Ad Config - Website header

 

Article_top

Цели 79% от българските ученици възнамеряват да гласуват на национални избори, когато достигнат съответната възраст, а 84% - на местни. Това сочи международното изследване сред осмокласниците, посветено на гражданското образование, известно като ICCS.

Изследването се провежда от Международната асоциация за оценяване на образователните постижения (IEA) съвместно с Австралийския съвет за образователни проучвания и Лабораторията за педагогически експерименти в университета Тре в Рим, пишат от българското образователно ведомство.

Българските осмокласници са на първо място по участие в граждански инициативи, свързани с опазването на околната среда и кампании в подкрепа на различни каузи. Около 54 на сто от учениците у нас (при 30 на сто средно за държавите, обхванати в ICCS) са участвали в дейности на екологични групи или организации през последната година. 39% са били част от младежка група, която организира кампания по конкретен проблем, при 24% в ICCS. Изследването показва още, че учениците, които са демонстрирали желание да участват в избори, са с по-високи резултати на теста от останалите.

В сравнение с останалите участници в изследването българските ученици са готови в по-голяма степен да участват в различни прояви за изразяване на позиция по значими обществени или политически въпроси – дискусии, петиции, шествия или онлайн кампании. В сравнение с 2009 година се е повишила тяхната увереност да участват в различни граждански инициативи.

Нараснало е и доверието на учениците в политическите институции като националното правителство, парламента и съда, като най-много ученици имат доверие в правосъдието – 69 на сто, а Народното събрание и правителството се радват на одобрението на повече от половината от подрастващите.

Доверието на учениците в традиционните медии е 61 на сто или по-високо от това на връстниците им в други страни. Резултатите от изследването сочат още, че в държавите с утвърдени демокрации и стабилна икономика учениците с по-високи резултати на теста показват по-високи нива на доверие в политически и граждански институции.

Преобладаващата част от учениците приемат, че хората трябва да имат равни права, независимо от техния пол или етнически произход. В по-голяма степен от своите връстници българските осмокласници смятат, че добрият гражданин трябва да се труди упорито – 53 на сто у нас при едва 42 на сто в Европа. Особено впечатление прави фактът, че 60 на сто от българските 15-годишни са на мнение, че добрият гражданин трябва да изучава историята на страната си, с което надвишават почти двукратно усреднения резултат от 38% за Европа.

Според 74% от запитаните ученици замърсяването на околната среда представлява една от най-големите заплахи за човечеството. На второ място осмокласниците са поставили тероризма – 67% у нас при 66% средно за страните от ICCS. Заплахата от липса на работа тревожи 53% от българските деца, като стойностите кореспондират едно към едно със застъпваното от 53% схващане за труда като основополагащо отлика за добрия гражданин. Над половината, или 66% от запитаните осмокласници смятат, че мъжете и жените трябва да имат равни възможности за участие в управлението. За страните участници в проучването средният резултат е 75%. Мнозинството от учениците във всички държави подкрепят свободното придвижване и трудовата мобилност в ЕС.

В 80 на сто от случаите българските осмокласници са на мнение, че в бъдеще ще има по-голямо сътрудничество между европейските държави. Мнозинството от учениците имат силно чувство за европейска идентичност, подкрепят интеграцията и сътрудничеството между европейските държави най-вече в областта на икономиката, трудовата заетост и опазването на околната среда.

В изследването са участвали повече от 94 000 ученици и 37 000 учители от 24 държави, от които 16 в Европа, 5 в Латинска Америка, и 3 в Азия.

У нас изследването е проведено от 7 март до 20 април 2016 година, като в него са участвали 2966 ученици от осми клас и 1549 учители от 147 училища. На учениците са задавани въпроси с различни равнища на сложност, свързани с познаването на гражданските права, задълженията на гражданите и работата на институциите. Средният резултат на българчетата е 485 точки от общо 1000 при усреднен резултат на учениците от държавите, участвали в проучването – 517. С най-високи резултат са учениците от Дания – 586 точки. С по-висок резултат на поставените въпроси са момичетата – 505 точки срещу 468 за момчетата. Българските ученици са повишили с 19 точки резултатите си по гражданско образование в сравнение с 2009 година.

Изследването е интересен контрапункт на традиционно катастрофаните резултати, които бележи българското образование в международното проучване ПИЗА. Според него около 40% от 15-годишните български ученици са функционално неграмотни, което означава, че те формално могат да четат, но не разбират съдържанието на прочетеното. Майчиният език на около 45 процента от постъпващите в училище не е български. Още по-тревожното е, че към 25 процента не говорят български, сочеха резултатите от септември 2017 г.

Както Клуб Z вече писа, Обзорът на образованието и обучението за 2017 г. на Европейската комисия в частта, която е за България, също е катастрофален.

Още в  в международното изследване PISA 2012 Бългаия трайно зае второто място, само че отзад напред. Българските ученици със знанията си заемат "почетното" предпоследно 43-то място от 44 проучени държави.

 

Цели 79% от българските ученици възнамеряват да гласуват на национални избори, когато достигнат съответната възраст, а 84% - на местни. Това сочи международното изследване сред осмокласниците, посветено на гражданското образование, известно като ICCS.

Изследването се провежда от Международната асоциация за оценяване на образователните постижения (IEA) съвместно с Австралийския съвет за образователни проучвания и Лабораторията за педагогически експерименти в университета Тре в Рим, пишат от българското образователно ведомство.

Българските осмокласници са на първо място по участие в граждански инициативи, свързани с опазването на околната среда и кампании в подкрепа на различни каузи. Около 54 на сто от учениците у нас (при 30 на сто средно за държавите, обхванати в ICCS) са участвали в дейности на екологични групи или организации през последната година. 39% са били част от младежка група, която организира кампания по конкретен проблем, при 24% в ICCS. Изследването показва още, че учениците, които са демонстрирали желание да участват в избори, са с по-високи резултати на теста от останалите.

В сравнение с останалите участници в изследването българските ученици са готови в по-голяма степен да участват в различни прояви за изразяване на позиция по значими обществени или политически въпроси – дискусии, петиции, шествия или онлайн кампании. В сравнение с 2009 година се е повишила тяхната увереност да участват в различни граждански инициативи.

Нараснало е и доверието на учениците в политическите институции като националното правителство, парламента и съда, като най-много ученици имат доверие в правосъдието – 69 на сто, а Народното събрание и правителството се радват на одобрението на повече от половината от подрастващите.

Доверието на учениците в традиционните медии е 61 на сто или по-високо от това на връстниците им в други страни. Резултатите от изследването сочат още, че в държавите с утвърдени демокрации и стабилна икономика учениците с по-високи резултати на теста показват по-високи нива на доверие в политически и граждански институции.

Преобладаващата част от учениците приемат, че хората трябва да имат равни права, независимо от техния пол или етнически произход. В по-голяма степен от своите връстници българските осмокласници смятат, че добрият гражданин трябва да се труди упорито – 53 на сто у нас при едва 42 на сто в Европа. Особено впечатление прави фактът, че 60 на сто от българските 15-годишни са на мнение, че добрият гражданин трябва да изучава историята на страната си, с което надвишават почти двукратно усреднения резултат от 38% за Европа.

Според 74% от запитаните ученици замърсяването на околната среда представлява една от най-големите заплахи за човечеството. На второ място осмокласниците са поставили тероризма – 67% у нас при 66% средно за страните от ICCS. Заплахата от липса на работа тревожи 53% от българските деца, като стойностите кореспондират едно към едно със застъпваното от 53% схващане за труда като основополагащо отлика за добрия гражданин. Над половината, или 66% от запитаните осмокласници смятат, че мъжете и жените трябва да имат равни възможности за участие в управлението. За страните участници в проучването средният резултат е 75%. Мнозинството от учениците във всички държави подкрепят свободното придвижване и трудовата мобилност в ЕС.

В 80 на сто от случаите българските осмокласници са на мнение, че в бъдеще ще има по-голямо сътрудничество между европейските държави. Мнозинството от учениците имат силно чувство за европейска идентичност, подкрепят интеграцията и сътрудничеството между европейските държави най-вече в областта на икономиката, трудовата заетост и опазването на околната среда.

В изследването са участвали повече от 94 000 ученици и 37 000 учители от 24 държави, от които 16 в Европа, 5 в Латинска Америка, и 3 в Азия.

У нас изследването е проведено от 7 март до 20 април 2016 година, като в него са участвали 2966 ученици от осми клас и 1549 учители от 147 училища. На учениците са задавани въпроси с различни равнища на сложност, свързани с познаването на гражданските права, задълженията на гражданите и работата на институциите. Средният резултат на българчетата е 485 точки от общо 1000 при усреднен резултат на учениците от държавите, участвали в проучването – 517. С най-високи резултат са учениците от Дания – 586 точки. С по-висок резултат на поставените въпроси са момичетата – 505 точки срещу 468 за момчетата. Българските ученици са повишили с 19 точки резултатите си по гражданско образование в сравнение с 2009 година.

Изследването е интересен контрапункт на традиционно катастрофаните резултати, които бележи българското образование в международното проучване ПИЗА. Според него около 40% от 15-годишните български ученици са функционално неграмотни, което означава, че те формално могат да четат, но не разбират съдържанието на прочетеното. Майчиният език на около 45 процента от постъпващите в училище не е български. Още по-тревожното е, че към 25 процента не говорят български, сочеха резултатите от септември 2017 г.

Както Клуб Z вече писа, Обзорът на образованието и обучението за 2017 г. на Европейската комисия в частта, която е за България, също е катастрофален.

Още в  в международното изследване PISA 2012 Бългаия трайно зае второто място, само че отзад напред. Българските ученици със знанията си заемат "почетното" предпоследно 43-то място от 44 проучени държави.

Коментари

gopeto's picture
gopeto
gopeto

Подозирал съм подобни резултати.

Резултатите от проучването са оптимистични и показват, че децата ни съзнателно или не толкова се учат да мислят.
Лошото е че учителите са прекалено комформистки настроени към властите и свинските медии. А не трябва.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате от българското председателство?