Ad Config - Website header

 

Article_top

Третият том на своята поредица "Записки по революцията" ще представи политологът Евгений Дайнов през следващата седмица.

Политологът завършва своята поредица, започнала със "Записки по революцията - в България и другаде, 1962-1989", и издадената през 2016 г.  "Началото на прехода. Записки по революцията", която обхващаше периода между 1989 и 1996 г. 

Премиерата на последния том ще бъде на 22 ноември, сряда, от 18,30 ч. в кафе "Ориндж" на ул. "Граф Игнатиев" 18 в София. Книгата ще представи Константин Павлов-Комитата.

А тук ви представяме кратък откъс, който сочи, че и тази книга за политическите събития през последните години ще е "по-скоро забавна, отколкото професорска", както той определи предишната.

Междувременно в местните медии почва артилерийска подготовка: докъде ще го докараме с европейското си развитие, ако никой не иска модерните депа за боклуци при себе си? Ей го тоя Дайнов, уж е за природата, ама като стане дума за неговото село – сакън, боклукът да е другаде.

А моята позиция изобщо не беше тази. Исках наистина модерна сепарираща инсталация, пък ако ще на центъра на Миндя да е. Както има такава в центъра на Виена, прилича на готическа катедрала. Това бях съобщил на всички замесени.

Ама знаем, властта в такива случаи винаги подкарва черния пиар.

Добре, но тъкмо се бях запознал с един англичанин, мигрирал към съседното село Пчелище, който се оказа, че прави истински модерни „депа“, където сепарира и рециклира боклуците. Грабваме го него като алтернатива, вземаме за преводач Николета (малката дъщеря на Станимир Който Може Всичко, в момента работи в Европейския институт) и хайде на срещата на секретарите на общини.

Седят срещу ни шест общински секретари (повечето жени) и дуднат: модерно депо, МОСВ, програми, това-онова.

Идва нашият ред. Вадим англичанина. Той им прави презентация на инсталациите, които е правил из Германия и Америка. Влиза несепариран боклук направо от камиона – излиза „твърд остатък“ (глини, камъни), който се закопава в земята. Всичко останало се рециклира и извозва по предназначение: стъклата – към стъкларските заводи; металите – към металните; хартиите – към хартиените; пластмасите – към пластмасовите. Органиката става на тор и на гранули за прасетата.

Чиновничките слушат отегчено. Едната пита:

– И колко струва това чудо на техниката – като за шестте общини?

Англичанинът го беше сметнал – на око, по мои бележки:

– Към 29 милиона евро на първия модул, ако трябва да се разширява – по 10 милиона за всеки нов модул...

Събират главите, смятат шептейки. Обявяват на висок глас заключението:

– Прекалено е евтино!

Англичанинът е направо матиран:

– Да, евтино е – по-евтино от всякаква традиционна алтернатива. Ама вие нали трябва да пестите парите на данъкоплатците?

Награчват го една през друга, превръщайки се за част от секундата от скучни общинарки в разярени вещици. Защото онова, което той не знае, но аз знам (и те знаят), е, че израелският проект е на стойност 130 милиона долара.

Чакам затишие и:

– Знам къде ви стяга чепикът. Имате проект за 130 милиона долара (зашумяват: „Ти пък откъде знаеш?). От 130 милиона се краде повече, отколкото от 29 милиона, нали?

„Превеждай“ – шептя на Николета. Не искам англичанинът да изпусне за какво иде реч.

Изправя се срещу мен една леля – общинска секретарица:

– Да, нека се превежда. Преведете му и следното. Вижте какво, Дайнов, ние може да сме прости чиновници, но и ние имаме икономически интереси!

Прочетете, моля ви, пак горните три реда. Вникнете в тях. В главите на чиновниците това да крадат парите на данъкоплатците не е осъдително. То е принцип, който те съобщават с пълна убеденост: „И ние, не само вие, тъпите работещи, които ни издържате, имаме икономически интереси! Не падаме по-долу! Интереса клати феса.“

Ненапразно се бяха превърнали във вещици в момента, в който стана дума за пари...

Обслужване на общото благо? Служене на гражданите? Оказване на публични услуги? Забравете. Тия споделиха пред публика нещо, заради което в една нормална страна биха били разследвани с оглед вкарване в дранголника. У нас обаче просто съобщиха принципа, на който действат: Вземаме. И онова, което ни предлагате с тъпия ваш сепаратор, ни е прекалено малко.

А после – как се стигна до епидемията от „усвояване на средства“ под мъдрото ръководство на Бойко Борисов? Ето как – отдолу нагоре. Той само подпечата онова, което вече беше правило.

Опитвах се да обясня на разгорещилите се чиновнички, че са за прокурор, когато се изправи една девойка от Стражица. И отсече:

– Вие, Дайнов, не сте никакъв професор. Вие сте неумит селянин, застанал на пътя на нàучно-техническия прогрес с вила в ръка!

Туш.

Тъкмо започвам да крякам, че да ми изсипват в реката по двеста хиляди тона боклук годишно не е никакъв прогрес – и ми звъни мобилният. В Капиново били вдигнали въстанието – свалили дърво напреки на пътя и го превърнали в барикада. Строили се зад него, чакат врага...

 

Третият том на своята поредица "Записки по революцията" ще представи политологът Евгений Дайнов през следващата седмица.

Политологът завършва своята поредица, започнала със "Записки по революцията - в България и другаде, 1962-1989", и издадената през 2016 г.  "Началото на прехода. Записки по революцията", която обхващаше периода между 1989 и 1996 г. 

