Отбрана

Двадесет държави членки ще подпишат в Брюксел идния понеделник нов отбранителен пакт, чиито двигатели  са Германия и Франция. Така нареченото "постоянно структурирано сътрудничество" в областта на отбраната е може би най-голямата крачка напред, която ЕС прави в тази област от 1954 г., когато френското Национално събрание отхвърли тогавашния договор за европейска отбранителна общност. Сътрудничеството, което съществува като възможност в Договора от Лисабон, позволява на държавите, които желаят да участват в него, да поемат общи задачи в отбраната като развитие на въоръжения, инфраструктура и общи мисии. Водещите страни са Германия, Франция, Италия и Испания. България е между останалите 16. Един от възможните проекти е развитието на нов европейски изтребител. Официално началото на сътрудничеството ще бъде обявено на срещата на върха на ЕС през декември.

Глифозат

Комитет от експерти от държавите членки днес отново не постигна необходимото мнозинство, за да продължи с предложените от Комисията пет години лиценза на химикала глифозат на европейския пазар. Глифозатът е активното вещество в хербицида „Раундъп“ на американския концерн „Монсанто“. Противниците му смятат, че е канцерогенен и ЕС трябва да  го забрани. Комисията замени първоначалното си предложение за десетгодишно продължение с петгодишно, но това пак не доведе до съгласие между правителствата. За петгодшния лиценз гласуваха Чехия, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Финландия, Обединеното кралство, Швеция, Словения, Словакия, Холандия, Унгария, Латвия и Литва. Против бяха Белгия, Франция, Гърция, Хърватия, Италия, Кипър, Люксембург, Малта и Австрия. България, Германия, Полша, Португалия и Румъния се въздържаха. Европейските агенции по химикалите и по безопасността на храните смятат, че глифозатът не е вреден, докато Международната агенция по изледвания на рака смята, че той е „вероятно канцерогенен“. Ако ЕС забрани глифозата, това означава да забрани и вноса на храни третирани с него от трети страни както и да се изложи на риска от търговски дела от страна на производителя.

Климат

Преговарящите от държавите членки и институциите постигнаха рано тази сутрин съгласие по реформата на европейската система за търговия с въглеродни емисии (ETS=Emission Trading System), съобщава „ЮроАктив“. Те приеха, че инсталации с емисии над 450 грама СО2 на киловатчас енергия няма да могат да получават финансиране от новосъздаден Модернизационен фонд. Мярката ще засегне най-замърсяващите ТЕЦ-ове на въглища. Изключение има за районните отоплителни ТЕЦ-ове в държави с БВП на глава от населението 30% по-ниско от средното за ЕС. Според „ИЮ обзървър“ това означава, че България и Румъния ще могат да ползват средства от фонда, но Полша няма да може. Лимитът на правата за емисии, купувани с разрешителни, ще се понижава с 2,2% годишно. 57% е делът на разрешителните, които ще се предлагат на търг.

Американският милиардер и медиен магнат Майкъл Блумбърг обещава $50 млн. на международна кампания за затваряне на ТЕЦ-овете на въглища. Той съобщи това на световната климатична конференция COP-23 в Бон Германия. Блумбърг обеща други $64 милиона на американска кампания за същата цел, която постигна затварянето на половината от ТЕЦ-овете на въглища в САЩ от 2011 г. насам.

Енергетика

Литва „ухажва“ еврокомисаря по бюджета Гюнтер Йотингер за допълнителни средства за затварянето на спряната и АЕЦ Игналина. Последните планове на страната предвиждат централата да бъде окончателно затворена през 2038 г., т.е. девет години след досега предвидения срок. ЕС е предвидил в бюджета си €1,5 млрд. за тази цел, но се оказва, че те са свършили и сега трябват още толкова пари. Европейската сметна палата критикува Литва, че използва финансирането за други цели, като например заплащане на персонал, а не за дейности по закриването. АЕЦ Игналина спря да произвежда електричество през 2004 г., когато Литва влезе в ЕС.