80% от българския народ са "дебилни", каза наскоро депутатът от БСП проф. Иво Христов. Почти всички парламентарни партии го заклеймиха, а неговата собствена го накара да се извини.

Само дето очевидно всички парламентарни партии напълно споделят мнението на проф. Христов. Дори смятат, че процентите са поне 90. Останалите 10% са те самите и онези покрай тях, които имат интерес от олигархичното статукво, което представляват.

Малко уточнение - дебил наистина е медицински термин, както се опита да замаже проф. Христов. Този термин обаче има и политически смисъл. В този му смисъл дебили са хора, които непрекъснато избират едни и същи партии, макар да са наясно, че последното, което интересува избраните, са интересите на избирателите. Вярно, друг депутат, освен проф. Христов, не е използвал в прав текст думата "дебили". Ежедневно обаче в парламента се пръкват най-различни инициативи, от които личи, че отношението на парламентаристите към избирателите е точно като към дебили.

Да вземем например актуалната инициатива на ГЕРБ - за промени в Конституцията и отпадане на давността за престъпления, свързани с приватизацията. Първо - случайно или не, ден преди ГЕРБ да оповести своята иницатива, подобни идеи сподели депутатът от ДПС Йордан Цонев. Случайно или не, Цонев се изказа пред Канал 3. Че ГЕРБ и ДПС са в един отбор зад кулисите се знае отдавна. Когато обаче този отбор излезе пред кулисите, ситуацията става изключително подозрителна.

Второ - само дебили в политическия смисъл могат да повярват, че ГЕБ и ДПС са наистина загрижени за престъпленията по време на приватизацията. Отношението на ДПС се видя само преди няколко дни, когато депутатите от движението направиха всичко възможно и за малко успяха да провалят приемането на законови поправки, които да премахнат възможността за приватизация от типа Дипломатически клуб - Бояна.

По-важното е, че за някои съмнителни приватизационни сделки давността още не е изтекла. Например - за "Булгартабак", за споменатия вече Дипломатически клуб в Бояна... Всеки загрижен депутат би могъл да направи много по тези две сделки. Например - да инициира анкетна комисия, да се поинтересува защо компетентните органи, най-вече прокуратурата, не са се сезирали, въпреки всички съмнения и т.н.

Защо обаче никой в парламента не споменава и дума за тези сделки? Да не би защото при тези сделки следите водят към една корпулентна фигура? Нещо повече - корпулентната фигура е депутат от ДПС, а шефът на агенцията по приватизация от времето на тези сделки сега е министър на икономиката в правителството на ГЕРБ, но от квотата на "Атака". И има достатъчно сериозни съмнения, че министърът продължава да обслужва същата корпулентна фигура по темата "Дунарит".

Трето - дори да няма давност за престъпления при приватизационни сделки, това няма да има никакво значение, докато прокуратурата ни е в това състояние. Докато продължава да се управлява по сталински модел и докато продължава да обслужва само и единствено олигархията, а не обществения интерес. По въпроса за прокуратурата обаче всички в парламента, без изключение, са единни, че там не трябва да се пипа и по тази тема промени в Конституцията не трябва да има. Вместо това депутатите отклоняват вниманието на дебилите с други промени в Конституцията.

Отпадането на давността за приватизацията, имат и друга цел - чисто пропагандна. И най-вероятно пропагандата ще постигне успех сред голяма част от дебилите. Подобни промени, ако се приемат, целят да ударят политически най-вече управлението на ОДС от 1997 до 2001 г. с премиер Иван Костов. Да, вярно е, че това управление допусна своите грешки и съответно плати политическата цена за тях. Голяма част от тези грешки бяха свързани с приватизацията.

Това управление обаче бе единственото за годините на прехода, което твърдо отстояваше европейската и евроатлантическата ориентация на България. Включително се опъваше на Русия, когато това беше нужно. Много години минаха, но днешните парламентарни партии не могат да простят това на Костов и ОДС. Всички в парламента, без изключение, са изключително доволни, че наследниците на ОДС не успяха да минат бариерата от 4% на последните избори. Опасността тези партии отново да са в парламента обаче остава. Така че заклеймяването на Костов и ОДС скоро няма да бъде прекратено.

Да се върнем на 90-те процента дебили сред българите. Те се делят на няколко групи. Една голяма част вярват, че в ГЕРБ наистина желаят европейско развитие за България, че в БСП наистина са загрижени за социалното неравенство, че в ДПС наистина милеят за правата на малцинствата. а "Обединени патриоти" наистина са патриоти. И съответно ходят и гласуват за тези партии. На последните избори от гласуващите дебили се възползва и "Воля", която все повече се очертава като патерица на ГЕРБ.

Една по-малка част от дебилите изобщо не ходят да гласуват, смятайки, че така изразяват протест. Докато всъщност само правят услуга на горепосочените формации, улеснявайки влизането им в парламента.

Има и една трета част, тя е най-малобройна, но и най-шумна. Това са хора, които са наясно с проблемите, с това как те могат да бъдат решени и които искрено желаят България да стане истинска европейска държава. До скоро бяха известни като "умни и красиви", но те всъщност са най-големите дебили. Защото се провалят всеки път по един и същи начин. Не могат да се разберат помежду си за някои малки подробности. Като например кой да води четата, дали и при какви условия да влизат във властта и т.н.

По едно време дебилите май осъзнаха, че така повече не може. И 2,5 млн. от тях, близо 30% от всички избиратели, на референдум подкрепиха въвеждането на мажоритарен вот при избора на депутати. Чрез този вот има шанс да се намали пропастта между избраници и избиратели. И първите да престанат да се държат с вторите като с дебили След това обаче с дебилско равнодушие обществото забрави за тази тема. Онези 10% са изключително доволни.

Дебили сме. И те го знаят. Въпросът е кога ще престанем да бъдем такива.