Премиерата на последния том ще бъде на 22 ноември, сряда, от 18,30 ч. в кафе "Ориндж" на ул. "Граф Игнатиев" 18 в София. Книгата ще представи Константин Павлов-Комитата.

А тук ви представяме кратък откъс, който сочи, че и тази книга за политическите събития през последните години ще е "по-скоро забавна, отколкото професорска", както той определи предишната.

Междувременно в местните медии почва артилерийска подготовка: докъде ще го докараме с европейското си развитие, ако никой не иска модерните депа за боклуци при себе си? Ей го тоя Дайнов, уж е за природата, ама като стане дума за неговото село – сакън, боклукът да е другаде.

А моята позиция изобщо не беше тази. Исках наистина модерна сепарираща инсталация, пък ако ще на центъра на Миндя да е. Както има такава в центъра на Виена, прилича на готическа катедрала. Това бях съобщил на всички замесени.

Ама знаем, властта в такива случаи винаги подкарва черния пиар.

Добре, но тъкмо се бях запознал с един англичанин, мигрирал към съседното село Пчелище, който се оказа, че прави истински модерни „депа“, където сепарира и рециклира боклуците. Грабваме го него като алтернатива, вземаме за преводач Николета (малката дъщеря на Станимир Който Може Всичко, в момента работи в Европейския институт) и хайде на срещата на секретарите на общини.

Седят срещу ни шест общински секретари (повечето жени) и дуднат: модерно депо, МОСВ, програми, това-онова.

Идва нашият ред. Вадим англичанина. Той им прави презентация на инсталациите, които е правил из Германия и Америка. Влиза несепариран боклук направо от камиона – излиза „твърд остатък“ (глини, камъни), който се закопава в земята. Всичко останало се рециклира и извозва по предназначение: стъклата – към стъкларските заводи; металите – към металните; хартиите – към хартиените; пластмасите – към пластмасовите. Органиката става на тор и на гранули за прасетата.

Чиновничките слушат отегчено. Едната пита:

– И колко струва това чудо на техниката – като за шестте общини?

Англичанинът го беше сметнал – на око, по мои бележки:

– Към 29 милиона евро на първия модул, ако трябва да се разширява – по 10 милиона за всеки нов модул...

Събират главите, смятат шептейки. Обявяват на висок глас заключението:

– Прекалено е евтино!

Англичанинът е направо матиран:

– Да, евтино е – по-евтино от всякаква традиционна алтернатива. Ама вие нали трябва да пестите парите на данъкоплатците?

Награчват го една през друга, превръщайки се за част от секундата от скучни общинарки в разярени вещици. Защото онова, което той не знае, но аз знам (и те знаят), е, че израелският проект е на стойност 130 милиона долара.

Чакам затишие и:

– Знам къде ви стяга чепикът. Имате проект за 130 милиона долара (зашумяват: „Ти пък откъде знаеш?). От 130 милиона се краде повече, отколкото от 29 милиона, нали?

„Превеждай“ – шептя на Николета. Не искам англичанинът да изпусне за какво иде реч.

Изправя се срещу мен една леля – общинска секретарица:

– Да, нека се превежда. Преведете му и следното. Вижте какво, Дайнов, ние може да сме прости чиновници, но и ние имаме икономически интереси!

Прочетете, моля ви, пак горните три реда. Вникнете в тях. В главите на чиновниците това да крадат парите на данъкоплатците не е осъдително. То е принцип, който те съобщават с пълна убеденост: „И ние, не само вие, тъпите работещи, които ни издържате, имаме икономически интереси! Не падаме по-долу! Интереса клати феса.“

Ненапразно се бяха превърнали във вещици в момента, в който стана дума за пари...

Обслужване на общото благо? Служене на гражданите? Оказване на публични услуги? Забравете. Тия споделиха пред публика нещо, заради което в една нормална страна биха били разследвани с оглед вкарване в дранголника. У нас обаче просто съобщиха принципа, на който действат: Вземаме. И онова, което ни предлагате с тъпия ваш сепаратор, ни е прекалено малко.

А после – как се стигна до епидемията от „усвояване на средства“ под мъдрото ръководство на Бойко Борисов? Ето как – отдолу нагоре. Той само подпечата онова, което вече беше правило.

Опитвах се да обясня на разгорещилите се чиновнички, че са за прокурор, когато се изправи една девойка от Стражица. И отсече:

– Вие, Дайнов, не сте никакъв професор. Вие сте неумит селянин, застанал на пътя на нàучно-техническия прогрес с вила в ръка!

Туш.

Тъкмо започвам да крякам, че да ми изсипват в реката по двеста хиляди тона боклук годишно не е никакъв прогрес – и ми звъни мобилният. В Капиново били вдигнали въстанието – свалили дърво напреки на пътя и го превърнали в барикада. Строили се зад него, чакат врага...

Коментари

kate pate's picture
kate pate
kate pate4

Дрън-дрън

Тоя си измисля, бе. Девойките от Стражица най-много да го напцуват. Чак такива сложни изречения, забрави...

И липсва най-важната част от информацията. В качесвото на какъв е ходил да ръси мозък по общините, и да лобира за някакъв английски шмекер? Не си спомням неговата партия да е била във властта

Къв ти професор,

гражданинът е вторият български Джеймс Бонд след Емил, с извинение, Боев.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета