Отбрана

Френският външен министър Жан-Ив льо Дриан и германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен по време на днешната среща. Франция иска по-малко участници и по-амбициозно сътрудничество, Германия - обратното.

Двадесет и трима министри на отбраната и на външните работи на държавите от ЕС подписаха днес в Брюксел съвместно уведомление, че искат да сключат отбранителен пакт, първата голяма стъпка на съюза в тази посока от 1954 г. насам.

Министрите ще сложат началото на първото в историята на съюза “постоянно структурирано сътрудничество” - термин, използван в Лисабонския договор, да обозначи развиването на общи проекти и поемането на общи задачи в областта на отбраната.

Официално началото на сътрудничеството ще обяви среща на върха на ЕС на 14 и 15 декември.

Участващите страни са: Aвстрия, Белгия, България, Чехия, Хърватия, Кипър, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. 

Записка за намерения, която министрите на отбраната ще подпишат, обещава, че страните им ще дадат "съществена подкрепа" в области като личен състав, оборудване, обучение и инфраструктура за военни мисии на ЕС. Тя също отразява ангажимент на страните "редовно да увеличават бюджетите на отбраната в реално изражение", като 20% от тях са за покупка на оръжия и оборудване и 2% за изследвания и технологии.

Сътрудничеството може да доведе до създаването на европейска военна болница или логистичен център, но първо ще се съсредоточи върху проекти за развиване на ново военно оборудване като танкове или дронове с цел да се хармонизират оръжейните системи и да се елиминират празнотите в способностите, отбелязва порталът "Юрактив".

Участието в сътрудничеството е доброволно, но веднъж влезли в него, страните ще подлежат на годишен преглед, че изпълняват поетите от тях задължения, и ще могат да бъдат изключвани, ако не го правят.

Държави извън ЕС също могат да участват в негови специфични мисии - условие, което отваря врата за Великобритания, една от двете ядрени сили в ЕС,  да остане ангажирана с неговата сигурност и отбрана дори след като го напусне.

Великобритания

Министър-председателката Тереза Мей няма властта да наложи предложената от нея сделка за двегодишен преходен период към излизането на Великобритания от Европейския съюз, твърди в писмо до нея лейбъристката опозиция. Тя се позовава на вътрешните противоречия сред управляващите консерватори. "Сънди таймс" пише, че 40 консервативни депутати са готови да сменят Мей като министър-председател и че външният ѝ министър Борис Джонсън и Майкъл Гоув, министър на околната среда, храните и селските въпроси, обсъждат алтернативна стратегия за "Брекзит".

Снимка на британския външен министър Борис Джонсън с професор, смятан за връзка между Русия и кампанията на американския президент Доналд Тръмп, изплува в медиите. Форин офис каза, че Джонсън не си спомня да се е срещал с професора от малтийски произход Джозеф Мифсуд. На снимката обаче те двамата и бизнесменът Празенджит Кумар Сингх са заедно с чаши вино в ръка на някакъв прием. 

Комуникация

Юнкер може да изглежда забавен. Тук е в одеждата на почетен доктор на университета в Коимбра, Португалия, която му бше присъдена наскоро.

Европейският съюз да покани знаменитости в своите диалози с гражданите и да използва по-активно социалните мрежи, за да стигне до младите хора, които са 40% от населението му, препоръчва Люк ван ден Бранде, специален съветник на председатeля на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, в доклад.

 Словения

Пахор приема поздравления след обявяването на резултата.

Досегашният държавен глава Борут Пахор спечели с малка разлика президентския балотаж срещу Марян Шарец, кмет на гр.Камник. Пахор получи 53% при 46% за съперника си и 1% невалидни бюлетини. Избирателната активност беше 37,5%.

Франция

Споменът за кървавата нощ на 13 ноември 2015 г. в Париж е още жив.

Страната отбелязва днес две години от терористичните нападения в Париж на 13 ноември 2015 г., когато терористи от “Даеш” убиха 130 души. Президентът Еманюел Макрон и предшественикът му Франсоа Оланд ще посетят мемориалните събития във френската столица.

 "Брекзит"

Дейвис (вляво) заедно с главния преговарящ на ЕС Мишел Барние на пресконференция в Брюксел.

Британският министър по напускането на ЕС Дейвид Дейвис отказа вчера да назове число или формула за това колко трябва да плати страната му на европейския бюджет при напускането на съюза. Дейвис каза пред “Скай нюз”, че при определянето на календара за преговорите ЕС се съгласил, че Великобритания няма нужда да представя тези подробности за финансовата сделка. Споразумение за нея обаче трябва да има до срещата на върха на ЕС на 14 и 15 декември в Брюксел. Иначе преговорите за “Брекзит” не мога да се придвижат към следващата си фаза - за бъдещите отношения.

Венецуела 

Левият президент на Венецуела Николас Мадуро.

Европейският съюз наложи днес оръжейно ембарго и санкции на Венецуела. Външните министри на 28-те се позоваха на нарушения в изборите за губернатори на 15 октомври и подмяната на конституционно избрания парламент с “Учредително събрание”, наложено от режима на президента Николас Мадуро. Ембаргото е върху “оръжия и материали, които могат да се използват за вътрешна репресия”. Съобщение на Съвета на външните министри посочва, че те са приели законовата рамка за замразяване на активи и визови забрани, но още не се уточняват имената и броят на засегнатите от мярката лица.

Полша 

Туск полага венец пред Паметника на Незнайния воин във Варшава в събота (11 ноември).

Председателят на Европейския съвет и бивш полски премиер Доналд Туск участва във възпоменателните тържества за полската независимост на 11 ноември във Варшава. Те бяха помрачени от демонстрация на неонацисти и расисти, предаде “ИЮ обзървър”. Туск каза пред репортери, че полската независимост, извоювана в края на Първата световна война през 1918 г., е празник за всички поляци, а не само за една партия. “Никой политик в Полша не е имал и няма да има монопол върху патриотизма”, каза Туск. Бележките му бяха най-общо отправени към управляващата консервативна и националистическа партия “Право и справедливост", която взе властта през 2015 г.