Ad Config - Website header

 

Article_top

Благодаря на всичките 4 208 души, които се подписаха под искането в Софийския университет да има аудитория Кристиан Таков. Въвлякох ви в това и ви дължа обяснение.

Днес (14 ноември - б.р.) искането беше отхвърлено от факултетния съвет на Юридическия факултет (ЮФ) с 12 гласа против, 4 “за” и 4 “въздържал се”. Аргументът в полза на отхвърлянето не беше формулиран изрично, но можеше да се изведе от многобройните изказвания. Накратко: има много заслужили юристи, а искането за наименуване на аудитория натрапва “помпозност и показност”, с което се “съсипва паметта на Кристиан Таков”, докато Юридическият факултет би искал да я опази от посегателства. Друг аргумент: Кристиан Таков не би искал да се обсъжда този въпрос с наименуване на аудиторията. И още: целият шум “разделя факултета” и “раздира душата” на гласуващите, защото ги кара да избират между Кристиан и други юристи.

Не знам между Кристиан Таков и кого другиго е бил този избор, но изразът беше споменат повече от пет пъти. Искане за кръщаване на аудитория на името на друг човек не беше поставяно нито на обсъждане, нито на гласуване.

Разбрах обаче нещо много важно: че на името на Кристиан Таков няма да има аудитория. И нещо още по-важно: че факултетният съвет на ЮФ прави много ясна разлика между обикновеното и изключителното, преживявайки второто като травма, а не като пример за насърчаване. Не знаех това. Преди да отида на заседанието днес, допусках, че проблемът е на друго равнище: там, където една изключителност не може да бъде разпозната дори и да се удариш в нея фронтално. Вярвах, че ако предложа очила, лупа, телескоп дори, ще улесня зрението, без да се сетя, че в зрението може да няма никакъв дефект.

Това беше заблуда, която не се оказа чак толкова невинна. Тя въвлече всички вас в една обречена инициатива, а на повечето членове на факултетния съвет създаде дискомфорта да се чудят как да действат пред едно невъзможно изискване, дошло отвън: те самите да поискат още повече от това, което ги травмира.

Фактите са следните: бях допусната до заседанието, което беше публично, дадоха ми думата на два пъти – в началото и след гласуването. Ясно е какво казах в началото – това, което пише в подписката. Накрая казах наглас това, което и без това не ми даваше мира от петата минута нататък: че не мога да си обясня как Кристиан е живял сред тези хора.

Гласуването протече след два епизода. В първия стана ясно, че вашите 4 208 подписа са подкрепени от 25 преподаватели от ЮФ и от 687 студенти. Последното е същинско събитие, доколкото подписите са били събрани само за четири работни дни. ЮФ приема ежегодно по 300-400 студенти. На заседанието днес студентът, представил подписката, каза, че Кристиан Таков им е дал надежда. Че чрез него те са повярвали, че ако защитават справедливостта, ще има кой да ги подкрепи. Глас от залата се възпротиви, твърдейки, че с тези обяснения пред студентите Кристиан е преповторил някой друг учител, когото преповтарят и други преподаватели. Момчето седна.

Трета подписка набира сили в момента – тя е организирана от преподаватели в Софийския университет, които обаче не са юристи. Засега в нея участват 50 души. Не знам кой е нейният адресат, нито какъв е смисълът й след днешното гласуване.

Във втория епизод имаше изказвания на членове на факултетния съвет. С единен аргумент “против” се изказаха 8 души: проф. д-р Красимира Средкова, проф. д.ю.н. Иван Русчев, проф. д-р Малина Новкиришка, проф. д.ю.н. Екатерина Матеева, проф. д-р Николай Натов, доц. д-р Ценимир Братоев, доц. Атанас Симеонов, асистент д-р Златимир Орсов. Повечето казаха, че обичат Кристиан, някои го оцениха като блестящ юрист, други напомниха, че го познават от извънредно много години: 25, 31, 35. Единици казаха, че той не е единственият достоен, че е бил член на БКП и други неща, които не запомних. Запомних добре тона, защото не успявам да забравя нотките на възмущение, когато ги чуя. Допускам, че ако беше освободено от вътрешна цензура, това възмущение щеше да каже следното: живяхме добре до днес, а сега трябва да се оправдаваме пред чужди хора защо нещо не искаме.

Студент, който не учи право и членува в Академичния съвет на СУ, присъства на заседанието и увери присъстващите, че ще отнесе въпроса с аудиторията до този орган, който е “по-висшестоящ” от факултетния съвет. Последните думи докараха вече не нотки на възмущение, а цяла лавина. Думите бяха разчетени като заплаха и авторът им беше връхлетян от щафетна звукова експлозия на сантиметри от лицето си: “Вие ни заплашвате с по-висшестоящ орган!” “Вие си имате работа с юристи!” “Това е заплаха!” Колкото повече, толкова повече – накрая обвиненията еволюираха дотам, че студентът участва в политически сценарий и организиран скандал, който осквернява паметта на Кристиан. На това твърдение ръкопляскаха 90 % от присъстващите. Студентът се извини, че е бил разбран погрешно. Следващият път, когато искаха да изразят възмущение, го адресираха към мен, изрично отделяйки моята виновност от вече признатия за невиновен студент, с когото само допреди минути ме бяха привиждали в общ сценарий за дестабилизация на Юридическия факултет.

На излизане ми пожелаха “успех на политическото поприще”, след като ме бяха уверили, че моите политически намерения са очевидни за всеки, който следи интернет.

П.С. В хода на заседанието възникна предложение, което беше прието единодушно: да се кръсти на името на Кристиан Таков ежегодното състезание за решаване на съдебен казус – студентски формат, създаден с дългогодишните усилия на самия Кристиан и на други негови колеги.

Оценката ми за втората новина се промени във времето: първоначалната ми реакция беше положителна, но после научих, че даване на име на това състезание би следвало да е решение на студентите, а не на факултетния съвет. Дадоха ми пример: все едно да кръстя едно балетно училище на името на дъщеря ми – не защото училището е мое, а защото всеки ден я водя на балет именно там. Пък докато кръщавам нещо, дето не е мое, да не съм си сложила табелка на собствената входна врата. Сравнението може да е вярно, може и да не е, не съм проверявала. Подписката, за която отговарях, беше за наименуване на аудитория, а не на състезание. Благодаря ви, че ми се доверихте и съжалявам за резултата.

...

Разказът е публикуван във фейсбук профила на Татяна Ваксберг.

 

 

 

Благодаря на всичките 4 208 души, които се подписаха под искането в Софийския университет да има аудитория Кристиан Таков. Въвлякох ви в това и ви дължа обяснение.

Днес (14 ноември - б.р.) искането беше отхвърлено от факултетния съвет на Юридическия факултет (ЮФ) с 12 гласа против, 4 “за” и 4 “въздържал се”. Аргументът в полза на отхвърлянето не беше формулиран изрично, но можеше да се изведе от многобройните изказвания. Накратко: има много заслужили юристи, а искането за наименуване на аудитория натрапва “помпозност и показност”, с което се “съсипва паметта на Кристиан Таков”, докато Юридическият факултет би искал да я опази от посегателства. Друг аргумент: Кристиан Таков не би искал да се обсъжда този въпрос с наименуване на аудиторията. И още: целият шум “разделя факултета” и “раздира душата” на гласуващите, защото ги кара да избират между Кристиан и други юристи.

Не знам между Кристиан Таков и кого другиго е бил този избор, но изразът беше споменат повече от пет пъти. Искане за кръщаване на аудитория на името на друг човек не беше поставяно нито на обсъждане, нито на гласуване.

Разбрах обаче нещо много важно: че на името на Кристиан Таков няма да има аудитория. И нещо още по-важно: че факултетният съвет на ЮФ прави много ясна разлика между обикновеното и изключителното, преживявайки второто като травма, а не като пример за насърчаване. Не знаех това. Преди да отида на заседанието днес, допусках, че проблемът е на друго равнище: там, където една изключителност не може да бъде разпозната дори и да се удариш в нея фронтално. Вярвах, че ако предложа очила, лупа, телескоп дори, ще улесня зрението, без да се сетя, че в зрението може да няма никакъв дефект.

Това беше заблуда, която не се оказа чак толкова невинна. Тя въвлече всички вас в една обречена инициатива, а на повечето членове на факултетния съвет създаде дискомфорта да се чудят как да действат пред едно невъзможно изискване, дошло отвън: те самите да поискат още повече от това, което ги травмира.

Фактите са следните: бях допусната до заседанието, което беше публично, дадоха ми думата на два пъти – в началото и след гласуването. Ясно е какво казах в началото – това, което пише в подписката. Накрая казах наглас това, което и без това не ми даваше мира от петата минута нататък: че не мога да си обясня как Кристиан е живял сред тези хора.

Гласуването протече след два епизода. В първия стана ясно, че вашите 4 208 подписа са подкрепени от 25 преподаватели от ЮФ и от 687 студенти. Последното е същинско събитие, доколкото подписите са били събрани само за четири работни дни. ЮФ приема ежегодно по 300-400 студенти. На заседанието днес студентът, представил подписката, каза, че Кристиан Таков им е дал надежда. Че чрез него те са повярвали, че ако защитават справедливостта, ще има кой да ги подкрепи. Глас от залата се възпротиви, твърдейки, че с тези обяснения пред студентите Кристиан е преповторил някой друг учител, когото преповтарят и други преподаватели. Момчето седна.

Трета подписка набира сили в момента – тя е организирана от преподаватели в Софийския университет, които обаче не са юристи. Засега в нея участват 50 души. Не знам кой е нейният адресат, нито какъв е смисълът й след днешното гласуване.

Във втория епизод имаше изказвания на членове на факултетния съвет. С единен аргумент “против” се изказаха 8 души: проф. д-р Красимира Средкова, проф. д.ю.н. Иван Русчев, проф. д-р Малина Новкиришка, проф. д.ю.н. Екатерина Матеева, проф. д-р Николай Натов, доц. д-р Ценимир Братоев, доц. Атанас Симеонов, асистент д-р Златимир Орсов. Повечето казаха, че обичат Кристиан, някои го оцениха като блестящ юрист, други напомниха, че го познават от извънредно много години: 25, 31, 35. Единици казаха, че той не е единственият достоен, че е бил член на БКП и други неща, които не запомних. Запомних добре тона, защото не успявам да забравя нотките на възмущение, когато ги чуя. Допускам, че ако беше освободено от вътрешна цензура, това възмущение щеше да каже следното: живяхме добре до днес, а сега трябва да се оправдаваме пред чужди хора защо нещо не искаме.

Студент, който не учи право и членува в Академичния съвет на СУ, присъства на заседанието и увери присъстващите, че ще отнесе въпроса с аудиторията до този орган, който е “по-висшестоящ” от факултетния съвет. Последните думи докараха вече не нотки на възмущение, а цяла лавина. Думите бяха разчетени като заплаха и авторът им беше връхлетян от щафетна звукова експлозия на сантиметри от лицето си: “Вие ни заплашвате с по-висшестоящ орган!” “Вие си имате работа с юристи!” “Това е заплаха!” Колкото повече, толкова повече – накрая обвиненията еволюираха дотам, че студентът участва в политически сценарий и организиран скандал, който осквернява паметта на Кристиан. На това твърдение ръкопляскаха 90 % от присъстващите. Студентът се извини, че е бил разбран погрешно. Следващият път, когато искаха да изразят възмущение, го адресираха към мен, изрично отделяйки моята виновност от вече признатия за невиновен студент, с когото само допреди минути ме бяха привиждали в общ сценарий за дестабилизация на Юридическия факултет.

На излизане ми пожелаха “успех на политическото поприще”, след като ме бяха уверили, че моите политически намерения са очевидни за всеки, който следи интернет.

П.С. В хода на заседанието възникна предложение, което беше прието единодушно: да се кръсти на името на Кристиан Таков ежегодното състезание за решаване на съдебен казус – студентски формат, създаден с дългогодишните усилия на самия Кристиан и на други негови колеги.

Оценката ми за втората новина се промени във времето: първоначалната ми реакция беше положителна, но после научих, че даване на име на това състезание би следвало да е решение на студентите, а не на факултетния съвет. Дадоха ми пример: все едно да кръстя едно балетно училище на името на дъщеря ми – не защото училището е мое, а защото всеки ден я водя на балет именно там. Пък докато кръщавам нещо, дето не е мое, да не съм си сложила табелка на собствената входна врата. Сравнението може да е вярно, може и да не е, не съм проверявала. Подписката, за която отговарях, беше за наименуване на аудитория, а не на състезание. Благодаря ви, че ми се доверихте и съжалявам за резултата.

...

Разказът е публикуван във фейсбук профила на Татяна Ваксберг.

 

 

Коментари

Mcline's picture
Mcline
Mcline

Кристиян Таков

Кристиян Таков беше изключителност! Ако някой си мисли, че днес не могат да се раждат големи хора, защото "времето е такова", много се лъже! Лека му пръст!
yova953's picture
yova953
yova953

паметта на Кристиан Таков не

паметта на Кристиан Таков не може да бъде унизена от жалкото поведение на бившите му колеги-те се страхуват дори от мъртвия ЧОВЕК Кристиан Таков

Така стоят нещата у нас на този етап.

Уви, така стоят нещата у нас през 2017-та година. След като в първите години на прехода не бе проведена пълна лустрация и тотална декомунизация, резултатите са видими за всички. Все пак надежда винаги има и е възможно в някакъв бъдещ момент все пак тази идея - за наименованието на аудитория в СУ на името на доц. Таков, мир на душата му - да се реализира.

Няма нищо за дискутиране.

В научния принос на г-н Такев такава "изключителност" не се наблюдава, така че напълно естествено е да се отклони предложение да получи признание, каквото е отредено за академици с изключителен научен принос.

Политизирането на университетите е нещо, от което тези, които помним, че имаше материи като "научен комунизъм", гледаме да стоим настрана.
kate pate's picture
kate pate
kate pate4

Проверката на времето

Дори светците не ги канонизират на друтия ден. За да сме сигурни в тази изключителвост трябва да мине време. Поне 20 години.
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Не ма, лельо Татяна

В СУ няма аудитории с имената на Петко Стайнов, Любен Василев, Иван Ненов, които може и да не си чувала, са колоси в правото в сравнение със скоропочившия Таков. Политическите замашки не могат да бъдат мотив за признание в един юридически факултет. Поне не в СУ. Пробвай петицията в ЮЗУ или в Бургаския, или в Светия Синод.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета