Датчанката Маргрете Вестагер, еврокомисарка по конкуренцията, е предпочитаната кандидатура за следващ председател на Европейската комисия на френския президент Еманюел Макрон, твърди “Политико”.

Изданието се позовава на Пиер-Александър Англад, депутат от партията на Макрон “Република напред”.

“Интересът на Макрон към Вестагер е очевиден”, казва той. “Тя върши чудесна работа, тя е най-видимата проевропейка, тя е жена, тя имаше успех по досиетата, на които Макрон държи, и тя раздвижи нещата по много теми в ЕС.”

Сегашният председател на Комисията Жан-Клод Юнкер, бивш премиер на Люксембург, обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат, когато сегашният му изтече през 2019 г.

Вестагер е датска либералка и идейно е близка до Макрон, посочва “Политико”. Тя нашумя с решенията си срещу две мощни американски корпорации - глоба от €2,4 млрд., която наложи на “Гугъл”, и нареждане “Епъл” да върне €13 млрд. спестени данъци на Ирландия.

Вестагер наблюдаваше успешни сделки, за които Макрон отговаряше като бивш министър на икономиката в социалистическото правителство при президента Франсоа Оланд - например продажбата на енергийния бизнес на френската “Алстом” на американската “Дженерал електрик”.

Вестагер обаче има подкрепата на едва четвъртата по големина група в Европарламента - либералите (АЛДЕ). Ако партията на Макрон се присъедини към това политическо семейство на евроизборите през 2019 г., то може да измести от второто място социалистите и демократите, смята “Политико”.

Френският президент обаче още не решил дали да направи това. По-рано медиите съобщаваха за негови амбиции да създаде европейска версия на своята партия във Франция, различна от АЛДЕ.

Вестагер ще бъде изправена и пред силни конкуренти като френския социалист Пиер Московиси, сега еврокомисар по икономическите и паричните връпроси, френския дясноцентрист Мишел Барние, главен преговарящ на ЕС за “Брекзит”, финландеца Ирки Катайнен, сега зам.-председател на комисията.

Вестагер не отговаря и на три негласни условия за председател на комисията: да е била държавен или правителствен ръководител, т.е. член на Европейския съвет (тя е била вицепремиер); да е от страна членка на еврозоната (Дания има изключение от общата валута) и да е нямала сериозни конфликти с държави членки на ЕС (тя вече има поне един с Ирландия заради решението си за “Епъл”, което Дъблин оспорва).

Според ветерана на френската десница, евродепутата Ален Ламасур, Барние би бил очевидният кандидат на Европейската народна партия (ЕНП), а следователно и на германската канцлерка Ангела Меркел. Тогава би било странно френският президент да предпочете нефранцузин, смята Ламасур.

Според договора на ЕС държавните и правителствените ръководители номинират председателя на Европейската комисия след дискретни консултации помежду си. За първи път на евроизборите през 2014 г. европейските политически партии издигнаха свои кандидати за председател на комисията и поискаха националните лидери да номинират кандидата, чиято партия се класира първа. 

Това беше Жан-Клод Юнкер от името на ЕНП. Той не покри едно от трите негласни условия, защото против него се обявиха остро тогавашният британски премиер Дейвид Камерън  и унгарският му колега Виктор Орбан. Те се позоваха на договора на ЕС, според който при номинацията Европейският съвет "взема предвид" резултатите от евроизборите, но те не го обвързват правно. Така Юнкер стана първият шеф на Комисията, избран с квалифицирано мнозинство, а не с консенсус.