В България се обръща по-сериозно внимание на приобщаващото образование. Органите планират да преразгледат модела на финансиране в училищното образование с цел повишаване на справедливостта (като се отпускат допълнителни средства за училищата в неравностойно положение) и качеството. Резултатите по отношение на основните умения по данни от PISA продължават да са едни от най-ниските в ЕС.

Това пише в Обзора на образованието и обучението за 2017 г. на Европейската комисия в частта, която е за България.

България продължава да изостава спрямо по-голямата част от средните стойности за ЕС по отделните индикатори в сферата на образованието. Неравенството остава големият проблем и цел за преодоляване в рамките на съюза.

Ето и някои основни моменти от обзора, който описва състоянието в българското образование.

 

Ниските резултати от PISA

 

Твърде ниските резултати по отношение на основни умения в рамките на PISA 2015 г. се обясняват с комбинация от фактори в системата на образованието и предизвикателства, свързани със справедливостта, пише в доклада.

И при трите изследвани предмета делът на учениците с ниски постижения остава един от най-високите в ЕС.

През 2015 г. ниските резултати в България са около два пъти повече спрямо средните резултати за ЕС: 37,9 % спрямо 20,6 % по природни науки, 41,5 % спрямо 19,7 % по четене и 42,1 % спрямо 22,2 % по математика (ОИСР, 2016 г.).

Макар и ниските резултати да са особено проблемни сред учениците в неравностойно положение, те са относително високи и за целия социално- икономически спектър.

Това предполага, че социално-икономическият статус сам по себе си не може да обясни като цяло лошите резултати на България според PISA: поне също толкова важни са и факторите в системата на образованието, като учебни програми и преподаване.

На този фон в специфични за държавата препоръки в рамките на европейския семестър през 2017 г. от Съвета на ЕС е отправен призив към България да увеличи предоставянето на качествено общо образование, по-специално за ромите. В тази връзка успешното внедряване на новите учебни програми, понастоящем за 1-2 клас и 5-6 клас, е от съществена важност.

В рамките на PISA България съчетава висок дял на ниски резултати и нисък дял на ученици с най-високи резултати.

Делът на учениците с най-високи резултати в рамките на PISA - т. е. такива, които могат да решават сложни задачи, е нисък: 2,9 % по природни науки, 3,6 % по четене и 4,4 % по математика. Това говори за необходимост от засилване на върховите постижения, наред с повишаването на справедливостта. В рамките на PISA 2015 г. българските ученици показват едно от най-ниските нива на чувство за принадлежност към тяхното училище сред всички участващи държави, като голяма част от учениците посочват, че са отсъствали от училище в продължение на цял ден през предходната седмица. 9,1 % от българските ученици съобщават, че са били обект на тормоз най-малко по няколко пъти на месец, което се явява вторият най-висок дял сред държавите, участващи в PISA (ОИСР, 2016 г.). Започнал е процес на организиране на „иновативни училища“, в които пилотно да се прилагат иновативни методи на преподаване.

Разходите за образование се увеличават, но продължават да бъдат относително ниски в сравнение с ЕС.

Разходите за образование на сектор „Държавно управление“ са повишени с около 3 % през 2015 г.

Тези разходи представляват 4,0 % от БВП и са под средната стойност за ЕС - 4,9 %. Органите очакват през 2020 г. тези разходи да достигнат 4,3 % от БВП, което до голяма степен отразява повишаването на учителските заплати (Министерство на финансите, 2017 г.). Данните за 2015 г. показват, че разходите се повишават, особено за предучилищно и училищно образование. Тези инвестиции може да помогнат да се подобрят нивата на участие, както и да допринесат за напредъка в повишаването на качеството. В България инвестициите в образованието са увеличени също така като дял от публичните разходи (с 0,1 процентни пункта до 9,8 %), но остават под средните за ЕС (10,3 %) през 2015 г. България планира преразглеждане на модела на финансиране на училищата, за да спомогне за повишаването на справедливостта и на качеството.

Броят на учениците през 2016 г. е намалял със 17 % в сравнение с 2002 г. и с 11 % след 2006 г. поради ниската раждаемост и емиграцията.

През последното десетилетие най-драстичният спад се наблюдава в средното образование (-30 %). Броят на учащите във висшето образование се увеличава до 2009 г., но оттогава започва да намалява. През последните пет години, за които има данни (2012— 2016 г.), общият брой на учащите намалява на всички нива, с изключение на началния етап на основното образование.

