Ad Config - Website header

 

Article_top

Може ли науката да е вдъхновение за изкуство? А може ли изкуство да се базира на научни открития? Има ли връзка между двете на пръв поглед крайно различни човешки занимания?

На тези въпроси ще се опита да отговори положително изложбата Symbiartic: Изкуство чрез наука. Тя е част от втория Международен биомедицински конгрес в столицата тази година и можете да я посетите от 17 до 19 ноември в София Тех Парк. В рамките й ще бъде представено именно мултидисциплинарното SciArt изкуство.

Включването на изложбата в научно събитие е ясна индикация за целта й - да се осъществи диалог между изкуството и науката, да се популяризират успехите в българската наука и да се привлече вниманието на обществеността както към научните изследвания, така и в артистичните проекти.

Сред участниците на изложбата са Киндра Крик, внучка на известния британски учен и откривател на структурата на ДНК – Франсис Крик, българският артист Валерия Н-Георг, скулпторът Ангел Петков, Райна Тасева, докторът на неврологичните науки Грег Дън, Джулия Бънтейн – художник, вдъхновен от невронауката, директор на SciArt Center и главен редактор на SciArt Magazine и артистът-патоанатом Елен Ханауер. Творби ще представят и създателите на българското сдружение за биоизкуство, гражданска наука и отворен биокод “Symbiomatter: лаборатория за експериментални изкуства” - доц. Георги Милошев и доц. Милена Георгиева.

Докато учи патоанатомия преди 25 години, Елен Ханауер започва да вижда човешкото тяло по съвсем различен начин.
“Под кожата си всички сме еднакви – няма предубеждения и предразсъдъци, нито полови различия, расизъм и социален статус”, казва тя.
Творбите на Атанас Тасев са посветени на магията на стъклото и светлината. Скулптурите му не са инцидентни, но са вдъхновени от естествени феномени.
Валерия Н-Георг получава международно признание за монотипните си гел творби, представящи взаимовръзката между физическите измерения на човешкото тяло и метафизичните предели на човешкия дух. Главният й интерес е насочен към неврологията. В произведенията си тя използва фрагменти от анатомията, за да представи невидимото съществуване в тялото.

 

 

Може ли науката да е вдъхновение за изкуство? А може ли изкуство да се базира на научни открития? Има ли връзка между двете на пръв поглед крайно различни човешки занимания?

На тези въпроси ще се опита да отговори положително изложбата Symbiartic: Изкуство чрез наука. Тя е част от втория Международен биомедицински конгрес в столицата тази година и можете да я посетите от 17 до 19 ноември в София Тех Парк. В рамките й ще бъде представено именно мултидисциплинарното SciArt изкуство.

Включването на изложбата в научно събитие е ясна индикация за целта й - да се осъществи диалог между изкуството и науката, да се популяризират успехите в българската наука и да се привлече вниманието на обществеността както към научните изследвания, така и в артистичните проекти.

Сред участниците на изложбата са Киндра Крик, внучка на известния британски учен и откривател на структурата на ДНК – Франсис Крик, българският артист Валерия Н-Георг, скулпторът Ангел Петков, Райна Тасева, докторът на неврологичните науки Грег Дън, Джулия Бънтейн – художник, вдъхновен от невронауката, директор на SciArt Center и главен редактор на SciArt Magazine и артистът-патоанатом Елен Ханауер. Творби ще представят и създателите на българското сдружение за биоизкуство, гражданска наука и отворен биокод “Symbiomatter: лаборатория за експериментални изкуства” - доц. Георги Милошев и доц. Милена Георгиева.

Докато учи патоанатомия преди 25 години, Елен Ханауер започва да вижда човешкото тяло по съвсем различен начин.
“Под кожата си всички сме еднакви – няма предубеждения и предразсъдъци, нито полови различия, расизъм и социален статус”, казва тя.
Творбите на Атанас Тасев са посветени на магията на стъклото и светлината. Скулптурите му не са инцидентни, но са вдъхновени от естествени феномени.
Валерия Н-Георг получава международно признание за монотипните си гел творби, представящи взаимовръзката между физическите измерения на човешкото тяло и метафизичните предели на човешкия дух. Главният й интерес е насочен към неврологията. В произведенията си тя използва фрагменти от анатомията, за да представи невидимото съществуване в тялото.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета