Ad Config - Website header

 

Article_top

Войната за водата пак е в ход. От години браншът е разделен по оста "Девин"-"Балдаран спрингс" в спор за това кой и как да експлоатира находищата. В минали парламенти бяха вкарвани закони, определяни тогава като лобистки. Сега на път са нови законови изменения, целящи синхронизация с европейското законодателство, които обаче пак станаха повод за раздор в сектора.

Принципът "едно находище-един концесионер" пак е на път да бъде разклатен. Неотдавна парламентът прие на първо четене изменения в Закона за храните, като тогава основният публичен дебат се съсредоточи върху текстовете, свързани със забраната за реклама на вредни храни. Истинската полемика обаче е в измененията, касаещи добива и бутилирането на минерални и изворни води. От години от двете страни на барикадата са Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБП) и Съюзът на безалкохолната промишленост в България (СБПБ). И този път не прави изключение. Първата организация не е съгласна с редица от новите предложени текстове с мотива, че те ще доведат до нелоялна конкуренция, а втората - точно обратното. Към становището на АБПБ се присъединява и това на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ).

Изворът на раздора

Новият проблем се корени в терминологията - в замяната на термините "находище" (по закона за водите) с "извор" и в тълкуването на "търговка марка" и "търговско описание". Формално мотивите на вносителите са свързани с хармонизиране на европейското законодателство. 

Според АПБП и КРИБ  с новите предложения ще бъде нарушен принципът "едно находище-един концесионер" и на едно и също находище с повече от един извор ще могат да се появят множество фирми, които да бутилират водата под една и съща марка на гърба на вече наложените на пазара. 

"Предлаганият нов модел, който допуска повече от един бутилировач на едно находище и въвежда нови правила в брандирането на продуктите са проблеми, които могат да компрометират целия сектор. Текстовете на закона във вида, в който е предложен на вниманието на народните представители, не само създава предпоставки за нелоялна конкуренция и отлив на инвестиции, но и подлага под риск ресурса, размива отговорността и срива потребителското доверие. Подобна законова среда ще отложи сериозно дългосрочните инвестиционни проекти на отговорните компании. Интересът за нови инвестиции в сектора ще бъде блокиран", посочват от КРИБ.

"Моделът на дългосрочно и ексклузивно споразумение с производител, който ще експлоатира даден воден ресурс, гарантира дългосрочно стратегическо планиране и визия за развитие на бизнеса, внедряване на иновации както в самото производство, така и в мерките за опазването на околната среда при експлоатирането на този ресурс. Условията за правене на бизнес на едни от най-големите данъкоплатци в страната трябва да бъдат сигурни и предсказуеми, за да се стимулира допълнително заетостта в сектора", допълват оттам.

Кой е по-голям

"Натурална минерална вода, съответно изворна вода, от един и същ извор се пуска на пазара само под родно търговско описание", е записано още в новите текстове. Налага се и правилото ако сега търговското описание не включва наименованието на извора или на мястото на експлоатацията на този извор, то те вече да се посочват на етикета с букви "най-малко един път и половина по-големи от най-големите букви, използвани в търговското описание".

Или в превод: марката "Девин" добива вода от извор "Балдаран", който се намира в землището на село Фотиново, близо до град Девин. С новите текстове излиза, че името "Девин" ще трябва да е изписано на етикета с по-малки букви, отколкото изворът, от който се черпи водата - "Балдаран", или пък землището - Фотиново. В същото време обаче от същия извор черпи и едноименната марка води "Балдаран". Ако текстът с размера на шрифта бъде приет излиза, че "Девин" или ще прави реклама на конкурента си "Балдаран", или ще трябва наново да налага вече наложената си марка, но с новото "Фотиново" например начело.

Този казус обяснява и полюсните позиции на двете браншови организации АПБП и СППБ. В първата членуват по-голямата част от производителите, в това число и "Девин", във втората е "Балдаран". 

Според КРИБ обозначаването на името на извора е също така неизпълнимо, защото такива имена просто не съществуват. Имена имат находищата, подземните водни тела и водоземните съоражения, но не и изворите.

"Твърдението, че българските извори нямат имена, се прави в интерес на мултинационалните компании, които искат да се изличат изконните имена на българските извори, за да налагат своите търговски марки", контрират от СБПБ.

 

 
Снимка Веселин Боришев

Войната за водата пак е в ход. От години браншът е разделен по оста "Девин"-"Балдаран спрингс" в спор за това кой и как да експлоатира находищата. В минали парламенти бяха вкарвани закони, определяни тогава като лобистки. Сега на път са нови законови изменения, целящи синхронизация с европейското законодателство, които обаче пак станаха повод за раздор в сектора.

Принципът "едно находище-един концесионер" пак е на път да бъде разклатен. Неотдавна парламентът прие на първо четене изменения в Закона за храните, като тогава основният публичен дебат се съсредоточи върху текстовете, свързани със забраната за реклама на вредни храни. Истинската полемика обаче е в измененията, касаещи добива и бутилирането на минерални и изворни води. От години от двете страни на барикадата са Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБП) и Съюзът на безалкохолната промишленост в България (СБПБ). И този път не прави изключение. Първата организация не е съгласна с редица от новите предложени текстове с мотива, че те ще доведат до нелоялна конкуренция, а втората - точно обратното. Към становището на АБПБ се присъединява и това на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ).

Изворът на раздора

Новият проблем се корени в терминологията - в замяната на термините "находище" (по закона за водите) с "извор" и в тълкуването на "търговка марка" и "търговско описание". Формално мотивите на вносителите са свързани с хармонизиране на европейското законодателство. 

Според АПБП и КРИБ  с новите предложения ще бъде нарушен принципът "едно находище-един концесионер" и на едно и също находище с повече от един извор ще могат да се появят множество фирми, които да бутилират водата под една и съща марка на гърба на вече наложените на пазара. 

"Предлаганият нов модел, който допуска повече от един бутилировач на едно находище и въвежда нови правила в брандирането на продуктите са проблеми, които могат да компрометират целия сектор. Текстовете на закона във вида, в който е предложен на вниманието на народните представители, не само създава предпоставки за нелоялна конкуренция и отлив на инвестиции, но и подлага под риск ресурса, размива отговорността и срива потребителското доверие. Подобна законова среда ще отложи сериозно дългосрочните инвестиционни проекти на отговорните компании. Интересът за нови инвестиции в сектора ще бъде блокиран", посочват от КРИБ.

"Моделът на дългосрочно и ексклузивно споразумение с производител, който ще експлоатира даден воден ресурс, гарантира дългосрочно стратегическо планиране и визия за развитие на бизнеса, внедряване на иновации както в самото производство, така и в мерките за опазването на околната среда при експлоатирането на този ресурс. Условията за правене на бизнес на едни от най-големите данъкоплатци в страната трябва да бъдат сигурни и предсказуеми, за да се стимулира допълнително заетостта в сектора", допълват оттам.

Кой е по-голям

"Натурална минерална вода, съответно изворна вода, от един и същ извор се пуска на пазара само под родно търговско описание", е записано още в новите текстове. Налага се и правилото ако сега търговското описание не включва наименованието на извора или на мястото на експлоатацията на този извор, то те вече да се посочват на етикета с букви "най-малко един път и половина по-големи от най-големите букви, използвани в търговското описание".

Или в превод: марката "Девин" добива вода от извор "Балдаран", който се намира в землището на село Фотиново, близо до град Девин. С новите текстове излиза, че името "Девин" ще трябва да е изписано на етикета с по-малки букви, отколкото изворът, от който се черпи водата - "Балдаран", или пък землището - Фотиново. В същото време обаче от същия извор черпи и едноименната марка води "Балдаран". Ако текстът с размера на шрифта бъде приет излиза, че "Девин" или ще прави реклама на конкурента си "Балдаран", или ще трябва наново да налага вече наложената си марка, но с новото "Фотиново" например начело.

Този казус обяснява и полюсните позиции на двете браншови организации АПБП и СППБ. В първата членуват по-голямата част от производителите, в това число и "Девин", във втората е "Балдаран". 

Според КРИБ обозначаването на името на извора е също така неизпълнимо, защото такива имена просто не съществуват. Имена имат находищата, подземните водни тела и водоземните съоражения, но не и изворите.

"Твърдението, че българските извори нямат имена, се прави в интерес на мултинационалните компании, които искат да се изличат изконните имена на българските извори, за да налагат своите търговски марки", контрират от СБПБ.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета