Ad Config - Website header

 

Article_top

Войната за водата пак е в ход. От години браншът е разделен по оста "Девин"-"Балдаран спрингс" в спор за това кой и как да експлоатира находищата. В минали парламенти бяха вкарвани закони, определяни тогава като лобистки. Сега на път са нови законови изменения, целящи синхронизация с европейското законодателство, които обаче пак станаха повод за раздор в сектора.

Принципът "едно находище-един концесионер" пак е на път да бъде разклатен. Неотдавна парламентът прие на първо четене изменения в Закона за храните, като тогава основният публичен дебат се съсредоточи върху текстовете, свързани със забраната за реклама на вредни храни. Истинската полемика обаче е в измененията, касаещи добива и бутилирането на минерални и изворни води. От години от двете страни на барикадата са Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБП) и Съюзът на безалкохолната промишленост в България (СБПБ). И този път не прави изключение. Първата организация не е съгласна с редица от новите предложени текстове с мотива, че те ще доведат до нелоялна конкуренция, а втората - точно обратното. Към становището на АБПБ се присъединява и това на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ).

Изворът на раздора

Новият проблем се корени в терминологията - в замяната на термините "находище" (по закона за водите) с "извор" и в тълкуването на "търговка марка" и "търговско описание". Формално мотивите на вносителите са свързани с хармонизиране на европейското законодателство. 

Според АПБП и КРИБ  с новите предложения ще бъде нарушен принципът "едно находище-един концесионер" и на едно и също находище с повече от един извор ще могат да се появят множество фирми, които да бутилират водата под една и съща марка на гърба на вече наложените на пазара. 

"Предлаганият нов модел, който допуска повече от един бутилировач на едно находище и въвежда нови правила в брандирането на продуктите са проблеми, които могат да компрометират целия сектор. Текстовете на закона във вида, в който е предложен на вниманието на народните представители, не само създава предпоставки за нелоялна конкуренция и отлив на инвестиции, но и подлага под риск ресурса, размива отговорността и срива потребителското доверие. Подобна законова среда ще отложи сериозно дългосрочните инвестиционни проекти на отговорните компании. Интересът за нови инвестиции в сектора ще бъде блокиран", посочват от КРИБ.

"Моделът на дългосрочно и ексклузивно споразумение с производител, който ще експлоатира даден воден ресурс, гарантира дългосрочно стратегическо планиране и визия за развитие на бизнеса, внедряване на иновации както в самото производство, така и в мерките за опазването на околната среда при експлоатирането на този ресурс. Условията за правене на бизнес на едни от най-големите данъкоплатци в страната трябва да бъдат сигурни и предсказуеми, за да се стимулира допълнително заетостта в сектора", допълват оттам.

Кой е по-голям

"Натурална минерална вода, съответно изворна вода, от един и същ извор се пуска на пазара само под родно търговско описание", е записано още в новите текстове. Налага се и правилото ако сега търговското описание не включва наименованието на извора или на мястото на експлоатацията на този извор, то те вече да се посочват на етикета с букви "най-малко един път и половина по-големи от най-големите букви, използвани в търговското описание".

Или в превод: марката "Девин" добива вода от извор "Балдаран", който се намира в землището на село Фотиново, близо до град Девин. С новите текстове излиза, че името "Девин" ще трябва да е изписано на етикета с по-малки букви, отколкото изворът, от който се черпи водата - "Балдаран", или пък землището - Фотиново. В същото време обаче от същия извор черпи и едноименната марка води "Балдаран". Ако текстът с размера на шрифта бъде приет излиза, че "Девин" или ще прави реклама на конкурента си "Балдаран", или ще трябва наново да налага вече наложената си марка, но с новото "Фотиново" например начело.

Този казус обяснява и полюсните позиции на двете браншови организации АПБП и СППБ. В първата членуват по-голямата част от производителите, в това число и "Девин", във втората е "Балдаран". 

Според КРИБ обозначаването на името на извора е също така неизпълнимо, защото такива имена просто не съществуват. Имена имат находищата, подземните водни тела и водоземните съоражения, но не и изворите.

"Твърдението, че българските извори нямат имена, се прави в интерес на мултинационалните компании, които искат да се изличат изконните имена на българските извори, за да налагат своите търговски марки", контрират от СБПБ.

 

 
Снимка Веселин Боришев

Войната за водата пак е в ход. От години браншът е разделен по оста "Девин"-"Балдаран спрингс" в спор за това кой и как да експлоатира находищата. В минали парламенти бяха вкарвани закони, определяни тогава като лобистки. Сега на път са нови законови изменения, целящи синхронизация с европейското законодателство, които обаче пак станаха повод за раздор в сектора.

Принципът "едно находище-един концесионер" пак е на път да бъде разклатен. Неотдавна парламентът прие на първо четене изменения в Закона за храните, като тогава основният публичен дебат се съсредоточи върху текстовете, свързани със забраната за реклама на вредни храни. Истинската полемика обаче е в измененията, касаещи добива и бутилирането на минерални и изворни води. От години от двете страни на барикадата са Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБП) и Съюзът на безалкохолната промишленост в България (СБПБ). И този път не прави изключение. Първата организация не е съгласна с редица от новите предложени текстове с мотива, че те ще доведат до нелоялна конкуренция, а втората - точно обратното. Към становището на АБПБ се присъединява и това на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ).

Изворът на раздора

Новият проблем се корени в терминологията - в замяната на термините "находище" (по закона за водите) с "извор" и в тълкуването на "търговка марка" и "търговско описание". Формално мотивите на вносителите са свързани с хармонизиране на европейското законодателство. 

Според АПБП и КРИБ  с новите предложения ще бъде нарушен принципът "едно находище-един концесионер" и на едно и също находище с повече от един извор ще могат да се появят множество фирми, които да бутилират водата под една и съща марка на гърба на вече наложените на пазара. 

"Предлаганият нов модел, който допуска повече от един бутилировач на едно находище и въвежда нови правила в брандирането на продуктите са проблеми, които могат да компрометират целия сектор. Текстовете на закона във вида, в който е предложен на вниманието на народните представители, не само създава предпоставки за нелоялна конкуренция и отлив на инвестиции, но и подлага под риск ресурса, размива отговорността и срива потребителското доверие. Подобна законова среда ще отложи сериозно дългосрочните инвестиционни проекти на отговорните компании. Интересът за нови инвестиции в сектора ще бъде блокиран", посочват от КРИБ.

"Моделът на дългосрочно и ексклузивно споразумение с производител, който ще експлоатира даден воден ресурс, гарантира дългосрочно стратегическо планиране и визия за развитие на бизнеса, внедряване на иновации както в самото производство, така и в мерките за опазването на околната среда при експлоатирането на този ресурс. Условията за правене на бизнес на едни от най-големите данъкоплатци в страната трябва да бъдат сигурни и предсказуеми, за да се стимулира допълнително заетостта в сектора", допълват оттам.

Кой е по-голям

"Натурална минерална вода, съответно изворна вода, от един и същ извор се пуска на пазара само под родно търговско описание", е записано още в новите текстове. Налага се и правилото ако сега търговското описание не включва наименованието на извора или на мястото на експлоатацията на този извор, то те вече да се посочват на етикета с букви "най-малко един път и половина по-големи от най-големите букви, използвани в търговското описание".

Или в превод: марката "Девин" добива вода от извор "Балдаран", който се намира в землището на село Фотиново, близо до град Девин. С новите текстове излиза, че името "Девин" ще трябва да е изписано на етикета с по-малки букви, отколкото изворът, от който се черпи водата - "Балдаран", или пък землището - Фотиново. В същото време обаче от същия извор черпи и едноименната марка води "Балдаран". Ако текстът с размера на шрифта бъде приет излиза, че "Девин" или ще прави реклама на конкурента си "Балдаран", или ще трябва наново да налага вече наложената си марка, но с новото "Фотиново" например начело.

Този казус обяснява и полюсните позиции на двете браншови организации АПБП и СППБ. В първата членуват по-голямата част от производителите, в това число и "Девин", във втората е "Балдаран". 

Според КРИБ обозначаването на името на извора е също така неизпълнимо, защото такива имена просто не съществуват. Имена имат находищата, подземните водни тела и водоземните съоражения, но не и изворите.

"Твърдението, че българските извори нямат имена, се прави в интерес на мултинационалните компании, които искат да се изличат изконните имена на българските извори, за да налагат своите търговски марки", контрират от СБПБ.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията