Ad Config - Website header

 

Article_top

Всяко десето дете в Румъния има тази съдба: поне единият от родителите му го няма, защото изкарва пари в чужбина, пише германският „Тагесцайтунг“ и ни среща със самотните деца на Румъния.

В Литени, малко селище в Североизточна Румъния, 115 от общо 350 деца в местното училище имат поне един родител, който работи в чужбина. Училищният директор Георге Мога описва така омагьосания кръг, в който се оказват тези деца: "Родителите им казват, че го правят заради тях, а в замяна те трябвало да учат усърдно. Така децата не само са принудени да се справят сами с делника, но и затъват в непрестанно учене и домакинска работа. Покрай всичко това в един момент те просто престават да се усмихват, престават да бъдат деца".

Тъжен рекорд

В класа на 13-годишната Лавиния 13 от общо 28 деца не могат да разчитат на помощ от родителите си, тъй като те са на гурбет в чужбина. Майката на Лавиния също е заминала - бере плодове в Испания. Затова детето е поело голяма част от домакинската работа: "Връщам се от училище към 14 часа, след което се захващам с чистене и готвене. После уча и пиша домашните си. Понякога дори не ми остава достатъчно време за сън", споделя Лавиния и разказва, че гурбетчийството е съсипало семействата на много от съучениците ѝ - рано или късно родителите просто се развеждат. "Децата от тези семейства се промениха коренно. Станаха по-дистанцирани, успехът им се влоши. Мислят само за развода на родителите си", разказва 13-годишната ученичка.

В никоя друга страна проблемът не е така силно изразен, както в Румъния - страната държи първото място по брой на работещите в чужбина хора. Повечето от тях са от селските райони, където трудно се намира работа. В чужбина те изкарват пари като строителни работници, берачи на плодове, чистачи, болногледачи - в Италия, Испания, Германия, Кипър.

Костел Бутнару е работил дълго време в строителството, припечелвал е добри пари в столицата Букурещ. Но след началото на кризата през 2008 година останал без работа. Сега отглежда животни в родното си село. И се грижи за децата, тъй като съпругата му Василица от осем години работи в Испания - от март до лятото бере ягоди, а от септември се включва в подготовката за следващата реколта. 44-годишната жена дели една стая с още пет сезонни работнички. "Не им е лесно в чужбина, но още по-трудно ни е на нас, които оставаме тук", казва Костел Бутнару.

"Искам само едно: да сме заедно"

След като финансовата криза сложи край на строителния бум в Южна Европа, профилът на търсената работна ръка изведнъж се промени - във въпросните страни предлагат най-вече работа, която се върши предимно от жени. А това предизвика нов феномен в Румъния: много населени места останаха почти без жени в работоспособна възраст. Затова пък са пълни с деца, които израстват без майките си.

Габи е само на 13, но вече може всичко - готви, чисти, грижи се за животните. Няма друг избор, защото от няколко години насам майка ѝ е почти през цялото време в Испания, където работи в една ферма. Сега по изключение си е вкъщи. Но само за кратко - скоро ще тръгне отново на гурбет, за да припечелва пари за семейството си в Румъния. "Знам, че дъщеря ми много страда. Знам, че делникът ѝ е свръхнатоварен, но просто нямам друг избор, защото мъжът ми е с парализиран крак и затова не може да работи", разказва майката през сълзи. Дъщеря ѝ Габи също плаче. Поглежда майка си и казва: "Искам само едно - да сме си всички у дома. И да сме едно щастливо семейство".

Материалът е публикуван в "Дойче веле".

Ключови думи
 

Всяко десето дете в Румъния има тази съдба: поне единият от родителите му го няма, защото изкарва пари в чужбина, пише германският „Тагесцайтунг“ и ни среща със самотните деца на Румъния.

В Литени, малко селище в Североизточна Румъния, 115 от общо 350 деца в местното училище имат поне един родител, който работи в чужбина. Училищният директор Георге Мога описва така омагьосания кръг, в който се оказват тези деца: "Родителите им казват, че го правят заради тях, а в замяна те трябвало да учат усърдно. Така децата не само са принудени да се справят сами с делника, но и затъват в непрестанно учене и домакинска работа. Покрай всичко това в един момент те просто престават да се усмихват, престават да бъдат деца".

Тъжен рекорд

В класа на 13-годишната Лавиния 13 от общо 28 деца не могат да разчитат на помощ от родителите си, тъй като те са на гурбет в чужбина. Майката на Лавиния също е заминала - бере плодове в Испания. Затова детето е поело голяма част от домакинската работа: "Връщам се от училище към 14 часа, след което се захващам с чистене и готвене. После уча и пиша домашните си. Понякога дори не ми остава достатъчно време за сън", споделя Лавиния и разказва, че гурбетчийството е съсипало семействата на много от съучениците ѝ - рано или късно родителите просто се развеждат. "Децата от тези семейства се промениха коренно. Станаха по-дистанцирани, успехът им се влоши. Мислят само за развода на родителите си", разказва 13-годишната ученичка.

В никоя друга страна проблемът не е така силно изразен, както в Румъния - страната държи първото място по брой на работещите в чужбина хора. Повечето от тях са от селските райони, където трудно се намира работа. В чужбина те изкарват пари като строителни работници, берачи на плодове, чистачи, болногледачи - в Италия, Испания, Германия, Кипър.

Костел Бутнару е работил дълго време в строителството, припечелвал е добри пари в столицата Букурещ. Но след началото на кризата през 2008 година останал без работа. Сега отглежда животни в родното си село. И се грижи за децата, тъй като съпругата му Василица от осем години работи в Испания - от март до лятото бере ягоди, а от септември се включва в подготовката за следващата реколта. 44-годишната жена дели една стая с още пет сезонни работнички. "Не им е лесно в чужбина, но още по-трудно ни е на нас, които оставаме тук", казва Костел Бутнару.

"Искам само едно: да сме заедно"

След като финансовата криза сложи край на строителния бум в Южна Европа, профилът на търсената работна ръка изведнъж се промени - във въпросните страни предлагат най-вече работа, която се върши предимно от жени. А това предизвика нов феномен в Румъния: много населени места останаха почти без жени в работоспособна възраст. Затова пък са пълни с деца, които израстват без майките си.

Габи е само на 13, но вече може всичко - готви, чисти, грижи се за животните. Няма друг избор, защото от няколко години насам майка ѝ е почти през цялото време в Испания, където работи в една ферма. Сега по изключение си е вкъщи. Но само за кратко - скоро ще тръгне отново на гурбет, за да припечелва пари за семейството си в Румъния. "Знам, че дъщеря ми много страда. Знам, че делникът ѝ е свръхнатоварен, но просто нямам друг избор, защото мъжът ми е с парализиран крак и затова не може да работи", разказва майката през сълзи. Дъщеря ѝ Габи също плаче. Поглежда майка си и казва: "Искам само едно - да сме си всички у дома. И да сме едно щастливо семейство".

Материалът е публикуван в "Дойче веле".

Коментари

Имаме статия. И какво следва отвъд нея?

Извън драмата на румънците (която важи и за нас, българите), какво предлагат фрау Меркел или гусин Юнкер за повишаването на стандарта на живот в страните в Източна Европа и в частност на Балканите, така че тази трудова миграция да остане в историята? Видно е, че приложените до момента мерки не сработват особено много и социалните проблеми в тази част на континента все повече се задълбочават.

За мен лично единственото възможно решение е въвеждането на безусловен базов доход, но за момента темата не се обсъжда особено често и особено открито. Да видим докога. Повече от ясно е, че капитализмът в този си вид е пълен провал, поне за тази част на Европа, в която сме и българи, и румънци.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета