Вече не е толкова далеч часът на истината, в който проектът "Северен поток-2" ще удвои износа на руски природен газ за Европа по магистралния тръбопровод в Балтийско море. Този ключов момент от енергийната стратегия на Владимир Путин днес е подложен на двоен натиск - от страна на Германия, където се водят трудни коалиционни преговори, и от страна на Европейската комисия. Тези фактори имат доста повече шансове да променят коренно проекта, отколкото САЩ и източноевропейските страни, които преди се опитваха да го провалят.

Проектът "Северен поток-2" на стойност 9,5 милиарда евро (11 милиарда долара) по замисъл трябва да върви по пътя на "Северен поток-1" - тръбопровода, прокаран от Виборг край Санкт Петербург до Грайфсвалд в Североизточна Германия и завършен през 2011 г. Капацитетът на тръбопровода ще бъде 55 милиарда кубически метра газ годишно, което ще позволи на "Газпром" - сега вече единствен акционер в проекта, да доставя в Европа повече гориво, като при това не плаща транзитни такси на Украйна. През миналата година малко над половината от 178,3 милиарда кубически метра газ, доставяни от Русия, минаваха през Украйна, за което бяха необходими транзитни такси в размер на 3,1 милиарда долара. Този доход има за Украйна жизнено важно значение. Тържавната газово-петролна компания "Нафтогаз" в началото на този месец съобщи, че през първите 9 месеца на годината данъците, плащани от компанията за транзит на газ, са надвишили държавните разходи на Украйна за здравеопазване.

Солидарността с Украйна е важен въпрос за Европа, която официално подкрепя стремежа на украинците да се присъединят към ЕС. Европейските страни обаче имат и други причини да бойкотират "Северен поток-2". С всички сили срещу проекта се бори Полша, която заради сигурността си иска да диверсифицира своето енергоснабдяване. Словакия също си има достатъчно причини за недоволство - тя всеки миг ще изгуби транзитните доходи и печалбата от препродажбата на руски газ в Украйна, която отказа да го купува направо от "Газпром". САЩ, които се надяват да увеличат доставките на втечнен природен газ за Европа, но засега не могат да конкурират Русия с цената, недвусмислено посочиха съдействието за износ като причина за своето противодействие на "Северен поток-2" в настоящия закон за санкциите срещу Русия.

Между другото Русия твърди, че инфраструктурата на украинския тръбопровод страда от хронично недостатъчно финансиране (което е вярно) и иска за своя ремонт горе-долу толкова средства, колкото са необходими за строителството на "Северен поток-2" (което е съмнително според оценката на Световната банка - тези разходи не трябва да надвишават 5,5 милиарда долара).

Руското предложение изглежда доста елементарно - германските потребители, които днес плащат за енергия едва ли не повече от всички в Европа, след като страната реши да закрие ядрените си обекти, ще получат евтин газ. Предишното германско правителство непреклонно отстояваше "Северен поток-2" като чисто търговски проект и оставаше глухо към политическите аргументи. Всичко обаче може да се промени със създаването на новата коалиция на канцлерката Ангела Меркел, преговори за която днес се водят с либералната Свободна демократическа партия (СвДП) и "Зелените".

"Зелените" са категорично против "Северен поток-2" най-вече по екологични причини. Те твърдят, че тръбопроводът е опасен за Балтийско море и дивите плажове в Североизточна Германия, които са популярно място за почивка. Те настояват също правителството с по-ускорени темпове да внедрява възобновяеми източници на енергия, а да не използва руски газ в качеството на ненадеждна опора, докато Германия постепенно се отказва от ядрената енергетика. Солидарността с източните съседи, която не е приоритет за десноцентристката партия на Меркел и либералите, е важна и за лоялните към левите настроения на "Зелените". Така те превърнаха въпроса за "Северен поток-2" в една от най-острите теми при преговорите за коалиция. Меркел също може да се съблазни да направи компромис за "Северен поток-2", за да сближи партньорите за решаването на по-спорни въпроси - такива като например правата на бежанците на събиране на семействата, заради които СвДП и "Зелените" са готови да се хванат едни други за гушите.

