излишък от 0,2% от БВП през 2019 г., предвижда комисията.

Според нея повишаването на разходите за заплати и инвестиции в обществения сектор ще бъде за сметка на повишени приходи.

Брюксел очаква и съотношението на български публичен дълг към БВП да намалее с близо 3 процентни пункта между тази година и 2019 г. - от 25,7% на 22,8%. Това тя отдава на „положителното въздействие на първичния излишък и на изплащането на дълг от около 2 процентни пункта от БВП от натрупани фискални резерви. Първичните излишъци и ниските лихвени плащания, предвидени за 2018 и 2020 г., се очаква да доведат до още по-голямо намаление на общия правителствен дълг“.