Новата образователна структура води до реорганизация на училищната мрежа, по-специално малките училища в селските райони, като се набляга на борбата с отпадането от училище и на осигуряването на качествено образование. Предизвикателството е още по-голямо, тъй като е необходимо да се противодейства на застаряването на преподавателския състав.

Преждевременното напускане на училище (ПНУ).

Обратно на общата тенденция в ЕС, делът на преждевременно напускащите училище (на възраст 18 - 24 години) се увеличава: 13,8 % през 2016 г. в сравнение с 10,7 % средно за ЕС. В този контекст ще се окаже трудно да бъде постигната националната цел от 11 %, заложена в стратегията „Европа 2020“, пише в доклада.

Преждевременното напускане е много ниско в големите градове (2,8 %), но достига 15,8 % в по-малките градове и предградията и 30,3 % в селските райони.

Големият брой на отпадащите всяка година се свързва със социално-икономически фактори, трудности от образователен характер и във все по-голяма степен — емигриране (факторът, на който се дължи повече от половината от броя на отпадналите). По места са сформирани местни екипи в рамките на механизъм за междуинституционално сътрудничество за подобряване на записването и задържането в училище.

В 50 образователни институции в България пилотно се внедрява система за ранно предупреждение, с която се цели установяването на деца и ученици, изложени на риск от отпадане. Прилагат се също така различни мерки, финансирани от Европейския социален фонд (ЕСФ), които са насочени към учениците в неравностойно положение.

По-широкото участие във висококачествено образование и грижи за децата в ранна възраст - предизвикателство 

При децата между 4 години и задължителната училищна възраст (7 години) то е на ниво от 89,2 % през 2015 г. , остава под целта за ЕС от 95 % и не се е повишило спрямо предходната година. Участието на ромски деца се повишава, но продължава да бъде ниско (66 % през 2016 г. в сравнение с 42 % през 2011 г. по данни на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA, 2016 г.).

Задължителното двегодишно предучилищно образование може да помогне да се гарантира равен старт за учениците в неравностойно положение, но данните за възрастовата група на 5-годишните (92,1 %) и на 6-годишните (86,9 %) показват, че участието в ОГДРВ не е всеобщо. В случай че бъде приложено изцяло, то би могло да окаже особено силно положително въздействие: в рамките на PISA 2015 г. 8 % от българските ученици са декларирали, че в домашна среда говорят на друг език. Разликата в резултатите на тази група и на онези, които говорят главно български в домашна среда, е много голяма (79 пункта при природните науки, което означава повече от 2 години обучение).

Наскоро органите обявиха планове за разширяване на задължителното предучилищно образование чрез включване на възрастовата група на 4-годишните

В скорошно проучване е установено, че 67 % от ромите на възраст 18—24 години напускат училище преждевременно, като жените са изложени на непропорционално висок риск (77 % спрямо 57 % при мъжете). В сравнение с проучването на FRA от 2011 г., този показател донякъде се е подобрил (през 2011 г. ПНУ е 85 %), но продължава да е проблемен. 65 % от ромите на възраст 16—24 години не участват в никаква форма на заетост, образование и обучение, докато едва 26 % от ромите на възраст 20—64 години са декларирали, че извършват платен труд (FRA, 2016 г.)5 .

Това предизвикателство допълнително се изостря от сегрегацията в образованието, която отчасти произтича от сегрегацията по мястото на живеене и неравномерното заселване на ромите в рамките на държавата.

60 % от учениците от ромски произход получават образование в училища, в които всички или повечето ученици са роми (FRA, 2016 г.).

Сформирането на отделни паралелки на база на етнически произход е забранено по закон, но мониторингът продължава да бъде предизвикателство, включително поради затрудненията със събирането на данни на базата на етнически произход.

 

 

 

 

 

 

В България преподавателският състав е сред най-бързо застаряващите в ЕС.

През 2015 г. почти 50 % от учителите са били на възраст над 50 години (45 % в началния етап на основното образование, 48 % в прогимназиалния етап на основното образование и 49 % в средното образование); 28 % са били на възраст 55 години или повече (съответно 22 %, 31 % и 31 %), което означава, че те ще се пенсионират през следващите няколко години7 . Дори и броят на учениците да намалява, големият брой пенсиониращи се учители все пак налага те да бъдат заместени. Важно е да се повиши първоначалното образование на учителите, за да се подкрепи реформата за приобщаващо образование. С цел повишаване на привлекателността на учителската кариера, сектор „Държавно управление“ е обявил планове за двойно увеличаване на заплатите на учителите до края на мандата си (2021 г.). През месец септември 2017 г. учителските заплати бяха увеличени с 15 %, отчитат в доклада.