Компромисът може да се основава на предложението, с което Европейската комисия излезе в сряда. Съгласно него "Северен поток-2", смятан досега за офшорен проект, ще попадне под регламента на ЕС за природния газ. Този закон изисква проектите за тръбопроводи да гарантират на производителите на газ равноправен достъп, да приемат европейското тарифно регулиране и да "разделят" собствеността от производството. Ако това предложение, изискващо одобрението на държавите членки и Европейския парламент, влезе в сила, "Газпром", по всичко изглежда, ще трябва да продаде акциите на сегашните финансови инвеститори в "Северен поток-2" - германските Uniper и Wintershall, австрийската OMV, френската Engie и холандско-британската Shell.

Комисията, крайно обезпокоена заради въпроса за европейската сплотеност, призовава за преговори с Русия, за да се изясни ще следва ли тя предлаганите правила. Ако Германия приеме това предложение, това ще бъде сериозен неуспех за "Газпром", който предпочита да контролира предаващата инфраструктура и се опасява, че тарифите на ЕС могат да направят новия тръбопровод неизгоден дори в сравнение с украинския маршрут. Когато Европа настоя за аналогични правила за "Южен поток", който трябваше да бъде пуснат през Черно море към Южна Европа, Русия предпочете да обърне тръбопровода по посока Турция.

Този път обаче такава алтернатива няма. Ако Германия се съгласи с Комисията и предполагаемата промяна в правилата получи законова сила, Русия ще трябва или съвсем да се откаже от проекта, или да приеме новите условия. Последният сценарий би бил оптимален за всички с изключение вероятно на Украйна и производителите на втечнен газ в САЩ.

Производството на собствен природен газ в Европа спада, а северноафриканските производители - такива като Алжир и Мароко, не могат да увеличат значително доставките. Между другото въпреки огромния напредък в сферата на възобновяемите източници на енергия ЕС продължава да използва прекалено много твърдо изкопаемо гориво като въглищата. През 2015 г. източник на 24 на сто от произвежданата електроенергия в Европа бе твърдото гориво.

Използването на по-голямо количество природен газ е бърз начин за постепенен отказ от най-"мръсната" енергия. Предвид това доколко е диверсифицирана европейската структура на енергетиката, ЕС не рискува да се окаже в тотална зависимост от Русия, особено когато производителите на втечнен природен газ чакат своя час и работят за намаляване на разходите. Освен това ще бъде относително лесно връщането на обектите за получаване на енергия чрез изгаряне на въглища в работен режим, ако се получат някои сривове в доставките. При всички случаи Русия, която като никога досега е зависима от износа на енергия, едва ли е готова да спре газа на Европа и по този начин да изгуби доверието й, дори настоящата студена война със Запада да става все по-ожесточена. Ако Русия не желае да загуби крайно важния за нея европейски пазар, в неин стратегически интерес е да спазва европейските правила. Тя го доказа със сътрудничеството си с Европейската комисия, когато ЕК предяви на "Газпром" антимонополни изисквания, и най-вероятно ще го докаже отново, ако газовата директива засегне "Северен поток-2".

Що се отнася до Украйна, скорошното й предложение за намаляване на тарифите от 2019 г., когато изтича настоящият й договор с "Газпром", свидетелства за възможно продължаване, дори и по-слабо, на потока от доходи от транзита на руски газ, най-вече ако Европа увеличи потреблението. Кой знае - възможно е конкуренцията най-после да даде тласък на реформи, които ще привлекат инвестиции в страна, където прекалено дълго време разчитаха на лесни пари от транзитни такси.

-------

* Авторът е руски журналист и политически анализатор. Той е и политически наблюдател на агенция Блумбърг, където е публикуван коментарът.