Порои заляха днес Черноморието, като в Приморско и Бяла беше обявено бедствено положение. Пожарникари спасиха от потопа осем къмпингуващи в района на плажа Карадере край Бяла. Сред тях бяха хората от екипа на Клуб Z Ефросина Костова и Борислав Кръстев. Публикуваме разказа за техните премеждия от първо лице.

Карадере е един от най-красивите плажове по Черноморието, но зад красотата му се крие и опасност. Последният "див" плаж в България отстои на 5-6 км от малкия курортен град Бяла, а пътят до него може да бъде предизвикателство дори за джип.

Особено когато вали...

Ако не сте на море, може и да не сте чули за бурята, която удари тази сутрин Черноморието. Град Бяла и къмпингите в района му бяха залети буквално за минути.

В палатката ни събужда не утринен пек, а зловещ тътен. Съседите вече събират вещите си, а облаците се сгъстяват и стават все по-тъмни. Набързо се усещаме накъде духа вятърът (което не е особено трудно) и се активизираме.

След час вече палим колата и стискаме палци дъждът да ни изчака още малко. Возилото ни е стар, но здрав и запазен "Фолксваген Пасат" комби - тоест с нас и багажа тежи към два тона.

Районът между Карадере и Бяла местните наричат "Бяла река" - заради хубавата светла глина по пътя. Издълбан е целият - не от малкото коли на туристите, а от десетките трактори, които прекопават огромните ниви със слънчогледи. И затова на места дирите от гуми са станали ями.

В една от ямите виждаме закъсала кола - малка, с три момичета, които се мъчат да я бутат. Разбира се, слязохме да им помогнем. Избутахме количката и тогава заваля.

И после нашият пасат... просто не можа да изкачи баира. За секунди дъждът стана порой, глината под гумите омекна и "Бялата река" се появи в буквалния смисъл. Пасатът мощност имаше, но не му стигаше сцепление...

Слава богу, друг шофьор с джип се оказа малко по-нагоре от нас и в продължение на половин час се опитваше да ни изтегли. Връзка имахме, но пороят заплашваше да преобърне джипа, докато ни тегли по склона. Накрая решихме аз да отида до Бяла с джипа, а приятелят ми да чака в колата. Усетихме смисъла на лафа "колкото по-проходима ти е колата, толкова по-далеч ходиш за трактор".

Пътят до Бяла се беше превърнал в река, както и самите улици на града. По-нататък, на стотина метра, намерихме пак затънали момичетата, на които преди това помогнахме.

Голяма част от къщите и административните сгради в града бяха наводнени. Близкото стълбище към по-ниската част на курорта за секунди просто изчезна.   В общината ми казаха "в този дъжд нищо не можем да направим" , въпреки че им съобщих за закъсали туристи по пътя.

Следващият ход беше да подам сигнал на 112. Оттам обещаха да изпратят екип на "Гражданска защита" или пожарната. Червеният камион пристигна след десетина минути, в които дъждът не показа намерение да намалява. С него се върнахме обратно до Бялата река, като дори мощната машина се затрудни с глината.

Пасатът ни, разбира се, трябваше да оставим - пожарникарите не посмяха да прекосят вира, оформил се малко преди нашето хълмче. Заедно с нас евакуираха трите момичета и възрастен мъж недалеч от тях. Затруднено беше издирването на млада жена с 9 месечно бебе, която не можеше да обясни на пожарникарите къде се намира точно. Тежка задача в район, където "поле отдясно, слънчогледи отляво" е описание на всичко. Липсата на покритие на мобилните телефони в района затрудняваше спасителната операция.

Окаляни, мокри и изморени ни докараха в Бяла. Веднага се върнаха за жената, и след около час и видяхме и нея, и детето пред общината.

Дъждът спря след почти три часа непрекъснат порой, водата вече постепенно се оттича. И в момента продължава отводняването на канализационни шахти, къщи и мазета. Първият ни опит да намерим хотел се провали точно заради водата в последните свободни стаи. А ние нямахме търпение за душ, храна и почивка.

Утре ни очаква колата във вече изсъхнала глина. Надявам се.